Секция „Литература на Българското възраждане“

С учредяването на  Института за литература през 1948 г. се създава секция „Българската литература до Освобождението“, която обединява специалисти по старобългарска и възрожденска литература. Неин пръв и дългогодишен ръководител (1948-1983) е академик Петър Динеков. От 1983 до 1989 г. я ръководи проф. д.ф.н. Дочо Леков. През 1989 г. Секцията се разделя на две отделни секции – „Стара българска литература“ и „Литература на Българското възраждане“. Ръководител на Секция „Литература на Българското възраждане“ продължава да бъде до 1993 г. проф. Д. Леков. От 1995 г. неин ръководител става  ст.н.с. I ст., д.ф.н. Румяна Дамянова. В Секцията са работили видни учени, изследователи на възрожденската литература и култура – ст.н.с. II ст. д-р Соня Баева, ст.н.с. II ст. Цвета Унджиева, ст.н.с. II ст. д-р Стефана Таринска,  ст.н.с. II ст, д-р Лидия Михова, проф. д.ф.н. Камен Михайлов,  н.с. д-р Светлана Русинова, н.с. I ст. д-р Данчо Господинов; като филолог-специалисти и проучватели са работили Васил Балевски и Росен Тахов.

Секция „Литература на Българското възраждане“ се оформя като научен център за изследване на литературните и културните процеси и явления през Българското възраждане, създава перспективни контакти с Катедрите по българска литература във всички университети в България и развива потенциала, заложен от Иван Д. Шишманов, Боян Пенев, Йордан Иванов, Михаил Арнаудов.

През 50-те, 60-те и 70-те години на ХХ век се реализират от членове на Секцията фундаментални изследвания: „Съвременници на Паисий“ в два тома, „В зората на българската възрожденска литература“ (Б. Ангелов), „Възрожденски писатели“, „Из историята на българската литература“ „В света на Христо Ботев“ (П. Динеков), „Петко Славейков. Живот и творчество (1827-1870)“ (С. Баева), „Любен Каравелов. Белетрист и фейлетонист“ (Цв. Унджиева), „Прозата на Ботев“ (Ст. Таринска), „Проблеми на българската белетристика през Възраждането“ (Д. Леков). През тези десетилетия, с участието и на членове на Секцията, са подготвени и издадени събрани съчинения на най-значимите възрожденски писатели – Христо Ботев, Любен Каравелов, Петко Р. Славейков, Васил Друмев, Тодор Пеев, Добри Чинтулов и др. Същевременно, 70-те години на ХХ век са белязани и със значителна промяна в проблемно-тематичната ориентация на Секцията с подготвения и отпечатан сборник „За литературните жанрове през Българското възраждане“ (1979).

70-те и 80-те г. е времето, когато активно навлизат в хуманитаристиката идеи на френски културолози, книгите на Ст. Жулкевски „Литературната култура”(1974) и на К. Вика „Литературните поколения“, трудовете на М. Ю. Лотман, теорията на Г. Гачев „Ускореното развитие на културата“ (1979) и др., които внасят нова методология. Започва проучване на културните средища през Възраждането, ролята на литературните поколения, особеностите на рецепцията и въпросите на възрожденската читателска публика и др., в голяма степен отразени в книгите на Д. Леков „Литература. Общество. Култура. Литературносоциологически и литературноисторически проблеми на Българското възраждане“ (1982) и „Писател-творба-възприемател през Българското възраждане“ (1988). Акцент в работата на Секцията става разгръщане на контекста около съдбата и творчеството на отделни възрожденски автори и в резултат са издадени научни сборници за В. Априлов, Л. Каравелов, Д. Войников, В. Друмев, Неофит Бозвели, Т. Пеев, Йеросхимонах Спиридон, сборникът „Печат и литература“, „Жанр и възприемател през Българското възраждане“, изследването „Димитър и Рахил Душанови“ (Н. Аретов, 1988) и др. Поставя се и началото на една значима изследователска задача – подготовка на Енциклопедия „Българско възраждане. Литература. Периодичен печат. Литературен живот. Културни средища“ (ред. кол. Д. Леков, Р. Дамянова, С. Бакърджиева).

