ТЪЖНА ВЕСТ
чл.-кор. проф. МИЛЕНА ЦАНЕВА
(1930-2025)
Чл.-кор. проф. Милена Цанева е родена на 20.05.1930 г. в София в семейството на литературния критик Георги Цанев и поетесата Пенка Цанева-Бленѝка. Завършва специалност „Български език и литература“ в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, от 1956 г. до 1963 г. работи последователно като хоноруван, редовен и старши асистент в Софийския университет (1956-1963). От май 1963 г. започва работа в Института за литература при БАН като научен сътрудник II ст., а впоследствие е избрана за научен сътрудник I ст. През 1982 г. е избрана за професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1980 г. до 1993 г. е ръководител на „Катедрата по българска литература“ във Факултета по славянски филологии на Софийския университет. През 1997 г. е избрана за член-кореспондент на БАН.
Научните й интереси са в областта на следосвобожденската българска литература; изследвания й обхващат множество публикации и 12 самостоятелни монографии: „Светослав Минков“, „Из поетичния свят на Иван Вазов“, „Иван Вазов в Пловдив“, „Профили и етюди“, „Иван Вазов“, „Петима поети“, „По страниците на „Под игото“, „В търсене на героя“, „Писатели и творби“, „Поет и общество“, „Автори, творби и проблеми“ и „Иван Вазов – поетически път“. Проф. Милена Цанева трайно свързва пътя си на литературен историк с личността и творчеството на Иван Вазов, което я определя като най-компетентния и задълбочен изследовател на делото му.
Чл.-кор. проф. Милена Цанева е била председател на Специализирания научен съвет по литературознание към ВАК, член на Съюза на българските писатели, член на Съюза на учените, както и член-основател на Съюза на филолозите българисти.
Книгите на проф. Цанева оставят продуктивен знак в съвременното българско литературознание, защото отварят нови пространства в него – документалното проучване и аналитичното осмисляне на творчеството на Иван Вазов, Светослав Минков, Никола Фурнаджиев, Елисавета Багряна и редица други писатели класици и съвременни автори.
Това са книги, които създават памет, уплътняват представата ни за литературната история не като хронологично подреден разказ, като музей от биографии и творби, а като медиатор на послания и познания. Изследванията на проф. Цанева показват, че това се случва само когато литературноисторическият наратив не е положен в черно-белия сюжет на оценките, когато не е манипулиран и не заличава истинските следи по сложно лъкатушещите житейски и творчески пътища на българските писатели.
С присъствието си в литературния и културен живот у нас проф. Милена Цанева съхрани през годините ценностите на едно време, което все повече ще оценяваме като безвъзвратно отдалечаващо се от нас – интелектуален аристократизъм, толерантност и добронамереност, човешка щедрост и колегиална почтеност. Последователно отстояване на принципи и възгледи, породени от любовта към словото и литературните светове, основани на познание и ерудиция.
Ще я помним и ще ни липсва!
От колегите в Института за литература към БАН.
