доц. д-р Мария Пилева

mariya-pileva.jpeg

Мария Пилева е доц. д-р в Института за литература към БАН, секция „Литература на Българското възраждане“. Завършила е магистърската програма на СУ „Св. Климент Охридски“ „Преводач-редактор“ (2012), специализирала в Eberhard-Karls Universitat, Тюбинген (2015), а през 2016 г. защитава докторат на тема „Религиозни мотиви в българските преводи на англоезична белетристика през ХІХ век“ в катедра Българска литература на СУ „Св. Климент Охридски“. Изследователските ѝ интереси са в областта на литературознанието, религията, теорията на превода. Лауреат е на наградата на СПБ за ярки постижения в областта на теорията, историята и критиката на превода за 2018 г. с книгата ѝ „Бунт, надежда, изкупление“.

Област на научните интереси

Българска литература; превод; културни, образователни и религиозни взаимодействия между протестантските мисии и българското общество през XIX век и ролята им за формирането на модерна българска идентичност и печатна култура.

Образование

2020 – 2021 – Висше духовно училище „Свети Тривелий”, София, магистър по теология. Логотерапия и екзистенц анализ.

2016 – Доктор по филология 2.1. Българска литература (Възрожденска литература). Тема на дисертацията: „Религиозни мотиви в българските преводи на англоезична белетристика през ХIХ век”, защитена на 30.06.2016 г.

2013 – 2016 – Редовен докторант в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по славянски филологии, специалност „Българска филология“ – Възрожденска литература

2011 – 2012 – Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по славянски филологии, специалност „Българска филология“, магистър „Преводач-редактор“

2007 – 2011 – Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по славянски филологии, специалност „Българска филология“, бакалавър

1996 – 1997 – Vision International University, Ramona, California, certificate from a theology course

Длъжности

2023 – Доцент в Института за литература – БАН, секция „Литература на Българското възраждане“.

2021 – 2023 – Литературен сътрудник в Института за литература – БАН, секция „Литература на Българското възраждане“.

2019 – 2020 – Изследовател – постдокторант в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по славянски филологии.

Награди

2018 – награда на Съюза на преводачите в България за ярки постижения в областта на теорията, историята и критиката на превода за книгата ѝ „Бунт, надежда, изкупление“, изд. „Кралица Маб“, 2018.

Членства в научни организации

2024 – Член на Европейската асоциация по библейски изследвания (European Association of Biblical Studies – EABS).

2023 – Член на Българско общество за проучване на XVIII век.

2022 – член на редколегията на сп. „Литературна мисъл“

Научни публикации 

Монографии

Мисията на д-р Албърт Лонг сред българите. София: ИЦ „Боян Пенев“, 2023. ISBN 978-619-7372-69-4.

Бунт, надежда, изкупление: Англоезичните преводи от българския XIX в. София: Кралица „Маб“, 2018. ISBN 978-954-533-168-8.

Сборници (съставителство и редакция)

Елена и Димитър Мутеви: ранните пътища на българската модерност. Станева, К., П. Стойчева, М. Пилева (съст.). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2017. ISBN 978-954-07-4292-2.

Деветосептемврийският преврат, тоталитарният режим и съвременна България. Сборник доклади, изследвания, студии, есета. София: Сион, 2015. ISBN 954-91611-8-0.

Промяна на промяната. Ролята на църквата в обществото. Сборник доклади, изследвания, студии. София: Сион, 2013. ISBN 954-91611-7-0.

