1 minute
Тържествено честване, посветено на 140-годишнината от рождението на П. К. Яворов
На 11 и 12 януари 2018 г. се проведе тържествено честване на 140-годишнината от рождението на П. К. Яворов, организирано от Националния литературен музей и Института за литература при БАН. То бе открито в Големия салон на БАН с приветствени слова на г-н Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей и доц. Елка Трайкова, директор на Института за литература, а академичното слово на проф. Михаил Неделчев, „Яворовото преминаване през света“, обходи високия свод на поетовото културно присъствие. В поздравителния си адрес кметът на София, г-жа Йорданка Фандъкова посочи високоотговорната дейност на двете институции по опазване на словесното богатство и литературната памет на България, подчерта консолидиращата им роля спрямо мислещата и пишеща общност. В обръщението си към организаторите и присъстващите акад. Ревалски се спря в акценти върху житейския и творчески път на поета, върху културния формат и етапните му приноси в българската литература.
След официалното откриване бяха връчени наградите от Националния ученически конкурс за есе „Душата ми е пленница…“. Лауреат на първа награда стана Николета Миндилова от Професионална гимназия по механоелектротехника, гр. Пирдоп, на втора – Лидия Лазарова от ЧПГТП, гр. Добрич, а на трета – Цветелина Тетимова от НЕГ, гр. Бургас. Специалната награда за участие спечели Лъчезар Вълчев от СМГ, София. Във фоайето на Централната сграда на БАН бе открита изложбата „Път, на който не съзирам края...“, която в 18 постера показа важни моменти от живота на Яворов – участието му в кръга „Мисъл“, дейността му във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, участието му като доброволец в Балканската война, отношенията му с Мина Тодорова, Дора Габе и съпругата му Лора Каравелова.
Честването на кръглата годишнина от рождението на поета бе отбелязано и с двудневна научна конференция под наслов „Между денят и тмата…“, в която участие взеха изследователи от авторитетни научни и учебни звена у нас като Националния литературен музей, Института за литература, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, НБУ, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Югозападен университет „Неофит Рилски“, Русенски университет „Ангел Кънчев“, НАТФИЗ и др. Амбицията на организаторите бе да бъдат представени нови литературнокритически и литературноисторически прочити на Яворови лирически и драматургични творби, да бъде разгледана малко познатата му публицистична дейност, важното участие на поета в македонското освободително движение и Балканската война. Яворовата лирика бе изследвана тематично и езиково, през демонично-чувственото и философско-рефлексивното си начала, през социалните и политическите си съдържания, през структурата на стиха. Учените фокусираха вниманието си както върху знакови лирически книги („Безсъници“, „Подир сенките на облаците“) и отделни творби („Нощ“, „Евреи“ и др.), така и върху историята, рецепцията и съдбата на пиесите „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“. В докладите бяха интерпретирани в нов документален контекст емблематичните жени образи – Дора Габе, Мина, Лора.
В акценти на изнесените доклади се превърнаха и отделни ярки личности в краткия житейския път на поета. Фигурата на Яворов бе интерпретирана през спомени за него от Александър Паскалев, един от основателите на модерното българско книгоиздаване и най-сигурен издател на поета (запознава ги антологията „Подир сенките на облаците“). Паскалев е пряк свидетел на трагичните събития от края на живота на поета, подкрепя го финансово и морално, автор е на физически и психически портрет на Яворов, както и на богати документални разкази за личните, културните и политическите му взаимоотношения – безценни мемоарни източници и днес. Сред откроените фигури бе и тази на македоноодринския деец Христо Матов, реставрирана в богат епистоларен масив и сложно преплетени исторически разкази, които очертаха важни епизоди от развитието на самото македонско освободително движение чрез личности като Тодор Александров, Тодор Лазаров, Данаил Крапчев, Христо Татарчев и др.
Яворов и театърът бе друг важен модул в работата на конференцията, който обедини анализи не само на драматургичните произведения на поета, но и на работата му като режисьор и театрал, административното му участие в живота на Народния театъра, видно и в драматургически разбори из архива на писателя, които Владимир Василев публикува в „Златорог“. Театроведите представиха новооткрити факти за отношенията на Яворов с Немирович-Данченко, които ще бъдат по-подробно проучвани в бъдеще, отраженията на културния визионер в спомените на актрисата Адриана Будевска, работата на поета режисьор върху коректността, изразителността и музикалността на българския сценичен език, отношението му към превода на драматургичния текст, участието му в театрални комисии и споделените от него интересни факти за финансовия живот на Народния театър. Не на последно място бе разгледана и критическата рецепция на Яворовите пиеси, които Вл. Василев отнася към немската, скандинавската и руската драматически школи.
Във важен финализиращ акцент на конференцията се превърна и разговорът върху Яворовите места на паметта: къщи музеи, паметници. Научната среща завърши с интригуващ разказ за драматичната история на софийския Яворов музей, удачно наречен „метафора на Яворовата житейска съдба“.
Dr. Alexandra Antonova, Assoc. Prof.
Instistute for Literature
Bulgarian Academy of Sciences
52, Shipchenski prohod Blvd. bl. 17, fl . 7 – 8
Sofia, Bulgaria
E-mail: alexandra.a.antonova@gmail.com