ДОКТОРАНТУРАТА СТЪПКА ПО СТЪПКА

10.05.2021 09:34

1. Зачисляване.

  • Кандидатите за докторантура по държавна поръчка, издържали успешно докторантския конкурс (с минимална оценка „много добър“ (4.50) – средноаритметично от писмения и устния изпит по специалността, и „добър“ (4.00) от изпита по чужд език), се зачисляват като редовни или задочни докторанти. За целта изпитната комисия прави предложение до Научния съвет на Института за литература докторантът да бъде зачислен. В едномесечен срок след това НС взима решение за зачисляване на докторанта към съответната секция.
  • На заседание на секцията се обсъждат предложения за темата на дисертационния труд – в съответствие с интересите на докторанта и нуждите на секцията, и за научен ръководител, специалист по съответната проблематика. В двумесечен срок от зачисляването НС утвърждава работното наименование на темата на бъдещата дисертация и научния ръководител на докторанта. Промяна на темата или на научния ръководител се допуска по изключение, не по-късно от 3 месеца преди датата на защитата. (Вж. Правилник за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в Института за литература – БАН, гл. 3, чл. 9.)
  • Докторантите на самостоятелна подготовка се зачисляват, след като представят проект за дисертационен труд (текст с обем 80 – 100 стр.), план за по-нататъшната си работа по проекта, библиография по темата, както и документите, изредени в гл. 3, чл. 5 на Правилника за провеждане на процедура за докторанти на самостоятелна подготовка. Ако не са на основен трудов договор в ИЛ, кандидатите подават заявление до НС на ИЛ за допускане до обсъждане. НС трябва да излезе с решение в едномесечен срок. При положително решение НС определя секцията, в която следва да се проведе обсъждането, и научен консултант на докторанта. Директорът на ИЛ определя със заповед семинар на първичното научно звено (ПНЗ). Членовете на секцията изслушват изложението на кандидата, рецензията и становищата на членовете на семинара и взимат решение да предложат на НС зачисляване в докторантура на самостоятелна подготовка. След зачисляването влизат в сила всички процедури и изисквания по реализиране на образователната и научната програма за докторантите в БАН. Ако зачисленият докторант не е служител на ИЛ, необходимо е да се сключи договор между директора на Института и докторанта за определяне на таксата за обучението му. (Вж. гл. 3, чл. 5 на Правилника за провеждане на процедура за докторанти на самостоятелна подготовка.)
  • Следва сключване на тристранен типов договор за подготовка на докторанти в БАН, подписан от: директора на ИЛ, определения от НС научен ръководител (консултант) и зачисления докторант.
  • Зачислените редовни и задочни докторанти по държавна поръчка заплащат такса за първата и втората година на обучение в размер, определен с Постановление на Министерския съвет за съответната година. Таксите се внасят на сметката на Института за литература до 3 месеца след зачисляването на докторанта.
  • Докторантите на самостоятелна подготовка, които не са служители на БАН и работят в организация, която няма сключено споразумение с БАН, заплащат такса, определена и гласувана от НС на ИЛ.
  • Зачисляването и обучението на докторанти, които са чуждестранни граждани, става при спазване на изискванията на българското законодателство, на Правилника за дейността на Центъра за обучение (ЦО) и Академичния съвет (АС) при БАН (вж. гл. 5 на Правилника) и на Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в Института за литература – БАН. Финансовите условия за семинара за зачисляване на чуждестранни докторанти на самостоятелна подготовка в ИЛ са като тези за българските докторанти. През периода на обучението си от три години те следва да заплащат по 300 евро на година. За вътрешното обсъждане за откриване на процедура сумата също е 300 евро. Останалите условия са същите като при докторантите, които са български граждани. (Вж. Правилник за провеждане на процедура за докторанти на самостоятелна подготовка.)

 

2. Обучение.

