АКУСТИКА НА СТАРИННИЯ ТЕКСТ: ОТ ФОНЕМАТА ДО МЕТАФОНИЯТА

Информация за проекта и обосновка на наименованието му:

Проектът предвижда проучвания върху звуковата страна на антични и средновековни гръцки литературни произведения и старобългарски художествени и нехудожествени текстове от различни жанрове (химнография, надписи). 

Формулировката „акустика на старинния текст“ от наименованието на проекта позволява и предвижда осъществяване на проучвания в няколко направления:

1. Фонетични и фонологични изследвания 

Желанието да разгадаем как е звучало словото от отминали епохи, достигнало до нас единствено в писмени извори, неминуемо предполага изказване на хипотези и реконструиране поради редица неизвестни за нас акустични параметри на мъртвите езици. Въпреки всички досегашни изследвания в класическата грецистика, византологията и палеославистиката, и днес остават неразрешени въпроси. Една от целите на проекта е да потърси отговори на някои от тези въпроси.

2. Наблюдения върху звуковата организация на конкретни произведения

В името на проекта е вложено метафоричното разбиране за текста, особено художествения, като пространство, което създава условия на своите звукови компоненти да резонират или, напротив, да глъхнат в зависимост от вида, броя и разположението на тези компоненти в пространството на текста. Звуковата структура на достигналите до нас старобългарски произведения е все още само частично анализирана. Широки възможности в това отношение предлагат също класическата гръцка и византийската литература. 

3. Проучвания с оглед на съвременната рецепция на древната словесност

Старинният текст резонира в нашето време, като привлича към себе си съвременни изследователи и модерни анализационни подходи. Особен акцент в проекта е прилагането на достиженията на българската литературнотеоретична мисъл върху класически гръцки произведения.

Подзаглавието „от фонемата до метафонията“ дава свобода на изследователския избор между различни филологически дисциплини (фонетика, фонология, фоностилистика, ритмика, метрика) и сред множество обекти (ударение, интонация, пауза, хомойотелеутон, рима, метафония и редица др.). 

За разлика от българо-словенския проект „Звукът и текстът в междукултурен контекст“ (между Института за литература при БАН и Института за словенска литература и литературознание в Любляна) проектът „Акустика на старинния текст: от фонемата до метафонията“ не включва в изследователското си поле извънсловесния звук, съсредоточен е само върху античната и средновековната литература и е безсрочен, което осигурява условия за по-продължителни проучвания и значително задълбочаване в проблематиката. Също така, не е със задължителен сравнителен характер (проучване на междукултурни явления) и не предвижда доклади и публикации основно на английски език, а дава възможност за адресиране на научните разработки до разноезични аудитории. 

Данни за научния екип:

Проектът обединява двама специалисти (грецист и палеославист), които споделят общ интерес към звуковата страна на старинния текст и съвременните анализационни подстъпи към нея.

Индивидуални задачи на участниците в проекта и методи на проучването:

Христо Тодоров

1. Изследвания върху класическата старогръцка проза чрез статистически методи и съвременни литературоведски подходи, в частност приложение на български литературни теории върху старогръцки текстове:

а) проучвания върху метафонията (по Радосвет Коларов);

б) събиране и анализ на данни за използвания в старогръцката проза и поезия „ритмичен речник” (по Рая Кунчева).

2. Превод на български език на важни старогръцки извори за акустичните характеристики на старогръцката реч, както и за метриката и ритмиката.

Регина Койчева

Проучване на старобългарската химнография от ІХ – Х в.:

1. Разрешаване на някои от неясните въпроси на старобългарската фонетика въз основа на анализи на силабичната структура на четирите старобългарски канона с 12-сричен стих. Установяване на характерни особености на химнографския език на Кирило-Методиевите ученици.

2. Привличане на старобългарските епиграфски паметници като сравнителен материал при изследването на фонетиката на ранната славянска химнография.

3. Проучвания върху строфите-модели (ирмосите) и песенната структура на старобългарските оригинални канони.

Научни цели на проекта:

1. да продължи теоретичната мисъл на Института за литература при БАН (Р. Коларов, Р. Кунчева) чрез приложението ѝ върху античното книжовно наследство /Хр. Тодоров/;

2. да обогати филологическата литература на български език с преводи на старогръцки извори за метриката и ритмиката /Хр. Тодоров/; 

3. да прецизира познанията за старобългарския език от ІХ и началото на Х век с цел постигане на по-успешни реконструкции и стиховедски анализи на песнопенията на Кирило-Методиевите ученици /Р. Койчева/;

4. да улесни реставрацията на Старобългарския ирмологий /Р. Койчева/;

5. да осигури по-стабилна езикова и текстова основа за проучване на ключовия въпрос до каква степен Кирило-Методиевите ученици са спазвали византийските правила на химнотворчеството (изосилабизъм и хомотония) /Р. Койчева/;

6. да поднесе нови данни за творческите стратегии на различни автори от Античността и Византино-славянското средновековие /Хр. Тодоров, Р. Койчева/. 

Очаквани практически резултати от проекта:

Предвиждат се научни публикации по темата на проекта и участия в конференции и семинари.