Национална научна конференция, посветена на 130-годишнината от рождението на Николай Райнов, 3 – 4 април 2019

На 3 и 4 април в Софийска градска художествена галерия и Института за литература – БАН се проведе националната научна конференция по повод 130-годишнината от рождението на енциклопедичния по своя формат интелектуалец – художник, изкуствовед, теоретик, прозаик, поет, преводач, публицист – Николай Райнов. Автор на първата българска история на изкуството, на едни от първите монографии за българско изкуство, пръв директор на Института за литература, създател на манифестни за българския литературен авангард статии, той продължава да респектира изследователите със знанията си освен в хуманитарни области като философия, история на религията, етнография, така и в природонаучни като физика, ботаника, астрология, химия и др.

Интересът към уникалната творческа фигура на Н. Райнов събра изследователи от 14 културни институции в различни хуманитарни направления – изкуствоведи, философи, литератори, журналисти и др. Сред най-разпознаваемите картини на Райнов от различни периоди, сред които и известните му декоративни работи от 20-те и 30-те години, конференцията доизгради диалога между текст и изображение, засрещна различни гледни точки, проблематизира многостранно все още не напълно и усърдно изследваното му творческо наследство, като създаде забележително широко дискусионно поле.

АФИШ

Програма на конференцията

Институтът за литература към БАН
и Софийска градска художествена галерия
организират

юбилейна научна конференция,
посветена на 130-годишнината от рождението на
Николай Райнов

Н. Райнов е забележителна личност в историята на българската култура. Неговите многостранни изяви като писател, художник, учен, преводач го разкриват като самобитен талант с енциклопедични познания, интересен мислител и творец с новаторски индивидуален почерк. И художественото му наследство, и мащабните му изследвания в областта на историята на българската литература и на изкуството, книгите и студиите му, свързани с философията, естетиката, фолклора и др., както и обществената му дейност, го открояват като етапна фигура в пътя на българските интелектуалци.

Обемното му художествено и научно дело предполага вникване в личността и творчеството му от различни ракурси: литературоведски, изкуствоведски, философски, културологични и др.