На 20 юни 2023 г. ни напусна завинаги

ДОЦ. Д-Р ЕЛЕНА ТОМОВА

elena_tomova

(20.ІІ.1947 – 20.VІ.2023)

Изгубихме дългогодишен сътрудник на Института за литература, компетентен и съвестен изследовател на славянското средновековно книжовно наследство, член на Научния съвет на Института, почтен и отговорен човек, всеотдаен приятел. 

Искрена, внимателна, отзивчива, сърдечна, непринудена и деликатна, добронамерена – Елена Томова остави следа у всеки, с когото е общувала.

Родена е в Пловдив, завършила българска и руска филология в Софийския университет, придобива научна степен в Московския университет през 1977 г. и постъпва в Института за литература, където започва работа в екипа на Кирило-Методиевската енциклопедия. Хабилитира се през 1994. Като лектор по българска литература в Университета в Любляна (1996–2001) създава колегиални контакти, които са активни и до днес. Участник и ръководител е на проекти в Секцията по стара българска литература. Работи в ръкописните сбирки в Русия, Румъния, Сърбия, Полша, Хърватска и Словения, където издирва неизвестни проложни текстове за старобългарските анахорети. Автор на сравнителни студии по славянски и балкански културни и литературни връзки през Средновековието. Съставител и редактор е на сборника „Християнска агиология и народни вярвания” (2008), редактор на поредицата „Търновската редакция на Стишния пролог (текстове, лексикален индекс)ˮ (2008–2014) и на сборника „Академик Петър Динеков и хуманитарната наука – идеи, позиции, концепции. Сборник с материали от Колегиума, посветен на 100 години от рождението муˮ (2018). Дългогодишен преподавател в Пловдивския университет на студенти по българска и руска филология. Участник в множество национални и международни научни форуми, тя има специален принос при изследването на култовете към Иван Рилски, Иларион Мъгленски, Михаил Войн от Потука, Петка Търновска и др. Преводач от словенски език и член на Съюза на словенските учени.

Паметта за Елена Томова ще остане жива за всички нас, колегите ѝ от Института за литература. Ще я запомним като истински посланик между научни общности, традиции и култури.

От колегите в Института за литература