Стара българска литература

07.04.2021 09:24

Институт за литература към БАН
Секция „Стара българска литература“

 

СТАРА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
Изпитна програма за докторантски конкурс

 

  • 1. Специфика на старобългарската литература. Хронологически граници. Периодизация.
  • 2.Жанрова система и жанрови форми във византийско-славянската общност. Високо- и слабопродуктивни жанрове в старобългарската литература.
  • 3. Библията като източник на теми, мотиви и топоси в литературата. Библейските тематични ключове в литературния код на православното славянство (Р. Пикио).
  • 4. Старобългарската химнография – проблеми и нови открития.
  • 5. Старобългарската риторика на фона на преводната ораторска проза.
  • 6. Старобългарската агиография – развитие и особености.
  • 7. Делото на светите Кирил и Методий на фона на Европейското средновековие. Адаптация на християнството в България.
  • 8. Пренасяне и развитие на Кирило-Методиевото дело в България в края на ІХ – началото на Х в. Книжовните центрове в Плиска, Преслав и Охрид.
  • 9. Литературата на Първото българско царство. Общи тенденции. Оригинални и преводни произведения.
  • 10. Богомилство, богомилска и противобогомилска литература.
  • 11. Апокрифи. Обем на понятието и класификация. Преводни и оригинални произведения.
  • 12. Старобългарската литература по време на византийското владичество ХІ–ХІІ в. Проблеми и процеси.
  • 13. Литературата на XI-XII в. Обща характеристика и тенденции.
  • 14. Българската литература през ХІІІ в. Търновски агиографски и химнографски цикъл.
  • 15. Търновската книжовна школа от ХІV в. Исихазмът, стилът „плетение словес“ и Второто южнославянско влияние в Русия.
  • 16. Делото на Патриарх Евтимий. Особености на пространните му жития и похвалните му слова.
  • 17. Българската литература извън българските земи. Литературното дело на Григорий Цамблак.
  • 18. Константин Костенечки – представител на две литературни традиции.
  • 19. Българската литература през втората половина на ХV в. – между традицията и новите условия за книжовен живот. Владислав Граматик и Димитър Кантакузин.
  • 20. Българската литература през ХVІ–ХVІІ в. Нови явления в книжовната продукция. Софийското книжовно средище през XVI в.
  • 21. Българската литература при прехода от Средновековието към Новото време. Дамаскинарска литература.

 

ЛИТЕРАТУРА

Справочници и изследвания с обща проблематика

  • История на българската средновековна литература. Съст. А. Милтенова. София, 2008; 2 поправено изд. 2009.
  • Петканова Д. Старобългарска литература. София, 1997. Учебник. Ч. 1 и 2.
  • Кирило-Методиевска енциклопедия. София. Т.1. 1985; т. 2. 1995; т. 3. 2003; т. 4. 2003.
  • Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Под ред. на Д. Петканова, София, 1992.
  • Шнитер М. Стара българска литература. Как да разбираме литературната творба. Пловдив, 1992.
  • Oxford Dictionary of Byzantium. I–III. Oxford–New York, 1991.

 

Христоматии с новобългарски преводи на средновековна българска книжнина

  • Стара българска литература (преводи на новобългарски в 5 тома):
    • Т. 1. Апокрифи, под ред. Д. Петканова, С., 1986.
    • Т. 2. Ораторска проза, под ред. Л. Грашева, С., 1987.
    • Т. 3. Исторически съчинения, под ред. Ив. Божилов, С., 1988.
    • Т. 4. Житиеписни творби, под ред. Кл. Иванова, С., 1989
    • Т. 5. Естествознание, под ред. А. Милтенова, С., 1990.
  • Динеков, П. Старобългарски страници. Антология. С., 1966;
  • Жени светици в източното православие. Съст. Е. Томова. С., 1994
  • Златен ключ на класическата българска художествена литература. Т. 1. Средновековна българска литература IX - XVIII век. Ред. Хр. Славов. София, 2001.
  • Иванова Кл., Св. Николова. Тържество на словото, С., 1993. [Текстове от епохата на Първата българска държава]
  • Куев К., П. Динеков, Д. Петканова. Христоматия по старобългарска литература. София 1978
  • Панайотов В. Нова христоматия по старобългарска книжнина. Шумен, 1998.
  • Петканова, Д. Народното четиво през XVI–XVIII в. София, 1990.
  • Славова Т., Ив. Добрев. Слова на светлината, С., 1995.
  • Стара българска книжнина. Малка ученическа библиотека. Велико Търново. 1992
  • Трендафилов, Хр. Христоматия по стара българска литература. Пловдив, 1998
  • Търновска книжовна школа. Антология. С., 1996.

