1 minute
Литературоведската русистика: самосъзнание, геокултурна вариативност, границите на професията
(Конференция в Института за литература, 21-23 май 2015 г.)
На 21-23 май 2015 г. в Института за литература се проведе конференцията “Литературоведческая русистика: самосознание, геокультурная вариабельность, границы профессии”. Участваха литературоведи, искуствоведи и историци от България, Германия, Грузия, Латвия, Полша, Русия и Франция.
Процедурата по рецензиране и подбор на заявките и наличието на теоретичен манифест (публикуван на няколко сайта за обяви на конференции) спомогна постигането на по-добро научно качество и по-голяма тематична и теоретична кохерентност между докладите и в обсъжданията.
“Репертоарът на литературоведа, както този на писателя, е обусловлен от хабитуса му: от уникалното място на литературоведа в полето на литературоведско производство, което място е резултат от и индивидуално пречупване на развитието на полето към дадения момент. За нас е интуитивно очевидно и това, че изборът на теми, писатели, произведения, подходи може да бъде обусловен и геокултурно, а също екзистенциално.
Тръгвайки от дадености в русистичното литературатурознание, искаме да предложим за обсъждане следните въпроси: може ли да се говори за корелация между социалния хабитус и географското местоживеене? а също между хабитуса и (не)привързаността към екзистенциалния императив за “единство на живота и творчеството”?
Най-сетне, как влияе на обема, съдържанието и границите на литературоведската професия съчетаното въздействие на геокултурната обусловеност, екзистенциалното самосъзнание и съвременната икономизация на знанието? […]
Смисълът от авторефлексията е, разбира се, по краен замисъл, автотерапевтичен. Но тя може да има и епистемологичен смисъл: да помага да поддържаме нелеката раздвоеност между това да се намираш и “вътре” и “вън”, и в размисъл и в действие.
Кой от вече “готовите” “езици” на авторефлексията е по-уместният и своевременен, за да бъде адаптиран от литературознанието? Езикът на рефлексивната социология? На интелигентската съвест? На психоанализата? На християнската изповед?”.
Основна цел на организаторите бе да предизвикат себе си и колегите си на самоанализ, който би откроил обусловеностите (икономически, политически, геокултурни) на собствената им научна дейност и избори (на теми и подходи на изследване), както и степента на зависимост на конкретното научно поле (литературоведската русистика) от структурни особености на своя обект (руската литература) – конкретно, от т.нар. императив за единство и непротиворечивост между “живот” и “творчество”. Всъщност да оголят “идеографичния” (занимание с конкретно-неповторимото) и рефлексивен (взаимна зависимост между изследователя и т.нар. обект на изследване) характер на социално-хуманитарното познание. Да разберат себе си като изследователи.
Споделена методология за организаторите и мнозина от участниците бе социологията на културното поле на Пиер Бурдийо, която, след като през 2013 г. приложиха спрямо руската литература и изкуство (в конференцията “Русская литература сегодня: испытания/ искушения мессианизма и массовой культуры”), сега приложиха спрямо русистичното литературознание (и, частично, изкуствознанието в Русия). Но по-точно би било да се използват изразите: “руска литературна култура” и “руската и русистичната (извън и в Русия) литературоведска култура”.
Споделена епистемологична нагласа се оказа интересът към зависимостта на изследователите на руската литература от различните колективни идентификационни проекти (най-често национални, но също регионални – “уралски”, “московски” “текст” “на руската култура” и т.п.), в които неминуемо участват.
Въпреки живите и напрегнати обсъждания, дадени бяха задоволителни отговори само на част от въпросите, поставени от теоретичния манифест. Предстои авторска, рецензентска, редакторска и съставителска работа по публикуване на докладите, като брой на списанието Toronto Slavic Quarterly; както и работа по проектиране и организиране на конференция-продължение.
Автори на манифеста: Йордан Люцканов (Институт за литература, БАН), Нина Барковска (Уралски държавен педагогически университет, Екатеринбург), Мария Литовска (Уралски федерален университет), Александър Медведев (Тюменски държавен университет).
Организационен комитет на конференцията: Йордан Люцканов, Галина Петкова (Факултет по славянски филологии, СУ), Иоанна Пиотровска (Институт по специална и междукултурна комуникация, Варшавски университет), Олга Багдасарян (Уралски държавен педагогически университет).
