Правилник за провеждане на процедура за докторанти на самостоятелна подготовка

Чл.1. Този Правилник урежда условията, реда и изискванията по приложението на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) в Института за литература при Българската академия на науките (БАН) като самостоятелно научно звено (СНЗ) и процедурите по приемане и обучение на докторанти на самостоятелна подготовка, по придобиване на научната степен „доктор“. Правилникът е в съгласие със ЗРАСРБ, с приетия от МС Правилник за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ППЗРАСРБ), с Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в БАН и Устава на БАН.

Чл. 2. Този Правилник е изработен за специфичните нужди на Института за литература, съгласно изискванията на Закона.

Чл. 3. Този Правилник определя:

(1) Условията и реда за подаване на документи и специфичните допълнителни изисквания за приемане на докторанти на самостоятелна подготовка и за тяхното обучение.

(2) Условията и реда за допускането до защита на дисертационен труд и придобиването на научната степен „доктор”.

ГЛАВА ВТОРА. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КАНДИДАТИТЕ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА НАУЧНАТА СТЕПЕН „ДОКТОР“

Чл. 4. Общите изисквания към кандидатите за придобиване на научната степен са както следва:

(1) При защита на дисертационен труд за придобиване на образователната и научна степен „доктор” кандидатът трябва да притежава образователно-квалификационната степен „магистър” и да бъде автор на най-малко три научни публикации по темата на дисертацията в научни издания.

ГЛАВА ТРЕТА. ПРИЕМАНЕ И ОБУЧЕНИЕ НА ДОКТОРАНТИ В ИЛ

Чл. 5. (1) Лице, разработило съществена част от дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „доктор“, може да се зачисли като докторант на самостоятелна подготовка. Като представи в Канцеларията на Института за литература научен текст (80-100 стр.), разгърнати тезиси за по-нататъшната работа по дисертационния труд и библиография по темата, както и следните документи:

  1. Молба, адресирана до Директора на Института за литература;
  2. Подробна биография;
  3. Диплома за образователно-квалификационна степен „бакалавър“;
  4. Диплома за образователно-квалификационна степен „магистър“;
  5. Удостоверение за признато висше образование, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище;
  6. Библиография и публикации;
  7. Медицинско свидетелство;
  8. Свидетелство за съдимост.

(2) Предложеният за обсъждане труд се предава в съответното направление за обсъждане и определяне състава на семинара, чийто членове следва да изготвят писмени мнения.

(3) Директорът на ИЛ определя със заповед семинар на първично научно звено или го разширява, така че да могат да бъдат включени най-малко 5 хабилитирани лица в областта на разработката (като поне 3 от тях са учени от ИЛ). Един от членовете на семинара следва да напише рецензия по обсъждания труд, а останалите – писмени становища.

(4) Членовете на направлението изслушват изложението на кандидата за докторант, а също така рецензията и становищата, написани от членовете на семинара и след дискусия могат да вземат решение да предложат на НС на ПНЗ зачисляване в докторантура на самостоятелна подготовка. НС може да вземе решение за зачисляване по доклад на ръководителя на първичното научно звено, придружен от писменото становище, научния текст и план-тезисите на докторанта и протокола от семинара. След зачисляването за този докторант важат всички процедури и изисквания по реализиране на образователната и научна програма за докторантите в БАН. Ако зачисленият докторант не е служител на ИЛ е необходимо да се сключи договор между Директора на ПНЗ и докторанта за определяне на такса (финансовите условия) за обучението му. Максималният срок на докторантура на самостоятелна подготовка е 3 години.

Чл. 6. Обучението на докторанти български граждани в БАН се провежда в рамките на българското законодателство, нормативните документи, отнасящи се до докторантурата, Устава на БАН, Правилника на ЦО при БАН, Правилника на ИЛ и настоящия Правилник.

Чл. 7. Образователната програма обхваща следните типове обучение:

(1) Индивидуално  специализирано обучение, където е зачислен докторантът.