 

По-важни издания и преводи [с изследвания] на средновековни български преводни и оригинални произведения

  • Българската литература и книжнина през ХІІІ век. София, 1987
  • Григорий Палама. Слова. Прев. Н. Кочев. С., 1987
  • Данчев, Г. Димитър Кантакузин. София, 1979.
  • Димитров, П. Петър Черноризец. Шумен, 1995.
  • Евтимий Търновски. Съчинения. Съставителство, превод и и послеслов Кл. Иванова. София, 1990.
  • Заветът на свети Иван Рилски. Из архивното наследство на Иван Дуйчев, София, 2000.
  • Иван-Александровият сборник от 1348 г. Изд. К. Куев. София, 1981.
  • Иванов, Й. Богомилски книги и легенди. София, 1925 (фототипно изд. 1970).
  • Иванова, Кл. Патриарх Евтимий Търновски. София, 1986.
  • Йоан Екзарх. Слова. София, 1993.
  • Йоан Екзарх. Шестоднев. Прев. Н. Кочев, С., 1981.
  • Климент Охридски. Слова и служби. Подг. за печат П. Петков, И. Христова-Шомова, А.-М. Тотоманова. София, 2008.
  • Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. 1. София, 1970; Т. 2. София, 1977; Т. 3. София, 1973.
  • Константин Костенечки. Съчинения. Съст. А.-М. Тотоманова, София, 1993.
  • Куев, К. Азбучната молитва в славянските литератури, София, 1974 .
  • Куев, К. Черноризец Храбър, София, 1967.
  • Куев, К., Г. Петков. Събрани съчинения на Константин Костенечки. Изследване и текст. София, 1986.
  • Матеич, Пр. Българският химнописец Ефрем от ХІV век. Дело и значение. София, 1982.
  • Милев Ал. Гръцките жития на Климент Охридски, София, 1966.
  • Милтенова, А., В. Тъпкова-Заимова. Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и средновековна България. София, 1996.
  • Павлова, Р. Петър Черноризец. София, 1994 (Кирило-Методиевски студии, 9).
  • Попов, Г. Триодни произведения на Константин Преславски. София, 1985 (Кирило-Методиевски студии, 2).
  • Попова,Т., Х. Миклас. Четириевангелие на цар Иван Александър. Виена–София, 2017.
  • Русев П., И. Гълъбов, А. Давидов, Г. Данчев. Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак. София, 1971.
  • Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.) Т. 1. София, 1991.
  • Спасова, М. Книга Григорий Цамблак. София, 2019.
  • Станчев, Кр., Г. Попов. Климент Охридски. Живот и творчество. С., 1988.
  • Христова, Б. Опис на ръкописите на Владислав Граматик. Велико Търново, 1996.
  • Хрониката на Константин Манаси. Прев. с коментар Иван Буюклиев. С., 1992.

 

