СПЕЦИАЛИЗИРАНИ КУРСОВЕ ЗА ДОКТОРАНТИ КЪМ ЦЕНТЪРА ЗА ОБУЧЕНИЕ НА БАН

Лекционният курс цели да представи съвременните постколониални изследвания в глобален мащаб и да постави проблема за тяхната приложимост към Балканите и България. Курсът разглежда близостта и отликите между класическите колониални метрополии и мощните държавни структури (Османската империя, Русия и СССР), определяли историческото развитие и културите на балканските народи през XIX и XX в.
Лекционният курс насочва студентите към дебатите, свързани с представите за „център“ и "периферия" в балканските култури и в менталността на хората тук и анализира проявите на тези явления в българската култура.
Курсът е насочен към студенти, които имат известна представа за българската и балканската култура и се подготвят за изследователска работа в тази сфера.

Лекционният курс се основава на представата за сложната йерархична структура на литературата. В центъра ѝ стои т.н. „канон“, около него са разположени различни публикувани текстове и явления (популярни, маргинални или практически непознати), а в периферията остават непубликуваните текстове.
Вниманието е съсредоточено върху непубликувани текстове от познати, понякога значими, а дори и канонични автори (напр. Ив. Вазов) и въпросите, свързани с многобройните причини, оставили някои текстове непубликувани. Курсът разглежда както литературно-историческите, така и текстологическите и издателските проблеми, свързани с непубликуваните текстове – кои от тях могат (или трябва) да бъдат публикувани, в каква форма (подбор, езикова редакция, коментари).
Курсът предполага познаване на българската литература от XIX и XX в. и е предназначен за бъдещи изследователи, редактори, издатели и текстолози

Чрез привличане на разностранен материал от областта на лингвистиката, културологията и историята курсът предлага през призмата на науката за имената нов и нетрадиционен поглед към руската литература и култура. Отделя се внимание на различните параметри на функционирането на името в литературата и, по-специално, на антропонимичния дискурс в литературното произведение.

Курсът е предназначен за докторанти в областта на хуманитарните науки – предимно филолози-слависти, но представлява интерес и за политолози, социолози, културолози, философи. За теоретична база служат концепциите на М. Елиаде и френските му последователи – П. Брюнел, Ф. Селие, Н. Ферие-Каверивиер и др.
Непосредствената цел на курса е въз основа на прецизиран терминологичен апарат да бъдат анализирани литературните митове, възникнали в (от, чрез, благодарение на) руската литература от XVIII – XIX в. По-далечната, но не по-маловажна цел е чрез тези анализи да бъдат обговорени корелациите митология – история, митология – идеология, митология – литература.

Задачите на курса предвиждат изследване на особеностите на митотворчеството на руските монархисти (митът за Петър Велики) и републиканци (митът за средновековния град-република Новгород), регистрирани в произведения на руската литературна класика. Специално внимание се отделя на трансформациите на мита за Петър Велики, прераснал в мит за руския (съветския и постсъветския) държавник изобщо, трансформации, намерили израз в митологизацията, демитологизацията и ремитологизацията на редица съветски политически дейци (Ленин, Сталин, маршал Жуков и др.). Като съпоставка се проследяват и някои митологеми на Бялата емиграция след 1920 г. (воинът-мъченик, митът за Галиполи).

Курсът има за цел да разшири познанията на докторантите за историята на българската литература като очертае основни представителки в българската поезия, създадена от жени, през XIX и XX в. Творческите изяви на поетесите се открояват на фона на социокултурните особености за съответния период и в контекста на българската литература. Обемът информация е групиран в 15 тематични кръга.

Курсът цели да запознае с творческите търсения и находки на един от малкото изцяло завършени авангардни творци ерудити в България от периода между двете световни войни – Чавдар Мутафов. Инженер и архитект по образование, той се изявява в периода 1919 – 1944г. като интересен белетрист, стилист, есеист, вещ художествен критик и теоретик, редактор и сказчик. Творческите търсения на Чавдар Мутафов са разгледани в руслото и контекста на художествените тенденции в европейския авангард, които специфично, но плодотворно се развиват в България, съпътствани от забележителна критическа рецепция.

(курсът може да се провежда само дистанционно)

Курсът има подчертано практическа насоченост. Обучаващите се докторанти от хуманитарните специалности очевидно са се насочили към едно по-задълбочено равнище на професионална компетентност, което във всички случаи включва способността да се извършва научно изследване и да се пишат научни текстове. Тази дейност обаче има своите специфики, както по отношение на провеждане на научното изследване, така и по отношение на обективиране на неговите резултати в различни по вид и жанр научни публикации. Курсът си поставя задачата да запознае докторантите с тези техники както на теоретично, така и на практическо равнище. Това предопределя и спецификата при провеждането на занятията. В повечето случаи те ще започват с лекция, представяща в теоретичен план съответната част от проблематиката, след което под формата на семинарно занятие ще се решават практически казуси върху дискутирания проблем. Във втората половина на курса на докторантите ще бъде възложена цялостна разработка на план за научно изследване (по всяка вероятност, свързан с написването на тяхната дисертация) и ще бъдат обсъждани основните аспекти в него – определяне и дефиниране на изследователския обект, формулиране на научна хипотеза, провеждане на необходимите изследвания, структуриране на плана за научния текст.

