Библиотека

Библиотеката на Института за литература е най-голямата от институтските библиотеки в системата на БАН. Фондът ѝ наброява близо 120 000 библиотечни документа: книги, справочници, периодични и графични издания. Още от създаването си през 1948 г. тя се развива като библиотека с широк хуманитарен профил в помощ на изследователската дейност на учените от института. Освен литературоведска и художествена литература фондът ѝ включва издания от всички области на хуманитарното знание: фолклористика, езикознание, изкуствознание, история, история на религиите, философия, културология, антропология, семиотика.

Библиотеката и читалнята могат да бъдат посетени от читателите от 9.30 до 12.00 ч. и от 13.00 до 16.30 ч. (без вторник). Книги, издадени преди 1950 година, редки и ценни, както и периодични издания и справочници се ползват само в читалнята на библиотеката. Външните читатели ползват всичко на място.

Онлайн каталог или чрез своден каталог НАБИС

Телефон: 02/ 979 29 96

Електронна поща: bibl@ilit.bas.bg

 

Служители

Главен библиотекар
Библиограф
Библиотекар
Библиотекар

Допълнителна информация

Наред с научноизследователските трудове в областта на литературознанието и богатата колекция от българска, преводна и чужда художествена литература, библиотеката разполага със сравнително пълна сбирка на литературна и литературоведска периодика: списания, поредици, вестници на български, руски, славянски и западни езици. Във фонда на библиотеката се съхраняват около 35 000 книговезки тома периодични издания: над 300 заглавия български и чужди списания и вестници, над 500 заглавия поредици. Голяма част от тези издания са получени благодарения на международния обмен на БАН, а други чрез депозитни постъпления, абонамент или дарения. През годините антикварно е закупен и е комплектуван немалък брой стара периодика, предимно литературни списания, сборници и вестници от края на ХIХ и началото на ХХ в., така че в момента е обособена ценна колекция, която подпомага литературноисторическите изследвания на учените. Тук се включват сравнително пълните течения на детски периодични издания, които допълват и обогатяват сбирката. Във фонда на библиотеката се съдържат и издания от т. нар. Царска библиотека, както и старопечатни издания (отпечатани между 1806 и 1878 г.). Сред старопечатните книги се откриват първите издания на „Болгарска граматика“ от Неофит Рилски (1835), „Денница новоболгарскаго образования“ на В. Априлов (1841), „Горский пътник“ от Г. С. Раковски (1857), „Българе от старо време“ от Л. Каравелов (1872), на повестите „Изгубена Станка“ (1865) и „Злочеста Кръстинка“ (1870) от Илия Блъсков, на пиесата „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников и др. Във фонда на библиотеката са включени като дарения няколко лични библиотеки: на Асен Разцветников (1967), Николай Лилиев (1975), Стефан Кожухаров (2008, 2014), Ралица Маркова и др. Освен ценни сами по себе си като колекционерска сбирка, разкриваща интересите и литературните предпочитания на своите притежатели, повечето от книгите са запазили на своите страници автографи и посвещения на едни от най-известните български творци и общественици.

Мисията на съвременната библиотека е да функционира, като съчетава традиционните и модерните информационни технологии и услуги. С въвеждането на интегрираната библиотечно-информационна система ALEPH 500 през 2013 г. фондът на библиотеката на Института за литература беше включен в онлайн каталога на Централната библиотека на БАН и чрез членството ѝ във Фондация НАБИС (Националната академична библиотечно-информационна система) той се превръща в част от единния онлайн каталог на академичните библиотеки в България. Читалнята на библиотеката притежава богат справочен фонд. Изключително полезен за читателите е достъпът, който БАН като част от Българския информационен консорциум осигурява до международни бази данни, предоставящи богата и ценна научна информация.

Към библиотеката функционира библиографски отдел, който осигурява и подпомага научноизследователския процес и издателската дейност на Института за литература. Едно от ценните притежания на библиотеката е библиографската картотека – колосален труд, изработван прецизно, подреждан и съхраняван в продължение на десетилетия от сътрудниците библиографи. Уникалността ѝ произтича от това, че тя съдържа аналитична разработка на периодични издания от началото на ХХ в. (сборници, вестници, списания, юбилейни листове, христоматии, антологии) и на практика разкрива как литературният живот на миналия век е отразен в периодичния печат. Записите са подредени азбучно-хронологично на персонален принцип. Освен произведения от авторите (също и техни преводи), има и богата информация за тях. Общият брой на библиографските записи (фиши) надхвърля 1 млн., което е не само огромен библиографски масив, но и безценен архив. От 2015 г. картотеката се въвежда в специализиран модул, създаден за нея в електронния каталог.

Към 2020 г. в модула са нанесени описанията „за“ и „от“ Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров, Кръстьо Кръстев, Дора Габе, Елисавета Багряна, Фани Попова-Мутафова, Алеко Константинов, Николай Райнов, Богомил Райнов и още много други.   Целта е преди всичко да бъде опазена, както и да се улесни достъпът до този уникален библиографски фонд. Освен текущата библиографска работа в помощ на изследователската дейност на института библиографският отдел ежегодно подготвя библиографски бюлетин, който систематизира и обобщава научната продукция на учените за изтеклата година. Бюлетинът е достъпен и онлайн на сайта на Института за литература.