Общотеоретични трудове и изследвания върху отделни книжовни явления

  • Бегунов, Ю. Козма Пресвитер в славянских литературах. С., 1973.
  • България и Сърбия в контекста на Византийската цивилизация. Сборник статии от българо-сръбски симпозиум, 14–16 септември 2003, София. С., 2005.
  • Българската литература и книжнина през XIII век. С., 1987.
  • Велинова, В. Тържествената ораторска проза в България IX–X век. С., 1998.
  • Велинова, В. Климент Охридски. Учителят и творецът. С., 1995.
  • Велковска, Е. Наблюдения върху строежа на “Похвално слово за Кирил” от Климент Охридски. – В: Кирило-Методиевски студии. Кн.1, С., 1984.
  • Велковска, Е. Система на византийските и славянските богослужебни книги в периода на възникването им. – В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. С., 2002, 220–236.
  • Гюзелев, В. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България, XIII-XIV век. София, 1985.
  • Димитров, П. Изборниците на цар Симеон. – В: Преславска книжовна школа. Т.1, София, 1995, 115–130.
  • Димитров, П. Петър Черноризец. Шумен, 1995.
  • Динеков, П. Общност и различие в развитието на старите славянски литератури. – В: Из историята на българската литература.София, 1969, 18–36.
  • Динеков, П. Похвала на старата българска литература. С., 1979.
  • Динеков, П. Проблеми на старата българска литература. С., 1989.
  • Добрев, И. Кирило-Методиевите ученици през първите години след пристигането им в България (886-893). – В: Изследвания по кирилометодиевистика. София, 1985, 125-160.
  • Дуйчев, Ив. Рилският светец и неговата обител. София, 1947.
  • Иванова, Кл. Агиографско-хомилетични сборници с устойчив състав в южнославянските литератури. – Cyrillomethodianum, 5, 1981, 11-21.
  • Иванова, Кл. В началото бе книгата. София, 2 изд. 2004.
  • Иванова, Кл. Византийските източници на Похвалата за Константин и Елена от Евтимий Търновски. – Старобългарска литература, 1981, 10, 3–15.
  • Иванова, Кл.Житието на Петка Търновска от Патриарх Евтимий (източници и текстологични бележки). – Старобългарска литература 8, 1980, 13-31.
  • Иванова, Кл. Житията в старата българска литература. – В: Стара българска литература. Т. 4, С, 1986, 5-34. (както и в: Старобългарско книжовно наследство. С., 2002, 70-92.)
  • Иванова, Кл. Класификация, типология и каталогизация на някои типове сборници в балканската славянска ръкописна традиция. – Славянска палеография и дипломатика. 2. София, 1985, 173-182.
  • Иванова, Кл. Литературни наблюдения върху две похвални слова от Евтимий Търновски. – Старобългарска литература, 1983, 14, 25–36.
  • Иванова, Кл. Най-старото житие на св. Иван Рилски и неговите литературни паралели. – В: Медиевистика и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова. София, 2008, 37–47.
  • Измирлиева В. Жанрови трансформации в агиографската проза на патриарх Евтимий – Старобългарска литература, 1990, кн. 23–24, 13–34.
  • Ингъм Н. Повествователен модус и литературен жанр в средновековните православни литератури. Тезиси. – Старобългаристика, XVII , (1993), кн.3, 36–47.
  • Йонова М. Белетристиката в системата на старата българска литература, С., 1992.
  • Кожухаров Ст. Към въпроса за обема на понятието “старобългарска поезия” –Литературна мисъл, 1976, 7, 35–54.
  • Кожухаров,Ст. Песенното творчество на старобългарския книжовник Наум Охридски – В: Преславска книжовна школа. Т.1. София, 1995, 85-95.
  • Кожухаров, Ст. Търновската книжовна школа и развитието на химничната поезия в старата българска литература. – В: Търновска книжовна школа. Т.1, 1974, 277–309.
  • Кожухаров, Ст. Проблеми на старобългарската поезия. С., 2004.
  • Костова, Кр. Ритмични структури в старобългарски глаголически паметници. – В: Кирило-Методиевски студии. 11. София, 1998, 121–215.
  • Лихачев, Д. „Преодоление слова” в стиле “плетение словес” и историко-литературное значение этого явления. – Търновска книжовна школа. Т.2, София, 1980, 9–25.
  • Маршрути на книжовното общуване между източните и южните славяни (ХІ–ХХ в.). Международна научна конференция, 21–22 ноември 2019 г., София. Съст. и ред. А. Милтенова и И. Калиганов. С., 2020.
  • Мейендорф Й. О византийском исихазме и его роли в культурном и историческом развитии Восточной Европы в XIV в. –ТОДРЛ, 29, 1974, 291–305.