Научен комитет на конференцията: Олга Багдасарян, Нина Барковска, Дагне Бержайте (Вилнюски държавен университет), Орнела Дискачати (Университет на Витербо), Александър Дмитриев (Висша школа по икономика, Москва), Дмитрий Долгушин (Новосибирски държавен университет), Захар Давидов (Университет на Торонто), Людмил Димитров (Софийски университет), Марк Липовецки (Университет Боулдър, Колорадо), Мария Литовска, Людмила Луцевич (Варшавски университет), Йордан Люцканов, Александър Медведев, Николай Нейчев (Пловдивски университет), Галина Петкова, Иоанна Пиотровска, Марко Сабатини (Университет на Мачерата), Александра Смит (Единбургски университет), Олга Табачникова (Университет на Бат), Дечка Чавдарова (Шуменски университет)
Научни и образователни институции и структури със заслуги за провеждането на конференцията: Институт за литература (БАН), Факултет по славянски филологии (СУ “Св. Климент Охридски”), Institut komunikacji specialistycznej i interkulturovej Uniwersyteta Warszawskiego, Институт филологии, культурологии и межкультурной коммуникации Уральского государственного педагогического университета.
Спомоществовател: Stowarzyszenie Współpracy “Polska – Wschód”.
Програма на конференцията и резюмета на докладите:
- http://ilit.bas.bg/bg/events/863-literaturovedcheskaya-rusistika.html ;
- https://sites.google.com/site/locusconscientiae
Йордан Люцканов, 29 май 2015 г.
Галерия
автор на снимките - Вадим Горшков
- 9.00 Регистрация
- 9.20 Открытие
- 9.30 – 10.30 Идентичность, репертуар, габитус литературоведа(-русиста) ведущий заседанием: Галина Петкова
- Роман Мних (Седльце), “Репертуар литературоведческой русистики в современной Европе”
- Ольга Голубева (Москва), “‘Будем мыслить в молчании и оставим литературное поприще Полевым и Булгариным’, или Неизбежная ‘повторимость’ бытия”
- Йордан Люцканов (София), “О должной местосвязанности болгарской русистики, или Чем обязана болгарская русистика своему месторазвитию”
- 10.30 – 10.45 Обсуждение трех докладов
- 10.45 – 11.00 Кофе-пауза
- 11.00 – 12.00 Самосознание и мессианизм литературоведения и литературы ведущий заседанием: Татьяна Круглова
- Александр Медведев (Тюмень), “Жизнетворческая модель в самосознании русского филолога (С. Аверинцев)”
- Людмила Луцевич (Варшава), “Ю. М. Лотман о мессионизме и саморефлексии”
- Мария Литовская (Екатеринбург), “Кризис института литературы: очаги сопротивления”
- 12.00 – 12.15 Обсуждение трех докладов
- 12.15 – 14.30 Обеденный перерыв
- 14.30 – 15.30 История литературоведения как приглашение к саморефлексии ведущий заседанием: Татьяна Мегрелишвили
- Георгий Прохоров (Коломна), "Достоевский: досоветский, антисоветский и советский (о политически мотивированных образах писателя)".
- Гаяне Атаянц (Тверь), “Стратегии осмысления личности И. Тургенева в литературоведении”
- Марина Уртминцева (Нижний Новгород), “Максим Горький: реабилитация или новая мифология?”
