Докторска програма „Руска литература“

Област на висше образование 2. Хуманитарни науки
Професионално направление 2.1. Филология

Квалификационна характеристика

Докторската програма „Руска литература“ на Института за литература към БАН е разработена в съответствие с най-актуалните постижения на хуманитарните науки и е насочена към създаване на висококвалифицирани специалисти, които притежават както отлична теоретична компетентност, така и изследователски умения и възможности за разработване на проблематика, адекватна на съвременното развитие на хуманитаристиката в България, Европа и света в няколко приоритетни направления: поетика и история на руската литература в нейните развойни периоди – от древноруска литература (ХІ – ХІІ в.), през руска „класическа“ литература (ХІХ в.), литература на „сребърния век“ и от съветската епоха (ХХ в.), до най-нова руска литература (ХХІ в.); българо-руска литературна компаративистика; култура и литература на руската емиграция от „първата вълна“.


Описание

Докторската програма „Руска литература“ е в пълно съответствие със стратегическата цел и мисия и изследователските задачи в работния план на Института за литература. Научните разработки и обучението на докторантите по тази специалност се провеждат на съвременно и перспективно ниво, съобразени с новите методологически подходи в литературознанието. Разработват се изследвания върху различни актуални аспекти на теорията и историята на руската литература и култура. Проучват се неизучавани, комплицирани и спорни явления в историята на руската литература и в нейните контакти с българската. Изследователската стратегия е насочена към осмисляне и осъвременяване на класиката, към разкриване на неочаквани диалози между „стари“ и „нови“ произведения и озвучаване на забравеното, пренебрегваното, забраняваното. В съответствие с това докторската програма „Руска литература“ предполага разработването на въпроси, които подлежат на преосмисляне през призмата на духовните ценности на настоящия ХХІ в., изискват преодоляване на негативните идеологически наслоявания в мисленето и интерпретирането на „руския текст“, утвърждаване на стремежа към по-голяма обобщителност на „познатото“ за българо-руските литературни връзки, за преосмислянето им в модерен интерпретационен ракурс като поетика, „междунационална среща“, „междукултурен диалог“. Важен дял заемат въпросите, свързани с руско-българските литературни контакти през вековете от гледна точка на културното взаимодействие и отражението им върху процесите, протичащи в българския културен и литературен живот. Особен акцент се поставя върху изследвания по изключително престижно в международен мащаб изследователско направление, каквото е културата и литературата на т.нар. руско зарубежие, част от което е и руската емиграция в България (1919 – 1944 г.) – както на отделни аспекти на руското емигрантско културно и литературно присъствие у нас, така и на особеностите и измеренията на диалога му с българската култура.