Статии и студии

Евгения Кисимова и женското движение в Търново – влияния, опозиция, утвърждаване. – В: Дългият осемнадесети век. Т. 6. Прогрес и предразсъдъци през XVIII – XIX век. София: Българско общество за проучване на осемнадесети век, 2025, с. 273 – 298. ISSN 2603-4492. (e-book). https://bulgc18.com/wp-content/uploads/2025/03/Dalgiyat-18-vek-6_ExpoPr…

Евангелията на банатски (1899 – 1901) и протестантската библейска преводна книжнина. – В: Банатските българи – културно наследство, език и литература. Т. III. София: БАН „Проф. Марин Дринов“, 2025, с. 19 – 38. ISBN 978-619-245-497-5 (e-book). https://press.bas.bg/bg/eBooks-105/show-106(105)

Религиозни образи и мотиви в побългарените през Възраждането творби. – Colloquia Comparativa Litterarum. Годишник за Сравнително литературознаниe и Балканистика. СУ „Св. Климент Охридски“. Vol. 11, No. 1 (2025), с. 154 – 165. ISSN: 2367-7716. https://doi.org/10.60056/CCL.2025.11.154-165 (EBSCO) https://ejournal.uni-sofia.bg/index.php/Colloquia/article/view/231/239

За рецепцията и употребата на избрани библейски фразеологизми от ученици и студенти.Български език и литература. Т. 67, бр. 4, 2025, с. 437 – 450. ISSN 0323-9519. (WoS, Q4, Scopus) https://doi.org/10.53656/bel2025-4-NK (в съавторство със Сталянова, Н., Е. Крейчова)

Преводите на д-р Лонг на художествена литература.Чуждоезиково обучение, г. XLXII, кн. 3, 2025, с. 381 – 392. ISSN: 0205–1834 (Print), 1314–8508 (Online). (WoS, Q3, Scopus) https://doi.org/10.53656/for2025-03-10 (в съавторство със Сталянова, Н., Е. Крейчова

От „Великата Рилска пустиня“ до „Най-великолепната планина българска“.От натура. Към една актуална поетика на природата. Съст. Маргарита Серафимова. София: Издателски център „Боян Пенев“,  2025, с. 302 – 324. ISBN 978-619-7372-96-0

Живи мостове във времето. XII съвместна конференция на български и американски учени.Българистика / BULGARICA. Т. 51, 2025, с. 252 – 260.

От “Meet Bulgaria” (1931) до „Запознайте се с България“ (2024) – превод и отказ от превод.Opera Slavica. Journal for Research in Slavic Languages, Literatures, and Cultures. Vol. 35, No. 1 (2025). ISSN 1211-7676 (print); ISSN 2336-4459 (online)

Провокации срещу културната мисия на д-р Албърт Лонг. – Балканистичен форум, XXXIII, 2024, № 2, с. 42 – 58. ISSN 1310-3970. (Q4, Scopus; WoS).

Белетристиката в архивите – видима и невидима. Преглед. – Литературна мисъл, LXVII, 2024, № 2, с. 105 – 114. ISSN (print) 0324-0495 (Q4, Scopus, ERIH PLUS)

Кореспонденцията на д-р Албърт Лонг. – В: Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване. Сборник с научни изследвания. Състав. и ред.: А. Спасова, Н. Желев, С. Неделчева, А. Алексиева, Б. Илиева, Н. Александрова. София: ИЦ „Боян Пенев“, 2024, с. 155 – 196. ISBN 978-619-7372-84-7.

Едно „Пътешествие вътре вкъщи“ от 1870 г. – В: Творческото въображение и променящата се чувствителност за природата. Сборник с доклади от едноименната научна конференция, София, 15–17 февруари 2023 г. Състав. М. Серафимова. София: ИЦ „Боян Пенев“, 2024, с. 208 – 225. ISBN 978-619-7372-82-3.

Възрожденската литература като мост между Бога и човека. – Studia Litteraria Serdicensia. Литературни метаморфози: между живота и текста, Год. IV, № 7, 2024, с. 159 – 179. ISSN print 2738-7631; ISSN online 2815-2999.

Колибарската дъщеря“ в българската възрожденска литература. – В: Гласове на другостта. Сборник с доклади от научна конференция с международно участие, проведена в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 2 – 3 ноември 2022 г. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2023, с. 423 – 435. ISBN 978-954-07-5843-5.

