1 minute
На 13 януари 2023, в рамките на честването на 188-годишнината от отварянето на Априловото училище в Габрово бе представена изложбата на Института за литература при БАН по проект „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ с дог. № КП-06-ОПР 05/11 от 17.12.2018. Изложбата бе открита от г-жа Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия, и доц. д-р Александра Антонова, ръководител на проекта. Събитието уважиха вицепрезидентът г-жа Илияна Йотова, заместник-кметът на Габрово Невена Минева, председателят на Общински съвет към Община Габрово Климент Кунев, областният управител Кристина Сидорова, заместник-областният управител Андрей Николов, началникът на Регионалното управление по образованието – Габрово Георги Маринов, възпитаници на гимназията и гости.
Доц. д-р Александра Антонова, ръководител на проект „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“, представи в акценти работата по изложбата, посочи портретния и поколенческия принципи, на които е замислен и разработен проектът, отразени и в структурата на постерите. „Трудно ни бе да подберем какво от обeмния публикационен и архивен материал, проучен и дигитализиран по проекта, да експонираме на все пак ограниченото пространство на персоналното табло. Показахме акценти най-вече от архивните корпуси на критиците, в които направихме и най-много открития, като се постарахме да запазим добрия баланс между слово и образ в представянето на делото на 20-те емблематични автори, заложени в работната програма“.
Чрез поставянето си в Априловото училище изложбата по проект „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“ обвързва на свой ред наука и образование, посочи г-жа Елвира Христова. Паната провокират и насочват вниманието на учениците, показват как се създава литературна история през литературната критика, как се моделира канонът, въвеждат нови фигури в представите за писатели и поети от и извън учебната програма, разказват литературна история чрез интелектуалните приятелства и среди, чрез литературните кръгове и издания, чрез автентиката на литературния живот в книги, статии, рецензии, снимки, ръкописи, спомени, интервюта, лични библиотеки с автографи, показват как израства и се развива самосъзнанието на литературата ни – наша идентичност.