  • Срокът за обучение на редовните докторанти и на докторантите на самостоятелна подготовка е три години. За задочните докторанти този срок е четири години.
  • Образователната програма на докторантите се организира в ИЛ и Докторантското училище към Центъра за обучение (ЦО) на БАН в съответствие с кредитната система на Докторантското училище, която е описана в договора за обучение (Приложение 2.1. и Приложение № 2.2. от Правилника за дейността на Центъра за обучение (ЦО) и Академичния съвет (АС) при БАН) и предвижда задължителен минимален брой кредити по дейности.
  • Обучението на докторантите включва следните дейности и проверки на знанията и уменията:
  • научноизследователска дейност;
  • посещение и участие в работата на курсове и семинари;
  • експертна дейност;
  • участие в научни форуми;
  • изпити за докторантски минимум;
  • изпити по учебната програма на ЦО;
  • подготовка на публикации по темата на дисертацията;
  • подготовка и защита на докторската дисертация.
  • Обучението на докторантите се осъществява по индивидуален учебен план при условия и ред, определени от Закона за висшето образование и Правилника за дейността на ЦО при БАН. Индивидуалният учебен план се изготвя от докторантите и научните им ръководители (консултанти), обсъжда се на заседание на секцията и се утвърждава от НС на ИЛ. Той определя насочеността на докторантурата и се състои от общ учебен план за целия период на обучение и работен план по години. Тези планове подлежат на годишен отчет, а за редовните докторанти – и на тримесечен отчет. (За образци за плановете и отчетите за докторанти вж. „Формуляри за докторанти“.)
  • Индивидуалният учебен план съдържа:
  • темата на дисертационния труд;
  • разпределението на всички дейности по години;
  • изпитите и сроковете за полагането им;
  • посещенията на специализирани лекционни курсове за докторанти;
  • участията в семинари, конференции и други научни форуми;
  • етапите и сроковете за подготовка на дисертационния труд.

(Вж. гл. 3, чл. 12 на Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в Института за литература – БАН.)

 

3. Изпити.

  • В хода на обучението си докторантите полагат следните изпити:
  • докторантски минимум по специалността – писмен и устен изпит (тези изпити се полагат пред назначена от директора на ИЛ изпитна комисия от най-малко три хабилитирани лица, включваща научния ръководител (консултант) на докторанта; същата комисия изготвя и конспект за изпитите, съдържащ въпроси, общи за специалността, и такива, свързани с темата на дисертацията);
  • изпити по специализираните докторантски курсове;
  • изпит по чужд език;
  • изпит по компютърни умения.

 

4. Участие на докторантите в научния живот на Института за литература към БАН.

Докторантите участват в научния живот на ИЛ, като се включват в семинари, научни проекти, заседания на обучаващата секция, общи събрания, курсове, организирани от Института, и други научни инициативи. ИЛ насърчава участието на докторантите си в различни програми за обучение и развитие (Програма на ЕС за подкрепа на образованието, обучението, младежта и спорта в Европа „Еразъм+“, Национална програма „Млади учени и постдокторанти“.

 

5. Стипендии за редовни докторанти.

  • при представяне на дисертационния труд на семинар за предзащита и решение на НС на ИЛ за готовност за защита в рамките на тригодишния срок на обучение;
  • при успешна защита на дисертационния труд в срок до една година след датата на отчисляване с право на защита.

 

6. Защита.