„Малечкий Хенрих и неговът бавач“ (1864) и преводът на индийски реалии.Proudů, Středoevropský časopis pro vědu a literaturu, 1/2023. <https://www.phil.muni.cz/journal/proudy/filologie/materialy/2023/1/pile…; ISSN 1804-7246.

Привилигеровани агенти VS репресирани „шпиони“. – Балканистичен форум, г. XXXII, 2023, бр. 2, с. 107–122. ISSN: 1310-3970. 

„Колибарската дъщеря“ в българската възрожденска литература. – В: Гласове на другостта. Сборник с доклади от научна конференция с международно участие, 2–3  ноември 2022 г. София: УИ  „Св. Климент Охридски“, 2023, с. 423‒435. ISBN: 978-954-07-5843-5

Морални и нравствени норми в началото на българската белетристика.Матеріали ІІ Міжнародної славістичної конференції, присвяченої пам’яті святих Кирила і Мефодія / за заг. ред. О. О. Маленко. Харків – Шумен: ХНПУ; ХІФТ, 2022, с. 278–286. ISBN 978-966-1630-55-9.

Вяра – надежда – любов в патриотично-революционната възрожденска лирика. – ДЗЯЛО. е-списание в областта на хуманитаристиката. Г. X, 2022, бр. 23, с. 1–18. <http://www.abcdar.com/magazine/XXIII/Dzl_2022_br23_02_Maria_Pileva-Viara_nadejda_lubov_vuv_Vuzrajdaneto.pdf> ISSN 1314-9067. 

За два преводни образеца на Флойд Бляк.Proudů, Středoevropský časopis pro vědu a literaturu, 1/2022. <https://www.phil.muni.cz/journal/proudy/filologie/materialy/2022/1/pile… 1804-7246. 

Преобразените класици: Дефо и Дикенс в първите им появи на българската литературна сцена. – Colloquia Comparativa Litterarum, Годишник за Сравнително литературознаниe и Балканистика, Vol. 8 No. 1, Translation and Transfiguration in Literature and Art, 2022, с. 70–84. <https://ejournal.uni-sofia.bg/index.php/Colloquia/article/view/153&gt; ISSN: 2367-7716. 

Цензура и рецепция на романите „Робинзон Крузо“ и „Чичо-Томовата колиба“. – Balkanistic Forum. Vol. XXXI, Iss. 2, May 2022, c. 225–241. ISSN 1310-3970 (Print). ISSN 2535-1265 

Ботевата молитва – връщане към автентични модели или преобръщане на жанра. – В: Studia Litteraria Serdicensia, Год. 1, кн. 1, Повторение, обновление – практики на римейка. София: Издателски център „Боян Пенев“, 2021, 155–169. ISSN: 2738-7631 <https://studialiteraria.eu/bg/archive/year-2021/issue-1/botevata-molitv…;

Профетическото слово в диалозите и стиховете на Неофит Бозвели. – В: Литературните поредициконструиране и деконструиране на канона. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2021, 206–215. ISBN 978-954-07-5355-3.

Езиковата агресия при учениците – между думите, които ги обиждат, и тези, които те използват, за да нанесат обида. – Българска реч, год. 26, кн. 1, 2020, 113–117. ISSN 1310-733X

Езиковедската терминология в три славянски езика (Сталянова, Надежда. Крейчова, Елена. Речник на лингвистичните термини за студенти слависти). – Български език и литература. Бр. 2 (62), 2020,212–213.ISSN/ISBN 0323-9519 (print); 1314–8516 (online)

Маргинални мотиви и некласици на границата между XIX и XX век. – В: Литературната периферия: памет и употреби. София: ИУ: „Св. Климент Охридски“, 2020, 76–87.ISBN 978-954-07-5115-3