  • Милтенова А. Неофициалната книжнина през XIII век в контекста на идейните и литературните тенденции на епохата. – В: Търновска книжовна школа. Т.4.
  • Наумов Ал. Апокрифите в системата на старобългарската литература. – Palaeobulgarica, 4, 1980, кн.1.
  • Николов А. Политическа мисъл в ранносредновековна България (средата на ІХ – края на Х век). С., 2006.
  • Николова Св. Патеричните разкази в българската средновековна литература. С., 1980.
  • Оболенски Д. Богомилите. Студия върху балканското новоманихейскво. С., 1998.
  • Павлова Р. Петър Черноризец. София, 1994 (Кирило-Методиевски студии, 9).
  • Пикио Р. Православното славянство и старобългарската литературна традиция, С., 1993.
  • Попов Г. Новооткрито сведение за преводаческата дейност на българските книжовници в Света гора през първата половина на XIV в. – В: Български език, 1978, 5, 402–410.
  • Попов Г. Произведения на Константин Преславски и Климент Охридски. - В: Преславска книжовна школа. Т.1, София, 1995.
  • Попов Г. Триодни произведения на Константин Преславски. София, 1985 (Кирило-Методиевски студии, 2).
  • Преводите през XIV столетие на Балканите. Доклади от международната конференция София, 26–28 юни 2003. Под редакцията на Лора Тасева (отг. ред.), Мария Йовчева, Кристиан Фос, Татяна Пентковская. С., 2004.
  • Проблеми на Кирило-Методиевото дело и на българската култура през ІХ–Х век. София, 2007 (Кирило-Методиевски студии, 17).
  • Славова Т. За славянските преводи на някои византийски хроники. – В: Медиевистика и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова. С., 1998, 162–170.
  • Сребърният век: нови открития. София, 2016.
  • Станков, Р. Второто южнославянско влияние в Русия през XIV–XV в. Преглед на литературата. Проблеми и перспективи. – Годишник на СУ.ФСФ. Т. 84, 1992, кн.1, 2, 69–106.
  • Станков, Р. Исихазмът, стилът "плетение словес" и езиково-правописната реформа на Патриарх Евтимий. С., 1999.
  • Станчев, Кр. Поетика на старобългарската литература. София, 1982.
  • Станчев, Кр. Пространното житие на Методий – проблеми на структурата и семантиката. – В: Кирило-Методиевски студии. 4. София, 1987, 81-85.
  • Станчев, Кр. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. София, 1985.
  • Станчев, Кр., Г. Попов. Климент Охридски. Живот и творчество. София, 1988.
  • Стойкова, А. Първоучителят Методий, С., 1995.
  • Стоянова, Г. Топоси и прототипи в старобългарската оригинална агиография. Шумен, 2020 (Епиграфика и Медиевистика. Изследвания, 1).
  • Тотоманова, А.-М. Някои бележки към тълкуването на Сказание изявленно w писменех на Константин Костенечки. – В: Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димитров. Шумен, 1996, 160–167.
  • Турилов, А.А. От Кирилла Философа до Константина Костенецкого и Василия Софиянина. История и культура славян IX-XVII вв. Москва, 2011.
  • Тъпкова-Заимова, В., А. Милтенова. Историко–апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. С., 1996, 277–308.
  • Tърновска книжовна школа. T. 3. Григорий Цамблак. Живот и творчество. 1984
  • Чолова Цв. Естествонаучните знания в средновековна България. С.,1988.
  • Beck H.-G. Kirche und theologische Literatur im byzantinischen Reich. München, 1959.
  • Hébert, M. L. Hesychasm, Word-Weaving and Slavic Hagiography. The Literary School of Patriarch Euthymius. Bern, 1992.
  • Krumbacher K. Geschihte des byzantinishen Literatur von Justinian bis zum Ende des Oströmischen Reiches (527–1453). München, 1897.
  • Naumov, A. Apokryfy w sistemie literatury cerkiewnoslоwańskiej, Kraków, 1976.
  • Picchio, R. Models and Patterns in the Literary Tradition of Medieval Orthodox Slavdom. – American Contribution to the Seventh International Congress of Slavists, Warsaw August 21-7. The Hague-Paris. 1973, 299–311.
  • Thomson F. The Nature of the Reception of Christian Byzantine Culture in Russia in the Tenth to Thirteenth Centuries and its Implications for Russian Culture. – In: Slavica Gandensia. Gent, 1978, 5, 107–139.
  • Thomson F. The Reception of Byzantine Culture in Mediaeval Russia. Aldershot, 1999.
  • Veder, W. Literature as a kaleidoscope. The Structure of Slavic Četii sbornici. – In: Semantic Analysis of Literary Texts. Amsterdam, 1990, 599-613.
  • Yovcheva,M., L. Taseva. Тranslated Literature in Bulgarian Middle Ages as a Social and Cultural Phenomenon. – Scripta&e-Scripta, 10–11, 2012, 271–323.