(2) Общоакадемично обучение за придобиване на езикови и компютърни умения – от Докторантското училище към ЦО при БАН.

Чл. 8. Обучението на докторантите се осъществява в съответствие с кредитна система на Докторантското училище (вж. Приложение № 1), която предвижда задължителен минимален брой кредити по дейности.

Чл. 9. НС на ИЛ при БАН определя научните консултанти на докторантите, които са хабилитирани лица: професор или доцент. Те подпомагат и консултират цялостната подготовка на докторантите и разработването на дисертационните им трудове.

Чл. 10. Обучението на докторантите включва следните дейности и проверки на знанията и уменията:

  1. научноизследователска дейност;
  2. посещение и участие в работата на курсове и семинари;
  3. експертна дейност;
  4. участие в научни форуми;
  5. изпити за докторантски минимум;
  6. изпити по учебната програма на ЦО;
  7. подготовка на публикации по темата на дисертацията;
  8. подготовка и защита на докторска дисертация.

Чл. 11. (1) Обучението на докторантите се осъществява по индивидуален учебен план при условия и ред, определени от Закона за висшето образование и Правилника за дейността на ЦО и АС при БАН.

(2) Учебният план се изготвя от докторантите и научните им консултанти, обсъжда се на  заседание на направлението и се утвърждава от НС на ИЛ.

(3) Индивидуалният учебен план определя насочеността на докторантурата и се състои от общ учебен план за целия период на обучение и работен план по години. Индивидуалният учебен план съдържа:

  1. темата на дисертационния труд;
  2. разпределението на всички дейности по години;
  3. изпитите и сроковете за полагането им;
  4. посещението на определени лекционни курсове;
  5. участието в семинари, конференции и други публични научни изяви;
  6. етапите и сроковете за подготовка на дисертационния труд.

Чл. 12. (1) Докторантите полагат изпитите по докторантския минимум и по специалността пред назначена от Директора комисия в състав от най-малко 3 хабилитирани лица и с участието на научния консултант на докторанта по конспект, приет предварително от НС на ИЛ. Конспектът се изготвя от комисия, назначена от Директора на ИЛ и включваща 3 хабилитирани учени, един от които е научният консултант. Част от въпросите в конспекта са общи за специалността, а другите – по теми, близки с темата на дисертацията.

(2) Изпитите по докторантските курсове и по чужд език се полагат съгласно Правилника за дейността на ЦО – срещу заплащане.

Чл. 13. (1) В края на всяка година на обучението си докторантите представят на заседание на направлението отчет за изпълнението на индивидуалния план.

(2) Научният консултант представя на заседанието писмено мнение за работата на докторанта през годината, както и съвместно с него – конкретизация на индивидуалния учебен план за следващата година.

(3) Направлението  приема:

  1. становище на научния консултант за изпълнението на индивидуалния учебен план и оценка за дейността на докторанта;
  2. препоръки за по-нататъшното развитие на докторантурата, като при необходимост препоръчва конкретизация на темата или смяна на научния консултант.

(4) Предложенията на направлението се утвърждават от НС на ИЛ.

Чл. 14. (1) Преди изтичане на срока за подготовката докторантът представя отчет за постигнатите от него резултати на заседание на направлението.

(2) Чрез гласуване на присъстващите хабилитирани и нехабилитирани учени направлението прави едно от следните предложения за решение на НС:

  • а) докторантът да бъде допуснат до предварителна защита, ако е положил всички необходими изпити, завършил е дисертационния си труд и е изпълнил изискванията на ЦО на БАН;
  • б) докторантът, ако е положил всички необходими изпити, да бъде отчислен с право на защита до 2 години;
  • в) докторантът да бъде отчислен без право на защита, ако не е положил необходимите изпити, няма представен дисертационен труд или постигнатите резултати са неудовлетворителни.