Библията и междутекстовият диалог в училище. – Български език и литература. Бр. 4 (62), 2020, 367–379. ISSN/ISBN 0323-9519 (print); 1314–8516 (online)

За новата Христоматия и първите критици на българската литература. – Съвременна лингвистика, бр. 1, 2019, 171–172. <https://www.slav.uni-sofia.bg/images/documents/ SPISANIE_LINGVISTIKA_OK_2019_1.pdf> ISSN 2603-4425

Вечеринка в колибата на Чичо Том – една глава, различни послания в превода. – Българска реч. Списание за езикознание и езикова култура. УИ „Св. Климент Охридски“, София, год. XXIV 2018, бр. 1, с. 166–175. <https://www.slav.uni-sofia.bg/images/stories/documents/1_2018%20BG%20RE…; ISSN        1310-733X

Оригинал, посредник и първи български превод на Чичева Томова колиба. – В: Елена и Димитър Мутеви: ранните пътища на българската модерност. Станева, К., П. Стойчева, М. Пилева (съст.). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2017, с. 177–193. ISBN 978-954-07-4292-2

The Use of Religious Motifs in Teaching Literature at High Schools and Universities in Bulgaria. – In: Motus in verbo, roč. VI, 2017, č. 1, s. 30–38. <https://issuu.com/motusinverbo/docs/motus_in_verbo_vi_1_2017_final&gt; ISSN (online) 1339-0392

Робинзон Крузо и библиите. – В: Надмощие и приспособяване. Сборник доклади от Международната научна конференция на ФСлФ. Т. 1. София: СУ „Св. Климент Охридски“, 2017, 225–234. <http://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/image_singpdff/08571f62-06cf-4cc…; ISBN             978-619-7433-06-7

Силата на публичната реч в България и в днешния свят. –  „Роден глас“, брой 5/2017, 14–15. <http://bgklub.cz/rodenglas/PDF/1705/RG1705_14.pdf&gt; ISSN 2336-5250

От Коледна песен до Светлое Воскресение. За колебанията на езика при първия български превод на Дикенс.Littera et Lingua, кн. 1-2, т. 12, 2015. <http://www.slav.uni-sofia.bg/naum/lilijournal/2015/12/1-2/mpileva&gt; ISSN 1312-6172; Филологическият проект – кризи и перспективи: сборник доклади от международна научна конференция, 24–26 април 2015, София. В. Търново: Фабер, 2016, 137–152. ISBN 978-619-00-0463-9

Джон-Бъниановият Пътешественик – между класическото и маргиналното. – Балкански идентичности. Литературата: привилегировани гласове, потиснати гласове. Колегиум на направление „Литература на Българското възраждане”. Институт за литература, БАН, 2016. <https://balkansbg.eu/bg/content/privileged-voices/535-john-bunyan-betwe… >

Българските преводи на Робинзон Крузо – детство, юношество, застой и зрялост. – В: Литературата, 2016, кн. № 17, с. 195–244. ISSN 1313-1451.

Мястотона превода Младаго Робинсона случаи в българската литература. – В: Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Факултет по славянски филологии, т. 101, 2016, с. 172–198. ISSN 1310-506X

Живи бонбони. (Рецензия) – Електронно списание LiterNet, 27.05.2016, № 5 (198). <http://liternet.bg/publish30/maria-pileva/bonbonierata.htm&gt; ISSN 1312-2282 (online)

Мотивите в литературния превод. – Филологически форум – хуманитарно списание за млади изследователи на Факултета по славянски филологии. <https://philol-forum.uni-sofia.bg/the-role-of-the-motif-in-the-translat…;. ISSN 2534-9473 (електронно издание)

Животът и смъртта на другия Пътешественик, или няколко думи за новия превод на Бъниан на български. – Литературен вестник, бр. 34, 2015. ISSN 1310 – 9561.

