Конференция „Творческото въображение и променящата се чувствителност за природата“

ПРЕДСТОЯЩО

Организатор: екипът на научен проект   
Литература и природа. Български литературни и литературоведски интерпретации

Покана за конфереренция

Творческото въображение   
и променящата се чувствителност за природата


Институт за литература – БАН   
16 – 17 февруари 2023 г.

1988-2023-02-16.jpg

Темата за природата е всеприсъстваща в изкуството. Тя е водеща у всички значими автори от Античността до наши дни. Обожествявани от митологията, превръщани в символи от християнството, природните елементи се насищат със смисъл. Духът на човека търси опора в душата на природата. Трудно е да си представим как би изглеждал околният свят, ако човекът не беше тук, за да го претворява и интерпретира, култивира или деформира.

Науката и прогресът, съпътствани от нарастващото самочувствие на човека като „господар“ на Вселената, през последните векове поставят на изпитание екологичното равновесие, настоящето и бъдещето на екосистемите. В този контекст художествените практики се явяват като „екоцентрична алтернатива“, помагайки да се осъзнае необходимостта от един различен начин на обитаване на планетата и общуване с останалите живи организми.

Още от древността връзката между природа, мит и поезия се налага в човешкото въображение. Изкуството бива движено от вярата, че с творчеството си човекът продължава съзидателната сила на природата. Тази органичност, която свързва изкуствата и природата, до голяма степен е завоевание на Романтизма. Именно тогава афинитетът към природата излиза на авансцената, както и визията за съответствие между художествените форми и природните. Стиховете, картините, музиката, танцът – затрептяват с ритъма на Вселената.

Креативността на човека, неговите фикционални представи, му помагат да възстанови изгубеното единство с природата – да почерпи от живителните ѝ сили и да потърси убежище в нея; да разбули нейните тайни и да я опоетизира. Познанието на изкуството в най-голяма степен е способно да провокира съпреживяване и равнопоставеност, да предложи алтернативи на насилието и доминацията. Поетите, художниците са първите еколози, дълго преди понятието да се роди.

Предстоящата конференция цели да постави в центъра на изследователското внимание променящата се чувствителност за природата, засвидетелствана в артистичното – и особено в литературното – въображение в хода на времето. В една значима част от своята история литературата се е стремяла към вярното ѝ пресъздаване, към търсене на съзвучие на природата с природата на текста. Нашият начин да обитаваме поетично света неизбежно зависи от начина, по който обитаваме думите.

Ето и някои от възможните изследователски посоки:

  • Образи на природата в изкуството. Природата като художествена материя;
  • „Природни“ жанрове в литературата: буколики, пасторали, идилии, бестиарии, робинзониади, хайку, nature writing...
  • Между естественото и свръхестественото: духовете на природата (елфи и феи, нимфи и наяди, самодиви и русалки...). Природата като родина на фантастичното, магичното, митичното, метаморфичното;
  • Отношенията на човека и природата с термините на хармонията и единството (locus amoenus, земен рай, приказни Аркадии...);
  • Отношенията с природата като сблъсък и противоборство (locus terribilis, апокалипсис, катаклизъм). Човекът в битка с враждебната природа. Природата – майка и мащеха;
  • Дивата и „опитомената“ природа. Форми на природата в града (паркове, градини, аквариуми, резервати...);
  • Човешкият хюбрис и гневът на природата. Природни утопии и дистопии.

Ако нашето изследователско предложение Ви е заинтригувало, ще очакваме Вашите заявки за участие до 15 декември 2022: заглавие и резюме от около 300 думи, придружени с кратка био-библиографична бележка за автора на адрес margarita.serafimova@abv.bg.