-
СтатусТекущ
-
Период на изпълнение2026–2028 г.
-
Ръководителдоц. д-р Мая Петрова-Танева
-
Научен колективAssoc. Prof. Radoslava Stankova, PhDAssoc. Prof. Nikoleta Patova, PhDSenior Assist. Prof. Dilyana RadoslavovaSenior Assist. Prof. Irina Kuzidova-Karadzhinova, PhDSenior Assist. Prof. Amber Ivanov, PhDSenior Assist. Prof. Ekaterina Todorova, PhDSenior Assist. Prof. Elisaveta Nencheva, PhD
Научен проект, съвместен проект с Института за история и теория на литературата „Джордже Калинеску”, Румънска академия
Работните контакти между Института за литература към Българската академия на науките и Института за литературни изследвания „Джордже Калинеску” към Румънската академия в рамките на двустранните спогодби за сътрудничество и обмен продължават вече повече от две десетилетия. Досега те са били насочени главно към проблематика, свързана с епохата на Късното средновековие, и към проучването на ръкописи и преписи на текстове, съхранявани в двете държави. Предложеният проект ще се съсредоточи върху типологията на паралелните процеси и явления, протичащи в българските и румънските земи, сред които отражението на исихазма върху книжовната продукция; оформянето и съдържанието на различни макрожанрови състави (сборници); създаването на манастирските сбирки; влиянието и разпространението на византийски образци, на старопечатни книги, на европейски модели и т.н.). Изследванията ще бъдат основани на архивни материали, съхранявани в библиотеки и книгохранилища в двете страни. Наред с проучването на влашки и молдовски писмени паметници, създадени по търновски образци, които днес се пазят в Румъния, ще бъдат издирени и проучени книги и ръкописи (написани на славянски, гръцки и латински), произхождащи от Дунавските княжества и съхранявани в библиотеки в България. Тяхното картографиране ще покаже откъде произхождат румънските книги, в кои български библиотеки (манастирски, частни, институционални) са били съхранявани и кои заглавия са представлявали интерес за българската публика. По този начин изследването може да се съсредоточи върху еволюцията на интереса към определени литературни жанрове и форми в споделеното културно пространство, разгледано в контекста на развитието на европейските литературни модели. Работата ще бъде фокусирана и върху проблема как през XIV–XVIII в. в българската литература и култура се възприема румънското културно и литературно пространство (с акцент върху специализираната библиография, публикувана в българската литературна историография, която е малко позната и изследвана в Румъния). В центъра на вниманието на румънския екип ще бъде също идентифицирането на румънски книжовници от XIV–XVIII век, допринесли за разпространението на културна информация в българските земи (тук като изходна точка ще се вземат изследванията на П. П. Панаинтеску, Николае Йорга, Йоан Богдан, Вирджил Къндеа, Емил Турдеану, Г. Михъйла, Дан Хория Мазилу и др.).