Дискурсът на соцреализма: българският и грузинският текстов опит

  • Статус
    Текущ
  • Период на изпълнение
    2009г. — 2021г.
  • Ръководител: доц. д-р Йордан Люцканов
  • Финансиране
    Бюджетно

Научен колектив: доц. дфн Пламен Антов; Гага Ломидзе (Институт за грузинска литература), Ирине Модебадзе (Институт за грузинска литература), Ирма Ратиани (Институт за грузинска литература, Тбилиси); Мари Врина-Николов (Национален институт за езици и култури на Изтока, Париж)

 

Проектът предвиждаше съполагане на български и грузински текстове от времето на социалистическия реализъм, в най-широка медиална (литература, хуманитаристика, изкуства, ландшафтна архитектура) и идеологическа (каноничност, анти-каноничност, ‘покрай’-каноничност) рамка. Крайна цел бе да се интерпретира и групира материал за бъдеща сравнителна история на дискурса на соцреализма в България и Грузия.

Дисциплиниращи подбора и подредбата на „материал“ следваше да бъдат хипотезите, че сходното между двете култури във въпросния период е ‘самоколонизацията’ с оглед / колонизацията от страна на руско-съветската „метрополия“; и че съществуването в успоредни на официалната интелектуални ниши и съпротивата са две структурно равноправни възможности. Хипотезите следваше да се проверят, по възможност, спрямо по-малко общ обект: т.нар. културно-историческо, вкл. литературно, наследство. Т.е. да се идентифицира и анализира действието на процеса на (само)колонизация, на противотеченията и успоредните течения при припознаването на текстове и артефакти като „наследство“.

След 2012 г. обектът на изследване бе конкретизиран още повече: литературните канони. Като част от работата по проекта следваше да бъдат скицирани нови, актуални литературни канони в един определен жанр и за определен времеви отрязък – чрез мотивирано оттласкване от предходни опити за скициране на канони в същия жанр. След 2014 г. работата се съсредоточи върху подготвяне (селекция, преводи, коментар) на паралелна антология на българския и грузинския кратък разказ от ХХ век, на три езика.

Основната екстранаучна цел е предизвикване и поддържане на взаимен българо-грузински академичен интерес, вкл. ангажиране на български изследователи с грузинска проблематика и на грузински – с българска.

 

Публикации:

  • Ратиани, „В кривото огледало на тоталитаризма: човекът и времето в романа на Михаил Джавахишвили ‘Ратаите на Джако’“, превод от грузински през руски Модебадзе и Люцканов // Литературна мисъл, 2010, 1, 119-135;
  • Люцканов, „Тоталитаризм и литература в Болгарии: состояние исследований и перспективы“ // Totalitarianism and Literary Discourse (20th century experience): Proceedings, ed. by I. Ratiani, Tbilisi: Shota Rustaveli Institute of Georgian Literature, 2010, 101-110;
  • Lyutskanov, “Totalitarianism and Literature in Bulgaria: Current State of Investigation and Perspectives” // Totalitarianism and Literary Discourse: 20th-century Experience, ed. by Irma Ratiani, Newcastle upon Tyne: Cambridge Scholars Publishing, 2012, 126-152 [updated version of the previous publication];
  • Люцканов, „У кого, чему и зачем учиться? Болгарская литература ХІХ века и иностранные литературы“ // IV International Symposium Contemporary Issues of Literary Criticism: The Epoch of Classical Realism: 19-th Century Cultural and Literary Tendencies: Dedicated to Akaki Tsereteli's 170th Anniversary (Proceedings), ed. in chief Irma Ratiani, Tbilisi: Institute of Literature Press, 2011, 268-286. ISBN 978-0041-0-2791-8;
  • Люцканов, „О переводах грузинской литературы на болгарский и на русский: вводные замечания болгарского русиста“ // Sjani 14 (2013), 206-241;
  • Люцканов, “Сдваивание” “малых” литератур, как средство их ознакомления друг с другом. // Literaturuli Dziebani (Tbilisi), 34 (2013), 194-204. (ISSN 0235-3776);
  • Ljuckanov, Towards Paired Histories of Small Literatures, To Make Them Communicate // Studi Slavistici 11 (2014), 285-300 [expanded and updated version of the previous publication];
  • Lyutskanov, “Interliterary socialisation and marginal literatures (Redefining ‘world literature’) [Sayat-Nova and the Georgian literary canon]” // ACLA Annual Meeting (Seminar B 90: Worldling minor/small literatures), Utrecht, 6-9 July 2017 (non-published conference paper).