Езиковедите за политическото слово. Рецензия за книгата „Езикови портрети на български политици и журналисти“, ч. 2. –  Филологически форум. Т. 2, 2015 (Год. 1), с. 196–200. <https://philol-forum.uni-sofia.bg/portfolio-item/br-2/&gt; ISSN 2534-9473 (електронно издание)

Литературните мотиви – дефиниции, видове, подходи. – В: Докторантски изследвания в отговор на съвременните предизвикателства пред педагогическата теория и практика: докторантски научен семинар, 6–8 юни 2014. София: ИК „Ваньо Недков“, 2014, с. 431–442. ISBN 978-619-194-002-8

Литературата и познаването на библейските образи, теми и мотиви. – В: Знанието – традиции, иновации, перспективи: научна конференция с международно участие, 14–15 юни 2013 г. Том IБургас: Бургаски свободен университет, 2013, с. 131–138. ISBN 978-954-9370-95-9 

The Bible аnd Bulgarian Literature аfter 1989. – Списание на Софийския университет за образователни изследвания, 2013, бр. 3, с. 123–130. <http://journal.e-center.uni-sofia.bg/site/wp-content/uploads/downloads/…; ISSN 1314-8753

Предговори, послеслови и рецепция на Чичо Томовата колиба. – Литературна мисъл, 1–2, 2013 (LVII), с. 105–121. ISSN 0324-0495 (print), 1314-9237 (online)

„Земните градини на Богородица” – една съвременна „Песен на песните”. – В: Литературата, год. VІ (2012), кн. 12, с. 135–152. ISSN 1313-1451.

За преводите на Чичо Томовата колиба. – Литературен вестник, бр. 5, 2010; с. 10–11. ISSN 1310-9561.

Участие в научни конференции

  • Годишна конференция на Българско общество за проучване на XVIII век „Хайдути и революционери“, 28 – 29.03.2025 г. Участие с доклад на тема: „Революционери и мисионери".

  • ХХІХ ежегоден Колегиум на секция Литература на Българското възраждане „Ние за другите и ние за нас“, 10.04.2025 г. Участие с доклад на тема: „Българите между любопитството и нетърпимостта към американските мисионери просветители". 

  • Международна конференция „Преводът и неговите предизвикателства“, Масариков университет, Бърно, 09.05.2025 г. Участие с доклад на тема: „Запознайте се с България“ – някога и сега“. 

  • Международна годишна конференция на ФСлФ „Действие и бездействие в езика, литературата и културата“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 20 – 22. 05.2025 г. Участие с доклад на тема: „Едно забавено признание".

  • 35th International Round Table “Religion and Religiosity – The Balkans and the Black Sea Region”, 20–22 November 2025, South-West University “Neofit Rilski”, Blagoevgrad. Участие с доклад на тема: „Educational efforts of American missionaries among Bulgarians in the 19th century“.

  • III Международна научна конференция „Банатските българи – културно наследство, език и литература“, БАН, 26.01.2024 г., организирана от Института за български език, Института за литература и ИЕФЕМ. Тема на доклада: „Евангелията на банатски в контекста на протестантската преводна книжнина“.

  • Интердисциплинарна научна конференция „Прогрес и предразсъдъци през XVIII и XIX век“, СУ „Св. Климент Охридски“, 29 – 30.03. 2024 г., организирана от „Българско общество за проучване на XVIII век“. Тема на доклада: „Евгения Кисимова и Женското движение в Търново“.

  • XXXIII International Conference Ambivalent Legacies, Благоевград, 19 – 20.04.2024 г. Тема на доклада: „Провокации срещу културната мисия на д-р Албърт Лонг“. 
  • IV научна конференция на Център за върхови постижения „Наследство БГ“, СУ „Св. Климент Охридски“, 04 – 05. 06.2024 г. Тема на доклада: „Теория, практика и методология в книжовното дело на Лиляна Минкова“.

