За института

В Института работят експерти-изследователи, които осъществяват неговата мисия съвместно с колеги както от националната научна мрежа, така и с учени от целия свят в следните направления:

  • медиевистика
  • литература на Българското възраждане
  • нова и съвременна литература
  • теория на литературата
  • компаративистика
  • русистика
  • изворознание
  • семиотика

Дългогодишният научноизследователски опит и научният потенциал на Института позволяват да се реализират фундаментални научни проекти, изискващи екипна работа на висококвалифицирани специалисти. Подготвят се уникални енциклопедични и справочни издания като „Кирило-Методиевска енциклопедия“ (4 т.), „Речник на българската литература“ (3 т.), „Речник по нова българска литература“ (1995), „Периодика и литература“ (6 т.), „История на преводната рецепция на европейските литератури в България“ (6 т.), „Периодика на руската емиграция в България“, „Енциклопедия Българско възраждане. Литература. Периодичен печат. Литературен живот. Културни средища“ (3 т.), „Литературен архив“ ( 9 т.), издадени са 40 анкети с видни български писатели и критици и много други колективни научни издания.

Институтът за литература извършва литературноисторически, съпоставителни изследвания и теоретични разработки, насочени към аналитично проучване на българското книжовно и литературно наследство като част от европейската култура и в диалог с другите световни литератури. Научната дейност в Института се осъществява  с помощта на съвременни научни подходи и със средствата на модерните технологии. През тяхната призма литературната история и съвременност се анализират  като процес, в който се срещат и диалогизират документални факти и актуални критически интерпретации. Изданията и интернет сайтовете, в които се публикуват резултатите от основополагащите за литературознанието научни проекти вписват българската наука в контекста на европейското хуманитарно познание.

Литературните проучвания, осъществявани в Института, предлагат подходи за ново, качествено обвързване на наука и образование, осъществяват естествена връзка между академичните изследвания и обществото. Техните резултати успешно се прилагат в университетското образование и обучението по литература в училищата, превръщат се в основа при създаване на модерни учебни програми и учебници.

Научните проекти, разработвани в Института, както и академичните трудове, подготвяни от интердисциплинарни колективи, са знак на неговата дейност. Те осъществяват на практика интеграцията между българското литературознание и други области на хуманитаристиката: история, психология, лингвистика, философия, политология, социална антропология, културология, изкуствознание, медии. Значителна част от проектите на Института се реализират с участие на учени от други български научни институции или в рамките на сътрудничеството с чуждестранни научни организации от Австрия (Институт за славистика към Виенския университет), Азербайджан (Институт за литература към Азербайджанската академия на науките в Баку), Белгия (Гентски университет), Великобритания (Британската библиотека в Лондон и Института по хуманитаристика в Кийлския университет), Грузия (Институт за грузинска литература „Шота Руставели“ в Тбилиси), Гърция (Солунския университет „Аристотел“), Литва (Институт по литовски език към Литовската академия на науките), Полша (Институт за литературни изследвания, Институт по славянознание към Полската академия на науките), Румъния (Институт за теория и история на литературата „Дж. Калинеску“ към Румънската академия на науките), Русия (Институт по славянознание, Институт за руска литература към Руската академия на науките в Санкт Петербург; Дом-музей „Марина Цветаева“ в Москва), САЩ (Питсбъргски университет), Словакия (Институт за световна литература към Словашката академия на науките), Северна Македония (Институт за македонска литература в Скопския университет „Св. св. Кирил и Методий“), Словения (Център за научни изследвания към Словенската академия на науките и изкуствата), Сърбия (Институт за литература и изкуствознание в Белград), Унгария (Институт по литературознание към Унгарската академия на науките), Чешката република (Славистичен институт към Чешката академия на науките в Прага), Швеция (Департаменти по славистика в Гьотеборгския университет и Университета в Упсала).

Институтът за литература е член на Международния консорциум за изработване на стандарти за предаване на текстове в електронна форма и за тяхното разпространение (Text Encoding Initiative, от 2003 г.), на Международната организация за архивни проучвания (ICARUS), в която членуват над 30 страни от Европа и Америка, на Международната научна мрежа „Европейски култури и европейска идентичност“ (Cultures européennes – identité européenne) с партньори университетите на Бон, Париж IV Сорбона, Тулуза, Флоренция, Сейнт Андрюс, Саламанка, Варшава и Фрибур (Швейцария), Европейската научна мрежа ERA NET Plus RUS (European Research Area Plus Russia) с партньори Гентския университет (Белгия) и Института по славистика към Руската Академия на науките.

В Института за литература се съхраняват:

  • архиви на писателите Михалаки Георгиев, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Весела Василева и др.
  • илюстративен фонд „Снимки на български писатели от ХІХ и ХХ век“
  • персоналните библиотеки на Николай Лилиев и Асен Разцветников

Библиотеката на Института за литература е най-голямата филиална библиотека в системата на БАН. В нея се съхраняват над 110 000 библиотечни единици на 15 езика – книги, периодични издания, дигитални копия, графични издания. Институтът притежава и поддържа уникална аналитична картотека с над 1 500 000 заглавия от оригиналната и преводната художествена литература в България от 1853 г. до наши дни, включително на публикации в литературния печат, литературни сборници и други видове печатни издания.

Към Института функционира издателски център „Боян Пенев“, чийто приоритет са изданията по научните проекти на Института – справочни издания, тематични сборници от научни сесии и конференции, юбилейни сборници, авторски литературоведски трудове на сътрудниците на Института.

Институтът за литература издава научните списания и поредици:

Традиция в дългогодишната академична история на Института е авторитетни литературоведи да се утвърждават и като талантливи поети и писатели, които имат национално и международно признание. Такива са учредителите на Института – Елин Пелин, Николай Райнов, Николай Лилиев, Людмил Стоянов; заелите основополагащо място в съвременното литературознание Тончо Жечев, Светлозар Игов; световноизвестният съвременен български писател Георги Господинов, превежданите на редица европейски езици поети Пламен Антов, Иван Христов и редица други творци, част от научния екип на Института.

В направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ в БАН, Институтът за литература е академичната институция, получила неоспорвано научно признание с големия брой на учени носители на най-високата национална награда за научни постижения. Учените удостоени с награда „Питагор“ са: проф. Анисава Милтенова, ръководител на най-добър научен колектив за проект „Репертоар на старобългарската литература и книжнина с компютърни средства“ (2009), проф. Румяна Дамянова (2009), доц. Радосвет Коларов (2010), проф. Доротей Гетов (2011), проф. Иван Младенов (2018).  В Института за литература работят хабилитирани специалисти от всички области на литературознанието, които четат лекции и водят семинарни упражнения във всички големи български и елитни чуждестранни университети. В рамките на докторантските програми Институтът провежда обучение на докторанти в областта на историята и теорията на литературата и сравнителното литературознание.