1 minute
В традиционния ден на Института за литература, който се състоя на 21 ноември 2014 г. и бе под надслов „Ръкописната книга – толкова далеч... толкова близо“, учените медиевисти представиха своята работа по шест проекта, насочени към дигитализация на български средновековни ръкописи и създаване на бази данни за българското писмено наследство.
Проф. Анисава Милтенова, която ръководи направление „Стара българска литература“, представи проекта „Слово“, реализиран в сътрудничество с учени от Австрия, Словения, България, Сърбия и Македония и предназначен да разкрие културната история и богатства на манастирите на Балканите. Тя демонстрира работата на интернет сайта на проекта -
http://slovo-aso.cl.bas.bg/index.html, в който някои от най-големите балкански манастири са представени с образци от църковната живопис, с исторически сведения и с описание на най-интересните и важни ръкописи от техните сбирки.
Учените от Института напълно са дигитализирали корпуса на Супрасълския сборник
http://csup.ilit.bas.bg ; http://suprasliensis.obdurodon.org, който е най-големият и добре запазен ръкопис от 10 век, дело на Преславската книжовна школа. Сборникът е включен в регистъра на ЮНЕСКО.
Дигиталното издание на едно от най-популярните раннохристиянски произведения - „Физиологът“ http://physiologus.proab.info, което е авторски проект на доц. Ана Стойкова, съдържа описание на качествата на реални и фантастични животни, растения и камъни. Изданието е придружено с паралелен гръцки текст и множество цветни изображения.
Беше представен проектът „Енциклопедия Slavica Sanctorum: светци и свети места в България”, който е реализиран с помощта на Фонд „Научни изследвания“ http://www.eslavsanct.net. Той включва оригинални и преводни съчинения за светците, които са почитани във фолклора и чествани в българския църковен календар като цяло. Публикувани са текстове с широк жанров обхват (служби, жития, молитви и др.).
Проектът “Репертоар на старобългарската литература и книжнина с компютърни средства”, който се разработва в последните 10 години, представлява универсален информационен масив, обединяващ археографски, кодикологически, текстологически и значими литературно-исторически данни за старобългарски ръкописи. Базата данни http://repertorium.obdurodon.org съдържа сведения на съвременен български, на английски, на руски и на старобългарски език, богата библиография и оригинални старобългарски текстове. В резултат от проект за компютърно описание на славянските ръкописи в Британската кралска бибилиотека в Лондон, разработен съвместно с БАН, са описани и дигитализирани 72 ръкописа, които представят значителни факти от българската културна история.
Бяха представени и двете периодични издания на направлението – списанията „Старобългарска литература” и „Scripta и e-Scripta” – издания с международни редколегии и най-висок рейтинг на цитирания по ERIH - както и поредицата Studia medievalia Slavica et Byzantina.
Директорът на института доц. Елка Трайкова поздрави гостите на събитието, посветено на 145-годишнината на БАН, като подчерта, че престижните публикации, авторитетни цитирания и успешни дигитални проекти в областта на медиевистиката и изследването на българските средновековни ръкописи правят учените от направлението „Стара българска литература“ търсени партньори у нас и в чужбина.
Деня на Института за литература уважиха съветникът на Президента по култура, духовно развитие и национална идентичност г-жа Ирина Гъркова и г-н Мартин Иванов, секретар на Президента по култура, образование и национална идентичност, главният секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност” в БАН доц. Йоанна Спасова, г-жа Петя Колева, представител на Фондация „Българска памет”, г-жа Найденова, директор на Централна библиотека на БАН, проф. Светла Коева, директор на Института за български език, доц. Славия Бърлиева, директор на Кирило-методиевския научен център, г-жа Юлия Цинзова, директор на Столична библиотека, г-жа Катя Зографова, директор на Националния литературен музей, проф. Бакалова, проф. Михаил Неделчев, доц. Елисавета Мусакова и др.
Във фоайето на Института бяха показани постери от изложбата „България: съкровище на словото”, а в Малкия салон бе подредена изложба на художника Калин Николов, в чиито картини оригинално са вплетени портрети на български писатели в сюжети от техни творби.