Чл. 15. (1) Докторантът може да бъде отчислен с право на защита след  решение на НС на ИЛ въз основа на мотивиран доклад на ръководителя на първичното научно звено, придружен от мнение на научния консултант на докторанта.

(2) Докторантът на самостоятелна подготовка представя дисертационния си труд на научния консултант, който преценява готовността за защита. При положителна оценка научният консултант предлага на ръководителя на направлението откриването на процедура за предварително обсъждане.

(3) Процедурата за предварително обсъждане се провежда на заседание на направлението (семинар) най-малко две седмици и най-много три месеца след представянето на дисертационния труд за обсъждане.

(4) Семинарът се определя  със заповед на Директора на ИЛ, придружена от списък от най-малко 5 хабилитирани лица или доктори на науките с компетенция в областта на темата. На семинара  докторантът представя своите научни резултати. Основание за отчисляване е докторантът да е постигнал съществени научни резултати по темата на дисертацията, документирани с решение на семинара и да е изпълнил образователната програма, като е събрал минимум от 130 кредити.

(5) В случай, че дисертационният труд не е представен за защита в упоменатия срок, НС на ИЛ не го отчислява в смисъла на чл. 51 от Правилника за дейността на Центъра за обучение при БАН и Академичния съвет при БАН. След тригодишния срок БАН няма финансови ангажименти към процедурата по защита на дисертационния труд.  Заплащането на защита (изцяло или частично) на докторанти на самостоятелна подготовка – служители на ИЛ, става само при финансова възможност на ПНЗ и решение на ръководството на института. Защитата на докторанти на самостоятелна подготовка, които не са служители на БАН, се заплаща от тях.

Чл. 16. Финансови условия:

  1. Внасяне на средства за заплащане на членовете на семинара за зачисляване на докторанта (за рецензия възнаграждение в размер на 1/3 от минималната работна заплата в момента за страната, и за четирите становища по ¼ от минималната работна заплата) при подаване на документите;
  2. За периода от три години, през който ще тече подготовката и написването на дисертацията, след зачисляването от Научния съвет на докторанта, той следва да заплаща по една минимална работна заплата всяка година, като това става в началото на учебната година;
  3. Вътрешното обсъждане в направлението (семинара), с което се открива процедурата за защита на докторантския труд се заплаща с две минимални работни заплати;
  4. Защитата на дисертационния труд за получавана на образователната и научна степен „доктор“ се извършва според ЗРАСРБ, Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в Института за литература и Решение на НС на ИЛ, Протокол № 5/14.07.2011 г. Докторантът изцяло финансира процедурата по провеждане на защитата на дисертационния си труд, най-късно десет дни преди датата на самата защита;
  5. Финансовите средства за защита на дисертационния труд за образователната и научна степен „доктор“ на докторанти на самостоятелна подготовка, работещи в Института за литература, да се поемат от Института, при наличие на финансова възможност и след решение на Директорския съвет на Института;
  6. Финансовите условия за докторанти на самостоятелна подготовка в ИЛ, които са чужденци, са същите като при докторантите българи при обсъждането от семинара за зачисляване. През периода на обучението си от три години те следва да заплащат такса в размер 1 1/2 (една и половина) минимална работна заплата за страната на година. Сумата, която следва да се заплати за вътрешното обсъждане за откриване на процедура, е също 1 1/2 (една и половина) минимална работна заплата за страната. Останалите условия са същите като при докторантите българи.

Чл. 17. Ако докторантът се откаже от по-нататъшно участие в процедурата като докторант заплатената сума преди това не се връща.

Чл. 18. Сумите, получени за периода на обучението от три години и сумата за вътрешната защита следва да се води от счетоводството на ИЛ за сметка на направлението, в което протича обучението на докторанта. Тази сума може да се използва само за издаване на колективен труд от членове на това направление или да се използва за закупуване на консумативи за работа (канцеларски материали).

Чл. 19. Контролът по изпълнението на този Правилник се възлага на Директора на ИЛ.