Област на висше образование 2. Хуманитарни науки
Професионално направление 2.1. Филология
Квалификационна характеристика
Докторската програма „Литература на народите на Европа, Америка, Африка, Азия и Австралия“ е неразривно свързана с основните задачи на Института за литература към БАН и това намира отражение както в работния план на Института, така и в проектите на секция „Сравнително литературознание“, във връзка с проблематиката, която тя развива. Докторантите от тази научна специалност израстват като висококвалифицирани специалисти в областта на сравнителното литературознание, като проблематиката се изучава и разработва най-вече от позициите на българските художествени и културни процеси, с оглед и на интердисциплинарността. Разискват се характеристиките на отделни литератури – особено славянски, балкански и западноевропейски – и взаимодействията между тях; подготвят се важни историко-сравнителни и типологически проучвания; търсят се и се предлагат възможности за решаване на възловите въпроси и въвеждането на нови подходи и методи. Разработваните проблеми са ориентирани към съвременните компаративистки изследвания и тенденции в науката по света, с извеждане на нови постановки и инструментариум, но също и към търсенията на българската компаритивистика и нуждата от създаване на необходимия контекст за оценката на националните литературноисторически факти и явления.
Описание
Обучението по докторската програма предвижда разработването на сравнително-типологически, контактологични и рецепционни проблеми, с оглед на потребностите на българската литература и нейното взаимодействие с другите чужди литератури (или изкуства), както и проучването на националния и световния литературен процес (по литератури). А доколкото екипът учени в секцията е от специалисти по чужди литератури, се набляга и върху проучването на основни въпроси на литературите от Средна и Източна Европа, или на тези от постсъветските страни. Стремежът е да се очертае ролята на дадена литература и като диалог между автор и читател, да се преодолеят бариери между „чуждо“ и „свое“, както и да се конституират отделни региони като обект на хуманитаристиката. В центъра на вниманието са още теорията, историята и критиката на художествения превод; установяването на типологически, културологични и контактологични връзки и сходства; имаголожки проблеми, като например български образи в другите литератури и обратно – образи от чуждите в българската; духовният живот на българите зад граница; литературата на постмодернизма като нов тип рефлексия за света и др. Обучението на докторантите е съобразено с общовъзприетите критерии за качество, при установено много добро равнище на сътрудничество с висшите учебни заведения и съобразно моделите и стандартите за създаване на научни текстове и тяхното разпространение. Освен придобиването на конкретни знания, се формират умения и нагласи за научна работа и общуване в творческа среда, които, обогатени с дигитална компетентност, постоянно се развиват и обогатяват.