Институтът за литература при БАН има удоволствието да Ви покани за участие в националната Кръгла маса на тема: Съвременната българска литература за деца и юноши по проект „Българската литература за деца и юноши XX – XXI в.“,

На 14.04.2025 (понеделник) от 15 ч. в Малкия салон на Института за литература – БАН доц. д-р Хенрике Шмит ще изнесе публична лекция със заглавие: „Темата не е спасителка. Върху ранните публикации на Юлия Кръстева в българските литературни списания (от 1960 до 1964.)“.
Д-р Хенрике Шмит е доцент в Института „Петер Сонди“ към Берлинския свободен университет. Тя разработва своя проект в рамките на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката вчужбина“ в качеството си на гост учен в Института за литература при БАН.

На 14.04.2025 г от 13 ч. в Малката зала на Института за литература (адрес: бул. „Шипченски проход“ 52, бл. 17, партерен етаж, София 1113) ще се проведе среща със студентите българисти от Лвивския национален университет „Иван Франко“, Лвив, Украйна, ръководени от доц д-р Оля Сорока. Срещата е се реализира в рамките на работната програма на международния научен проект „Светът от вчера“ – видян през катастрофата от 1939 година“ (усещанията за застрашена Европа в културата и литературата на България, Украйна, Полша и Чехословакия)“ по договор с ФНИ № КП-06-Н60/2 от 16.11.2021 с доп. споразумение 2841/27.06.2024.

Каним ви на семинарна среща на тема „Природа – молитва – литература“ с доц. д-р Мария Пилева, която ще се проведе в рамките на проекта „Литература и природа. Български литературни и литературоведски интерпретации“. Лекцията цели да щрихира взаимовръзките между природата, молитвата и литературата, да очертае някои отражения на природата в българската възрожденска и следосвобожденска поезия, пречупени през стихотворните молитви на различни по призвание и дарба творци, както и да възобнови дискусията дали имаме религиозна лирика, породена от статията на А. Далчев „Религиозното чувство в българската лирика“ (1929).

Срещата ще се проведе в Конферентна зала на 9. етаж на Института за литература на 30.04 (сряда) от 12:00 часа (бул. „Шипченски проход“ 52, бл. 17). 

Заповядайте!

На 7 април 2025 г. гл. ас. д-р Андриана Спасова изнесе лекция на тема „Ролята на жените в българската възрожденска култура и литература“ във Факултета по хуманитарни и социални науки към Университета в Загреб. Събитието беше част от програмата на специалност „Южнославянски езици и литератури“ и се проведе с активното съдействие на преподавателите по българистика.

Департаментът по руска филология и славистика на Атинския национален и Каподистриев университет стартира изследователски проект, посветен на творчеството на Димитър Шишманов (1889–1945) – изтъкнат писател и дипломат, както и на неговия принос към българо-гръцките културни и литературни отношения.

Димитър Шишманов е бил пълномощен министър (посланик) на България в Атина (1935–1940). Неговото дело като писател, преводач, дипломат и основоположник на първите мащабни политики в областта на литературата и културата е с изключителен принос в развитието на българо-гръцките културни взаимоотношения и остава в сянката на историята и до днес.

Инердисциплинарността е актуално определение, което като че ли по условие има положителна конотация, която не подлежи на проблематизиране. (Така може да бъде разчетена и фразата „в търсене на...“) Това разбиране е залегнало в темата на днешната кръгла маса, така съм го използвал не един път и аз. Когато обмислях днешния разговор, пред мен възникнаха някои въпроси, които като че ли се потвърдиха и от тезисите за изказвания, които се получиха. Ще се опитам да формулирам част от тези въпроси. Приемете ги като добронамерена провокация, а и като резултат от съмнение в общоприетите твърдения.