- 15.30 – 15.45 Обсуждение трех докладов
- 15.45 – 16.00 Кофе-пауза
- 16.00 – 17.00 Сообщества литературоведов по национальному признаку и саморефлексия литературоведения ведущий заседанием: Йордан Люцканов
- Альдона Борковска (Седльце), “Облик современной польской литературоведческой русистики”
- Иоанна Пиотровска (Варшава), “Саморефлексия польского русиста: научная, поведенческая и повествовательная стратегии”
- Людмил Димитров (София), “Болгарская литературоведческая русистика: горе от самосознания”
- 17.00 – 17.15 Обсуждение трех докладов
- 9.00 – 10.00 Искусство, рефлексия, гетерономия ведущий заседанием: Людмила Луцевич
- Марина Загидуллина (Челябинск), “Олимпиада в Сочи, Лотман в Тарту и Путин в Пензе: институциональная значимость и «коэффициент полезного действия» треугольника «литература – литературоведение – власть»”
- Татьяна Круглова (Екатеринбург), “Проблема определения статуса социалистического реализма в поле советской культуры: теоретическая доктрина, художественно-критический дискурс, эстетический метод, идеологический проект”
- Дмитрий Долгушин (Новосибирск), “Придворный локус и авторефлексия русской литературы первой половины ХІХ века”
- 10.00 – 10.15 Обсуждение трех докладов
- 10.15 – 10.30 Кофе-пауза
- 10.30 – 11.30 Самосотворение писателя, проект как способ существования современной литературы ведущий заседанием: Нина Барковская
- Данута Шимоник (Седльце), “Александр Куприн: Единство жизни и творчества”
- Елена Скарлыгина (Москва), "Саморефлексия и самоидентификация «третьей волны» эмиграции в эссеистике П. Вайля и А. Гениса"
- Моника Карвацка (Сосновец), “Дмитрий Быков современный писатель/литературовед”
- 11.30 – 11.45 Обсуждение трех докладов
- 11.45 – 12.00 Пауза
- 12.00 – 12.40 Литературная культура и значимый Другой ведущий заседанием: Галина Петкова
- Эвелина Степанова (Тверь), “К вопросу о сближении русской и французской поэтической традиции в начале ХХ века: семья Делоне”
- Наталья Сакрэ (Ренн), “Россия-Франция : проблемы восприятия русской литературы во Франции, или жив ли ещё « миф о русской душе »”
- 12.40 – 12.50 Обсуждение двух докладов
- 12.50 – 14.30 Обеденный перерыв
- 14.30 – 15.30 Литературовед как посредник между (национальными) мирами и как чужой ведущий заседанием: Иринэ Модебадзе
- Элина Васильева (Даугавпилс), “Литературовед-русист в Латвии: посредник или чужой?”
- Галина Петкова (София), "Русский ученый-эмигрант и „ординарный профессор-иностранец по контракту“ в Софийском университете (Бицилли vs Попруженко)"
- Захар Давыдов (Торонто), “Канадские русисты как межкультурные посредники”
- 15.30 – 15.45 Обсуждение трех докладов
- 15.45 – 16.00 Кофе-пауза
- 16.00 – 17.20 История литературоведения как приглашение к саморефлексии ведущий заседанием: Александр Медведев
- Нина Барковская (Екатеринбург), “Уроки Е.Г. Эткинда 40 лет спустя”
- Лия Бушканец (Казань), “Частная переписка как источник изучения психологии провинциального российского литературоведа второй половины ХХ века”
- Виктория Захарова, Елена Дзюба (Нижний Новгород), “‘Нижегородский текст’ как объект литературоведческой рефлексии”
- Марко Саббатини (Мачерата), “Литератор – литературовед. Противоречие как прием в жизни и творчестве Д.Е. Максимова”
- 17.20 – 17.40 Обсуждение четырех докладов
- 19.00 Фуршет
- 9.00 – 10.00 Сообщества литературоведов по национальному признаку и месторазвитие литературоведения ведущий заседанием: Роман Мних
- Иринэ Модебадзе, Татьяна Мегрелишвили (Тбилиси), “Последние из “могикан”, или Кризис грузинской русистики”
- Елена Чхаидзе (Бохум), “Политика и исследование русско-грузинских литературных связей в Грузии: от советского до постсоветского периода”
- Андрей Каравашкин (Москва), “А. Ф. Лосев и Д. С. Лихачев в контексте исторического города: московский и петербургский локусы”
- 10.00 – 10.15 Обсуждение трех докладов
- 10.15 – 10.30 Кофе-пауза
- 10.30 – 11.30 Режимы рефлексии над искусством и их значимый Другой ведущий заседанием: Захар Давыдов
- Дечка Чавдарова (Шумен), “Пространства бегства литературоведа от литературоведения: обретения и утраты”
- Лилия Немченко (Екатеринбург), “Арт-критика в ситуации выбора между творчеством и жизнью”
- Нина Барковская и Ольга Багдасарян (Екатеринбург), “Проект как способ существования современного литературоведения”
- 11.30 – 11.45 Обсуждение трех докладов
- 11.45 – 12.15 Обобщение и заключительное обсуждение
- 12.30 – 20.00 Культурная программа