  • За да се яви на защита на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „доктор“, докторантът трябва да отговаря на следните изисквания:
  • да има образователно-квалификационна степен „магистър“;
  • да отговаря на изискванията на Правилника на Центъра за обучение при БАН;
  • да отговаря на минималните изисквания на БАН за съответната област на висше образование или професионално направление – съгласно Приложение № 1 на Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в БАН;
  • да бъде автор на най-малко три научни публикации по темата на дисертацията в научни издания (списания, специализирани сборници, трудове от научни форуми с публикувани или приети за печат доклади в пълен текст);
  • да е отчислен с право на защита;
  • да е подготвил дисертационен труд.
  • да показва задълбочени познания по съответната специалност и способности за самостоятелна научноизследователска работа;
  • да съдържа резултати с оригинален научен принос;
  • да има обем най-малко 180 стр.;
  • да съдържа: заглавна страница, съдържание, увод, изложение, заключение – резюме на получените резултати, декларация за оригиналност, библиография;
  • към него да бъдат приложени справка за научните приноси и автореферат в обем 15 – 20 стандартни страници;
  • да бъде представен поне в два екземпляра на хартия и в електронен вид. (Вж. чл. 17 – 20, гл. 4 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в Института за литература – БАН.
  • Процедурата по защита на дисертационния труд за образователната и научна степен „доктор“ при трите форми на обучение (редовна, задочна и самостоятелна) се предхожда от предварителна защита на труда на заседание на съответната секция. Процедурата на предварителната защита е описана в чл. 21 – 23 на гл. 4 на Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в Института за литература – БАН.)
  • При положително становище за откриване на процедура за публична защита, гласувано от секцията, се предлага състав на научно жури. Протоколът от заседанието се изпраща в двуседмичен срок в НС на ИЛ, който в едномесечен срок утвърждава състава на НЖ и открива процедура за публична защита.
  • Защитата на дисертационния труд за получаване на образователната и научна степен „доктор“ се провежда публично пред НЖ.
  • Документи и материали за защита:
  1. дисертация (най-малко в 2 хартиени екземпляра);
  2. автореферат с обем 15 – 20 стандартни страници (задължително в 2 хартиени екземпляра, но по желание на докторанта те могат да бъдат и повече);
  3. два броя CD, съдържащи дисертацията и автореферата в електронен вид
  • единият диск се изпраща в Националния център за информация и документация (НАЦИД) заедно с 1 хартиен екземпляр от дисертационния труд и от автореферата;
  • другият диск се изпраща в БАН;
  • вторият комплект от дисертационния труд на хартия и автореферата остават в библиотеката на ИЛ;
  • материали в електронен вид се изпращат и на НЖ по електронната поща;
  1. копия на трудовете;
  2. списък на публикациите;
  3. справка за взети изпити и получени кредити от докторанта;
  4. мнение на хабилитирани лица (ако има такива);
  5. други материали по преценка на докторанта.
  • Етапите на работата на научното жури са указани в чл. 24 – 30 на гл. 4 на Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в Института за литература – БАН.
  • Образователната и научна степен „доктор“ се придобива от деня, в който дисертационният труд е защитен успешно. Удостоверява се с диплома, която се издава на български език, а при заявено искане се издава и приложение на английски език. Дипломата се издава от БАН по единен образец, утвърден от министъра на образованието и науката, и се изпраща в МОН за регистриране в тридневен срок след издаването ѝ. В двуседмичен срок след публичната защита помощник-директорът на ИЛ изпраща в НАЦИД в електронен и печатен вариант информация и документация за защитената дисертация заедно с копие от нея и автореферат.

 

7. Реализация.

Голяма част от успешно защитилите докторанти на Института за литература продължават своето академично развитие. Повечето от тях остават на работа в Института. Тази тенденция е трайна и последователна – с грижа за кариерното развитие на младите хора.

Някои от нашите бивши докторанти избират да продължат академичния си път като университетски преподаватели, използвайки знанията, уменията и квалификацията, натрупани по време на докторантурата.

Обучението в Института за литература дава възможности и за по-широк спектър от образователни дейности, като преподавателска работа в училища, колежи, образователни (национални и международни) проекти, постдокторски програми, експертна дейност, свързана с литература, образование, културология и хуманитаристика.

Институтът за литература се стреми да поддържа професионални контакти с бившите си докторанти, които са потърсили реализация извън него – чрез участия в проекти (научни и приложни), семинари, академични, културни и образователни форуми и други форми на сътрудничество.