(курсът може да се провежда само дистанционно)

Добре е курсът да обхваща поне два семестъра – 60 часа лекции и определен брой семинарни занятия. Част от проблемите, разглеждани в него са познати на студентите от курсовете по обща литературна теория, но са разгледани по нов начин – през проблема за мястото на художествената дейност в човешкия социум. Най-напред са представени задачите и методите на общата антропология, за да се намерят допирните точки между нейния изследователски обект и този на литературознанието. Постепенно се навлиза в специфичната литературоведска проблематика, разгледана през аспекта за ролята на словесността при формиране на колективната и индивидуалната менталност на човека и неговите общности. Подробно се разглеждат основните механизми за строеж и функциониране на художествените дискурси с оглед на тяхната същност като специфично социално действие. В хода на лекционния курс се представят и някои от най-значимите теории, разглеждащи художествената дейност като антропологически проблем.

Курсът е с подчертана практическа насоченост. Мотивиран е от наблюдаваното неумение на докторантите да оформят научните си текстове в редица отношения: стилово, езиково, библиографски и пр. Стремежът му е да опресни знанието върху правописната норма, да даде практически правила за писмено и устно изразяване, да въведе докторантите в принципите на редактирането и оформянето на научния текст за печат, апробация или представяне на научен форум, да предложи знания и умения за съставянето на справочен апарат към научното изследване, за създаването на анотация, резюме, автореферат и рецензия.

Часовете ще се провеждат под формата на практически занятия, предхождани с въвеждане в съответната тема от лектора. Текущата проверка на усвоените знания и умения ще се осъществява с възлагане на извънкласни задачи, а крайното оценяване ще е въз основа на текущия контрол и финална писмена задача.

Курсът е разработен на основата на изследванията, проведени по проект „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“ (с ФНИ дог. № КП-06-ОПР 05/11 от 17.12.2018), който си постави за цел да проучи публикационното и архивно наследство на 20 емблематични български литературни критици от различни поколения: Александър Балабанов, Боян Ничев, Боян Пенев,  Васил Пундев, Георги Константинов, Георги Цанев, Димитър Б. Митов, Ефрем Каранфилов, Здравко Петров, Иван Мешеков, Константин Гълъбов, Кръстьо Куюмджиев, Малчо Николов, Минко Николов, Петко Росен, Спиридон Казанджиев, Стоян Каролев, Тодор Боров, Тончо Жечев, Цветан Минков.

Програмата на лекционния курс ще обедини тематично профилите на литературните критици, разработени по проекта в три основни направления: публикации ОТ представяния автор (в това число книги и текстове в периодика и сборници), архивни материали на автора и публикации ЗА автора. Темите, върху които ще бъдат разработени лекционните часове, ще дефинират функционалното поле на литературната критика, като потърсят взаимодействията между литературната критика и литературната история, мемоаристиката, есеистиката. Лекциите ще разглеждат основни жанрове в литературнокритическото писане – литературния портрет, рецензията и прегледа, литературнокритическата статия, литературнокритическото есе и др. Курсът ще засегне още влиянията на социокултурните контексти, политиката, философията, психологията, естетиката, ще представи критиците и като писатели, общественици, издатели, преводачи, ще проектира поколенчески пресичания и взаимодействия. Важен акцент в курса ще бъдат авторефлексията на литературната критика и взаимната критическа интерпретация на авторите отново в поколения, създаването на особен метакритически език. На архивното наследство на критиците от програмата на курса ще бъде обърнато внимание в двете заключителни лекции

Специализираният докторантски курс „Концепциите за време и идентичност на българския литературен модернизъм“ ще направи опит да погледне на проблема за времето и идентичността през призмата на литературната традиция. За фокус на курса е избран българският литературен модернизъм в съпоставителен анализ с няколко важни за идентичността понятия, а именно – родното, женското, чуждото, медиите, социалистическия реализъм, българския литературен постмодернизъм. Българският литературен модернизъм ще бъде анализиран не само в своя статичен вид, като определен литературен период, обхващащ времето от края на XIX в. до Втората световна война, но и като динамично явление. Ще бъде направен опит той да бъде интерпретиран не само в контекста на своята поява, но и в контекста на превръщането му в традиция. Към явлението български литературен модернизъм в този курс ще бъде приложен индуктивен подход, който има за цел не да проверява валидността на съществуващи вече модели, а да създаде нова собствена теория. Ще бъдат приложени различни методи на изследване, като рецептивистика, компаративистика, социология, психоанализа. Пътят, по който ще се върви, ще бъде от долу нагоре, от текста към обобщението, от маргиналията към центъра. Ще бъде направен диахронен и синхронен срез на явлението български литературен модернизъм, като голяма част от проблемите, с които курсът ще се занимава, ще бъдат поставени за първи път, а други познати проблеми ще бъдат осветени по нов начин.