Образът и текстът като средство за трансфер между културите

Текущ
  • Период на изпълнение
    2020г. — 2022г.текущ
  • Ръководител: доц. д-р Калина Захова
  • Финансиране
    Еквивалентна безвалутна размяна

Научен колектив: ас. д-р Аленка Корон (координатор), проф. д-р Марко Юван, доц. д-р Мариян Дович, ас. д-р Андраж Йеж, ас. д-р Матия Огрин, ас. д-р Йерней Хабян, ас. д-р Лука Видмар, д-р Моника Трояр, д-р Андрейка Жейн, д-р Мойка Сорли, Нина Дитмайер (Институт за словенска литература и литературознание); гл. ас. д-р Калина Захова (ръководител), проф. дфн Александър Панов, проф. дфн Ана Стойкова, проф. дфн Ангел Ангелов, проф. дфн Анисава Милтенова, проф. дфн Иван Младенов, доц. д-р Мая Петрова, доц. д-р Радослава Станкова, доц. д-р Рая Кунчева, гл. ас. д-р Андрей Ташев, гл. ас. д-р Галина Георгиева, гл. ас. д-р Георги Илиев, гл. ас. д-р Диляна Радославова, гл. ас. д-р Регина Койчева, гл. ас. д-р Александър Феодоров

 

В литературните и културни изследвания образът и текстът традиционно фигурират като централно средство за междулитературна и междукултурна циркулация. Понятието образ може да бъде разбрано в буквалния му смисъл, като феномен на визуалната медия или, обратно, като присъщо текстово представяне. Всеки образ от своя страна също е текст в по-широкия семиотичен смисъл. Визуалните образи като картини, скулптури, рисунки, фотографии или филмови/телевизионни снимки позволяват циркулация на значения и представи в различните езици и зони на културата. Като знаци, образите могат да бъдат вербализирани и обратно, словесните образи могат да придобият своя визуален двойник. За това свидетелстват европейските религиозни изображения (икони, илюминации, картини, графики и стенописи), които през Средновековието и ранното съвремие превеждат писанието в код, който може да бъде разбран от неграмотните. В допълнение, визуалните образи също капсулират литературни мотиви и разкази, като по този начин ги разпространяват в езици и култури.

Следователно образът и текстът създават платформа от сложни взаимовръзки. Техните теоретични и исторически конфигурации изискват изследване от различни гледни точки. Те изискват прилагане на различни и дори взаимно изключващи се методологии, тъй като образите и текстовете се появяват чрез разнородни конкретизации. Един подход за изследване на взаимовръзките между изображението и текста е нарастващото поле на цифровите хуманитарни науки. Започвайки от Средновековието и ранната модерност, изследването ще се съсредоточи върху емблематични и текстологични въпроси на старобългарския корпус и ранномодерните словенски документи, за да се проучи тяхното значение за дигиталната обработка на текста и съпътстващия анализ на съдържанието, анализ на жанрове, терминология и др. Сред жанровете, към които тези аналитични подходи могат да се приложат успешно, е така наречената паратекстуална или парабиблейска литература, която бележи ранните периоди на българската, както и словенската литература.

Друга изследователска област на проекта ще бъде ролята на текст и образ в литературната история на 19 и 20 век. В перспективата на имагологичния метод на сравнителната литература проектът ще се опита да проследи циркулацията на масовото движение и революционните образи (като тази на Пролетта на народите и „дългата 1968“), за да сравни визуалното и текстовото му. конкретизация в Словения и България (включително контракултурни явления като комикси). От гледна точка на интермедиалността изследването ще анализира взаимодействието образ-текст в историческите авангарди и нео-авангарди.

Сложните отношения между образ и текст са от решаващо значение и за много други сфери на съвременните културни изследвания (филм, видео, пърформанс, визуално изкуство, нови медии). Следователно, нашият интердисциплинарен подход има за цел да насърчи сравнителното изследване на българската и словенската литература в по-широкия контекст на медийните изследвания и културната семиотика. Добавената стойност на проекта е внимателното му разглеждане на пресечните точки на образ и текст, литература и визуални изкуства, до голяма степен базирани на методите на дигиталните хуманитарни науки.