През 90-те г. в работата на членовете на Секцията значително по-отчетливо се открояват нови изследователски посоки и се откриват проблемни области, ориентирани към изследване на социокултурните функции на възрожденския текст, към проучване на динамиката на жанрово-трансформационните процеси през Възраждането, преводната проза, възрожденските писма, календарите, изследват се проблемите на идентичността в драмата и мемоаристиката, спомоществователството като значимо явление, обвързано с историята на българската книга. Тогава излизат и изследванията на членове на Секцията: „Преводната белетристика от първата половина на XIX в.“ и „Българското възраждане и Европа“ (Н. Аретов),  „Писмата в културата на Българското възраждане“ (Р. Дамянова), „Българските календари“ (Л. Михова). Издадени са и два научни сборника с българско и френско участие „Безсмъртната вселена. Сборник, посветен на 90-годишнината на Клод Леви-Строс“ и „В търсене на митичната тъкан“ (редактор и съставител Н. Капралова). През 2001 г. Секцията започва работа по изследователска програма „История на българската менталност“ (ръководител Д. Господинов).

Богатият емпиричен материал започва да се коментира и изследва чрез комплексни подходи, обединяващи търсенията на литературознанието, културологията, социологията, психологията. Резултат на един по-различен подход към възрожденските явления и с желание да се проблематизира мисленето за културните дейности и практики на XIX в., са излезлите  книги на членове на секцията, които оформят профила на съвременната наука за Възраждането в първите десетилетия на ХХI в.: „Отвъд текстовете: културни механизми на Възраждането“ и „Емоциите в културата на Българското възраждане“ (Р. Дамянова), „Българската литература от епохата на националното Възраждане“, „Национална митология и национална литература: Сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от XVIII и  XIX век“ (Н. Аретов), „Петко Славейков. Поетически послания“ (К. Михайлов), „Модерните потреби на Възраждането“ (Л. Михова), „И ще господарува мъжът ти над тебе“ (Още за жените в културата). Архив на семейство Елисавета и Христо Караминкови“ (Н. Капралова), „Есе“ (Д. Господинов), „Драмата на българското. Националната идентичност във възрожденската драма“  (Н. Пътова), „Българската поезия от 40-те и 50-те години на  XIX век. Роли на субекта“ (А. Алексиева).

Изследователската дейност на Секцията се реализира активно и в национални и международни  научни проекти.
От 1995 г. стартира Колегиумът по възрожденска литература – основна научна проява на Секцията, която я превръща, за всички специалисти по Възраждане в  България, в привлекателен форум с изследователска атмосфера, с проследяване на движението на идеите в съвременната наука, с проблематизиращи теми:

  1. „Емиграция и литература“ – 1995 г.
  2. „Религия и литература“ – 1996 г.
  3. „Културни средища и духовни общности“ – 1997 г.
  4. „Нехудожествената проза през погледа на литературния историк“–  1998 г.
  5. „Въобразените текстове на Българското възраждане“–  1999 г.
  6. „Българското възраждане – цитиращо и цитирано“  –  2000 г.
  7. „Сам юнак на коня: герои и негодници във възрожденската литература“ – 2001 г.
  8. „175 г. от рождението на П. Р. Славейков“ – 2002 г.
  9. „Училище и литература“ – 2003 г.
  10. „Литературата през нормата“ –  2004 г.
  11. „Литературата – топоси и посоки“ –  2005 г.
  12. „И на печат поставих...: книгата, езикът, литературата“ –  2006 г.
  13. „Словесността и представите за миналото“ – 2007 г.
  14. „Самобитност, заимствания и синтези в българското литературно и културно развитие. „И ние, зер, както правят хората“, посветен на Добри Войников“ –  2008 г.
  15. „175 години от рождението на Любен Каравелов“ – 2009 г.
  16. „Акад. П. Динеков и хуманитарната наука: идеи, позиции и концепции“ –  2010 г.
  17. „Между изстрелите – посветен на 80-год. на Н. Драгова и П. Стефанов“ –  2011 г.  
  18. „Град/село в литературата и културата на Българското възраждане“ –  2012 г.
  19. „Герои и героично“ – 2013 г..
  20. „Просвещение и критика“ – 2014 г.
  21. „Литературата: привилегировани гласове, потиснати гласове“ –  2015 г.
  22. „Съмнението – феномен на Възраждането“ – 2016 г.
  23. „Високите „идеологии“ на Възраждането: динамика и употреби“ –  2017 г.
  24. „От литературната история към възприемателя на възрожденския текст“. По случай 90 години от рождението на проф. дфн Дочо Леков –  2018 г.
  25. „Разногласията през/около Възраждането“ –  2019 г.

Колегиумът по възрожденска литература е продължаващо във времето научно предизвикателство, което разкрива изследователско любопитство и стремеж за диалог.