Списание „Литературна мисъл“, издание на Института за литература при БАН, е основано през 1957 година. Първият главен редактор е Пантелей Зарев, а в редакционната колегия влизат Атанас Натев, Георги Димов, Георги Цанев, Емил Георгиев, Людмил Стоянов, Петър Динеков, Стоян Каролев, Тодор Павлов и Христо Йорданов. През следващите десетилетия съставът на редакционната колегия е променян неколкократно. От 1992 г. главен редактор е Радосвет Коларов, а членове на редколегията са Николай Аретов (заместник главен редактор) и Георги Цанков. През 2012 за главен редактор е избран Николай Аретов.
„Литературна мисъл“ е едно от най-авторитетните литературоведски издания и е единственото българско академично издание за литературна теория, история, критика и компаративистика. Списанието се наложи като дискусионен форум в областта на литературознанието, а в известен смисъл - и в хуманитаристиката като цяло. Списанието търси кръстовищата, в които се осъществява срещата или сблъсъка на школи и концепции и се стреми да предложи алтернативни посоки на литературоведско мислене. В този смисъл не малко статии, публикувани в „Литературна мисъл“, са разработени на принципа „отвъд парадигмата“.
Списанието е отворено за интердисциплинарни изследвания и разглеждане на мултикултурни наблюдения и смята да разшири интереса си към регионални проблеми на културата и в частност - на мултикултурните особености на Балканите. Списание „Литературна мисъл“ се стреми да представя образа на различни национални литературоведски школи, като поставя акцент върху постиженията в източноевропейски страни, с които търси различни форми за научен обмен и съвместна работа. Специални броеве са посветени на чешкото, полското и унгарското литературознение. Списанието не се е отказало от традицията си да превежда важни статии и глави от книги, появили се на английски, руски, френски и немски език. „Литературна мисъл“ е призвана да бъде методологически коректив и арбитър в шумни и разгорещени дискусии, да изследва реториката, която маскира логиката в постмодерната епистемология, в частност в съвременни литературоведски разработки.
Списание „Литературна мисъл“ смята за постоянна своя тема проблематизирането на традиционното литературознание и неговите обобщения. Това то прави както при разглеждането на традиционната проблематика, така и в специални публикации, които се стремят да проникнат по-дълбоко в развитието на българската хуманитаристика и в мотивите, които стоят зад една или друга методологическа позиция.