ас. д-р Андриана Спасова

Andriana Spasova

Андриана Спасова е асистент в секция „Литература на Българското възраждане“ в Институт за литература при БАН и постдокторант към Национална програма „Млади учени и постдокторанти“ с тема на проекта “Reception and Digitalization of the Unexplored Manuscript Heritage of Nayden Gerov” (2019 – текущ). Изследователският интерес на А. Спасова е свързан с проследяването на първите рецепции на класическата древност и нейните образци в културноисторическата ситуация на българския XIX в. Обект на научните ѝ наблюдения са преводите на Езоп, Омир; критическите отзиви в периодичния печат; кратките повествователни форми (басни, параболи, анекдоти) в първите новобългарски книги и учебници. Настоящите ѝ литературноисторически и извороведски изследвания са свързани с рецепцията на непроученото ръкописно наследство на Найден Геров. Носител е на различни научни награди – първа награда в конкурса „Най-добра публикация“ за направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ във връзка с 150- годишнината на Българска академия на науките (2019); лауреат на конкурса за дебютна книга на издателствата „АРС“ и “Scribens” в раздел „Хуманитаристика“ (2018); диплома за отличен научен проект „Рецепция на класическата древност в нравоучителната преводна литература през Българското възраждане“ в конкурса „Програма за подпомагане на младите учени в БАН“ (2017); първа награда за критика в Националния студентски литературен конкурс, Шумен (2012). Член е на Академичния кръг по сравнително литературознание и на Българско общество за проучване на XVIII век. Дебютната ѝ стихосбирка „Сферата света“ излиза 2016 г. (ред. А. Личева) с конкурс към Министерството на културата.

 

Избрани публикации:

  1. Мястото на св. св. Кирил и Методий в българското общество през XIX век. // Маршрути на книжовно общуване на източните и южните славяни през ХI–XX век. [Сб.], гл. ред. А. Милтенова, София, Боян Пенев, 2020, с. 230–250.
  2. Говорещият архив: Борис Йоцов. // Език и литература, гл. ред. Б. Вълчев, 2019, No 1–2, с. 54–65.
  3. Учебникарската книжнина през Възраждането – линии на просвещенското. // Култура – памет – идентичност. [Сб.], гл. ред. Л. Антонов, Благоевград, УИ Неофит Рилски, 2018, с. 119–129.
  4. Възрожденската рецепция на „Животоописание на фригиеца Езоп“ от Жан дьо Лафонтен. // [Монографичната серия на Българско общество за проучване на осемнадесети век] Дългият осемнадесети век, т. 1. Миналото на Балканите: подходи и визуализации (XVIII–XIX в.), гл. ред. Р. Заимова, София, 2018, с. 72–93.
  5. Рецепция на античността и романтичната историография на XIX век при Тодор Шишков и Гаврил Кръстевич. // Литературна мисъл, гл. ред. Н. Аретов, 2017, No 1, с. 27–58.
  6. The Reception of Homer’s Iliad in the Period of the Bulgarian Revival. // Motus in verbo, 2017, č. 1, s. 14–22.
  7. Антични реминисценции в лириката и диалозите на Йордан Хаджиконстантинов- Джинот. // Balkanistic Forum, гл. ред. Петър Воденичаров, 2017, No 2, с. 294–303.
  8. Анекдотът у Софроний Врачански и Христаки Павлович: антични реминисценции // Слово и памет. [Сб.], Пловдив, АИ Паисий Хилендарски, 2017, с. 272–284.
  9. Възрожденските писатели като читатели на старогръцката литература. Преводната рецепция на Езоп. Доклад от конференцията на АКСЛИТ на тема „Писателят като преводач. Преводачът като писател“, 8.04.2016. // Академичен кръг по сравнително литературознание, гл. ред. Н. Аретов, 2017.
  10. Античните примери във възрожденските учебници, издавани от жени. Доклад от възрожденския колегиум на тема „Литературата: привилегировани гласове, потиснати гласове“, 3–4.12.2015 // Балкански идентичности, гл. ред. Н. Аретов, 2016.