  • 12th Joint Conference оf Bulgarian аnd North American Scholars “Living Bridges Across Time”, Sofia, 15 – 17.06. 2024 г. Тема на доклада: “The Bridges of Translation in the 19th Century”.

  • Научна конференция „Дивото зове: Изкуството и дивата природа“, ИЛ – БАН, 17–18.10.2024 г., организирана по проект „Природа и литература. Български литературни и литературоведски интерпретации“. Тема на доклада: „От „Великата рилска пустиня“ до „най-великолепната планина българска“.

  • Научна конференция „Творческото въображение и променящата се чувствителност за природата“, 15–17.02.2023. Доклад на тема: Едно „Пътешествие вътре вкъщи“ от 1870 г. 

  • Белетристиката в архивите: подборът на факти и документи в научното изследване. 27.03.2023. Доклад на тема: Кореспонденцията на д-р А. Лонг. 

  • "Преводът и неговите предизвикателства", Масариков университет, Бърно, 12. 05.2023. Доклад на тема: „Малечкий Хенрих и неговът бавач“ и преводът на индийски реалии 

  • Международна научна конференция „Привилегировани и ощетени“, Благоевград, 20- 21.04. 2023. Доклад на тема: Привилегировани агенти VS репресирани "шпиони". 

  • Международна научна конференция „Българистични четения“ – Сегед, 01-02. 06. 2023. Доклад на тема: „Славените и българите“ – история, вяра, език в лекциите на д-р Албърт Лонг. 

  • Международен научно-образователен семинар по нова и съвременна българска литература на тема: „Българският модернизъм в диалог със световния“ към ННП "Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина", 21.06.2023. Доклад на тема „Библейски образи и мотиви в белетристиката на Иван Вазов“. 

  • Кръгла маса, посветена на проблематиката на превода в рамките на Международна научна конференция българистични езиковедски четения, СУ, 23.11. 2023 г. Доклад на тема: Лексикално и фразеологично богатство в преводите на д-р Лонг 

  • Колегиум по възрожденска литература „Радостта и веселието през Възраждането", БАН, 30.11.2023. Доклад на тема: Аспекти на радостта в сп. „Зорница“ (1864–1871). 

  • Кръгла маса Преводът и неговите предизвикателства, Бърно, Чехия, 13 май 2022 г.: доклад на тема „Два преводни образеца на Флойд Бляк“ https://slavistika.phil.muni.cz/aktualne/kalendar-akci/pozvanka-kulaty-… 

  • Научен форум Литературни метаморфози – между живота и текста, ИЛ-БАН, София, 16 май 2022 г.: доклад на тема „Възрожденската литература като мост между Бога и човека“. http://www.ilit.bas.bg/bg/1957-2022-05-16 

  • ХХVІІ Колегиум на секция „Литература на Българското възраждане“ на тема Измерения на любовта през Възраждането, София, 18 май 2022 г.: доклад на тема „Вяра – надежда – любов в патриотичната лирика“. http://ilit.bas.bg/bg/1956-2022-05-18 

  • Международна конференция ІІ Міжнародної славістичної конференції присвяченої пам’яті святих Кирила і Мефодія, Харков, Украйна, 18 май 2022 г. (проведена онлайн): доклад на тема „Морални и нравствени норми в началото на българската белетристика“ http://hnpu.edu.ua/uk/ii-mizhnarodna-slavistychna-konferenciya-prysvyac… 

  • XXXI Международна конференция Тайна и публична тайна, Благоевград, 19 – 20 май 2022 г.: доклад на тема „Цензура и рецепция на романите „Робинзон Крузо“ и „Чичо-Томовата колиба“. http://www.bf.swu.bg/2022-PROGRAMME-BG.pdf 

  • Национална конференция с международно участие Гласове на другостта, СУ, София, 2 – 3 ноември 2022 г.: доклад на тема „Колибарската дъщеря“ в българската възрожденска литература“.