1 minute
РЕ:НЕСАНС
Контрагенеалогия
доц. д-р Тодор П. Тодоров
„Нютон не е бил първият от епохата на разума. Бил е последният от магьосниците.“
Джон Мейнард Кейнс
Лекцията предлага критическо преосмисляне на понятието „Ренесанс“, като поставя под въпрос утвърдените историографски клишета за него като фиксирана епоха, културно движение, радикален разрив или еднозначно начало на Модерността. Вместо това Ренесансът се разглежда като структурен модел на разбиране и организация на знанието – холистичен, ризоматичен и аналогичен, способен да „витае“ през различни времена, места и контексти. Лекцията цели да покаже как Ренесансът функционира не толкова като историческа цезура, а като особен режим на мислене, като магически светоглед. Така се предлага алтернатива на линейните модели на исторически прогрес и се открива възможност за една друга история на ренесансовата философия. Като емблематична фигура на този тип мислене е разгледан Роджър Бейкън.
Пита се за „Ренесанса“. Преди всичко се поставя въпросът за онова, което терминът означава - за феномена (или феномените - това множествено число ще стане важно), който сме свикнали да обозначаваме като Ренесанс. Какво собствено се случва, когато се случва Ренесансът? Какво се е случило, за да настъпи той?
