Национална Кръгла маса на тема Съвременната българска литература за деца и юноши

Институтът за литература при БАН има удоволствието да Ви покани за участие в националната Кръгла маса на тема: Съвременната българска литература за деца и юноши по проект „Българската литература за деца и юноши XX – XXI в.“,

ПРОДЪЛЖАВА

На 16 април 2025 г. ни напусна доц. д-р Мариана Тодорова

МАРИАНА ТОДОРОВА

(8 юли 1946 – 16 април 2025)

На 16 април 2025 г. ни напусна доц. д-р Мариана Тодорова.

Мариана Тодорова завършва Българска филология в Софийския университет през 1969 г. Работи като учител в София, след което постъпва в Института за литература при Българска академия на науките, като докторант (1974), където работи до 2011 г. Научните интереси на доцент д-р Мариана Тодорова още от началото на пътя й като изследовател са предимно в областта на българската литература на ХХ в., на съвременната българска литература и на оперативната литературната критика. Сътрудничи на в-к „Литературен фронт“, сп. „Пламък“, сп. „Септември“ и др. 

Мариана Тодорова е автор на книгите: „Александър Геров – самотникът“, 2004; „Георги Господинов – от Гаустин до градинаря“, 2009; „Физика на тъгата – като послание“, 2012; „Почерци. Портрети на съвременни български писатели“, 2015; "Почерци. Кн. 2", 2018; „Животът – нашата едничка страст“. „Лит. очерк за Александър Геров“; „Сподвижници“, 2019; „Иконичността на думите. Майстори на съвременната българска проза“, 2023.

За Мариана Тодорова литературата не беше само професия, а житейска и творческа съдба. Тя аналитично отразяваше и съпреживяваше текущия литературен процес, с удивителна точност очертаваше тенденциите в съвременната проза и поезия. В трудните за българската култура години в края на ХХ в., Мариана Тодорова основа издателство „Карина М“, преименувано по-късно „Карина-Мариана Тодорова“ и прие като своя мисия да подпомага издаването на дебютните книги на млади изследователи, да популяризира преводната литература, да влага неуморна енергия и лични средства в издаването на оригинални художествени произведения и неконвенционални литературоведски трудове. Тя работеше неуморно, въпреки трудностите и болките, безкористно подкрепяше съвременния културен живот, без да очаква слава и признание.

С нея си отива още една колега от поколението, което през отминалите десетилетия създаваше академичния авторитет и утвърждаваше общественото присъствие на Института за литература!

ПОКЛОН!

ДА БЪДЕ СВЕТЛА ПАМЕТТА Й! 

От сътрудниците на Института за литература

ПРОДЪЛЖАВА

Лекция на доц.д-р Хенрике Шмид в рамките на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката вчужбина“

На 14.04.2025 (понеделник) от 15 ч. в Малкия салон на Института за литература – БАН доц. д-р Хенрике Шмит ще изнесе публична лекция със заглавие: „Темата не е спасителка. Върху ранните публикации на Юлия Кръстева в българските литературни списания (от 1960 до 1964.)“.
Д-р Хенрике Шмит е доцент в Института „Петер Сонди“ към Берлинския свободен университет. Тя разработва своя проект в рамките на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката вчужбина“ в качеството си на гост учен в Института за литература при БАН.

ПРОДЪЛЖАВА

„Светът от вчера“ – видян през катастрофата от 1939 година“

 

На 14.04.2025 г от 13 ч. в Малката зала на Института за литература (адрес: бул. „Шипченски проход“ 52, бл. 17, партерен етаж, София 1113) ще се проведе среща със студентите българисти от Лвивския национален университет „Иван Франко“, Лвив, Украйна, ръководени от доц д-р Оля Сорока. Срещата е се реализира в рамките на работната програма на международния научен проект „Светът от вчера“ – видян през катастрофата от 1939 година“ (усещанията за застрашена Европа в културата и литературата на България, Украйна, Полша и Чехословакия)“ по договор с ФНИ № КП-06-Н60/2 от 16.11.2021 с доп. споразумение 2841/27.06.2024.

ПРОДЪЛЖАВА

Публичната лекция „Природа – молитва – литература“

Каним ви на семинарна среща на тема „Природа – молитва – литература“ с доц. д-р Мария Пилева, която ще се проведе в рамките на проекта „Литература и природа. Български литературни и литературоведски интерпретации“. Лекцията цели да щрихира взаимовръзките между природата, молитвата и литературата, да очертае някои отражения на природата в българската възрожденска и следосвобожденска поезия, пречупени през стихотворните молитви на различни по призвание и дарба творци, както и да възобнови дискусията дали имаме религиозна лирика, породена от статията на А. Далчев „Религиозното чувство в българската лирика“ (1929).

Срещата ще се проведе в Конферентна зала на 9. етаж на Института за литература на 30.04 (сряда) от 12:00 часа (бул. „Шипченски проход“ 52, бл. 17). 

Заповядайте!

ПРОДЪЛЖАВА

ЛЕКЦИЯ ЗА РОЛЯТА НА ЖЕНИТЕ ПРЕЗ БЪЛГАРСКИЯ XIX ВЕК ПРИВЛЕЧЕ ИНТЕРЕСА НА СТУДЕНТИ В ЗАГРЕБ

На 7 април 2025 г. гл. ас. д-р Андриана Спасова изнесе лекция на тема „Ролята на жените в българската възрожденска култура и литература“ във Факултета по хуманитарни и социални науки към Университета в Загреб. Събитието беше част от програмата на специалност „Южнославянски езици и литератури“ и се проведе с активното съдействие на преподавателите по българистика.

ПРОДЪЛЖАВА

ДИМИТЪР ШИШМАНОВ ПИСАТЕЛЯТ-ДИПЛОМАТ И РОЛЯТА МУ В БЪЛГАРО-ГРЪЦКИЯ ЛИТЕРАТУРЕН ДИАЛОГ ПРЕЗ 30-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ В.

Департаментът по руска филология и славистика на Атинския национален и Каподистриев университет стартира изследователски проект, посветен на творчеството на Димитър Шишманов (1889–1945) – изтъкнат писател и дипломат, както и на неговия принос към българо-гръцките културни и литературни отношения.

Димитър Шишманов е бил пълномощен министър (посланик) на България в Атина (1935–1940). Неговото дело като писател, преводач, дипломат и основоположник на първите мащабни политики в областта на литературата и културата е с изключителен принос в развитието на българо-гръцките културни взаимоотношения и остава в сянката на историята и до днес.

ПРОДЪЛЖАВА

Editions

Literaturna Misal [Literary Thought] has been published by the Institute of Literature at Bulgarian Academy of Sciences since 1957.

The peer reviewed Scripta & e-Scripta: the International Journal of Interdisciplinary Mediaeval Studies is published by the Institute for Literature at the Bulgarian Academy of Sciences as of 2003.

Starobulgarska Literatura ("Medieval Bulgarian Literature") is a specialized peer-reviewed journal dedicated to medieval Bulgarian literature and culture and their Byzantine and European contexts.

The Boyan Penev Publishing Center was established by a decision of the Scientific Council of the Institute of Literature in 2000. It is the first and only publishing center in the system of institutes at the Bulgarian Academy of Sciences.