Участие на доц. Елка Трайкова в програма Христо Ботев на БНР

Дата
16.04.2019

Неотдавна приетото постановление на Министерския съвет за осигуряване на преподаватели по български език и литература в чуждестранни висши училища предизвика реакцията на широката академична общност у нас. Въпреки заявените намерения чрез този документ да се засилят, популяризират и укрепят позициите на българистиката зад граница, специалистите намират в него няколко сериозни проблема. Изискването към кандидатите за лектори да „заемат академична длъжност по трудово правоотношение в държавно ВУЗ“ лишава учените от БАН от възможността да преподават в чуждестранните лекторати, въпреки че голяма част от тях имат дългогодишен преподавателски опит в наши държавни университети. Условието кандидатите да „имат най-малко образователно-квалификационна степен „магистър“ в област на висшето образование „Хуманитарни науки“ драстично снижава изискванията към тяхната научна квалификация и опит. Недоумение буди и „отварянето“ на възможността за преподаватели по български език и литература да бъдат изпратени не само филолози, а и преподаватели от други специалности от много обширната област „Хуманитарни науки“. Срокът, за който се предвижда да бъдат командировани новите лектори, е до 2 години с възможност да се продължи за още до 2. Това повдига въпроса може ли за този кратък срок преподавателите да се адаптират към изискванията на чуждестранната образователна среда, да създадат контакти, да изведат випуска си до успешно завършване, да работят в перспектива без да имат сигурност за собственото си бъдеще. Опитът показва, че българските лекторати имат не просто образователна мисия, а с дейността си се превръщат в български културни средища, изграждат български „лобита“ по света. За съжаление чуждестранната българистика изгуби и продължава да губи позиции, отстъпвайки на други напористи и държавно подкрепени славянски филологии. Съзнавайки важността на проблема, представители на академичната общност отправят възраженията си към министерското постановление в писмо до министъра на образованието и науката, подкрепено от ръководството на БАН, от Съвета на ректорите на висшите  ни училища и от хуманитарната колегия.