На 21 ноември 2022 г. Институтът за литература при БАН отбеляза своя традиционен празник като отвори врати и представи пред научната и културната общественост своята широка научно – изследователска дейност и резултатите от нея.
Тази година, след двегодишно прекъсване, празникът предложи богата програма с разнородни събития. С кратко слово доц. Пенка Ватова, директор на Института, откри тържеството. Поздравителни адреси поднесоха директорката на Института за български език проф. Лучия Антонова и проф. Йоана Спасова от Института по изкуствознание към БАН. Сред гостите бяха колеги от сродни научни институти, представители на културните институти на Полша и Чехия в София, директорът на Центъра по азербайджанска литература към СУ „Св. Климент Охридски“, университетски преподаватели и партньори по научни проекти от СУ „Св. Климент Охридски“, Нов български университет, от Столична библиотека и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и др.
Център на събитието беше работата и научната продукцията на Издателския център „Боян Пенев“ при Института. Направено бе специално изложение на авторски, монографични и колективни трудове, литературно-исторически и теоретични изследвания, енциклопедии, справочни издания и научни списания на Института. Ръководителят на издателството гл. ас. д-р Елена Борисова разказа за работата по богатата продукция на центъра през последните две години и посочи 25 заглавия, които излизат само в рамките на тази календарна година. Сайтът на издателството е обновен и редица книги, издадени по финансирани проекти, са качени на свободен достъп в рубриката «Библиотека». Продукцията на издателския център се превръща във визитната картичка на учените от Института за литература и все повече привлича интереса на научната общност в страната. Гостите на празника се запознаха и с богатата продукция на издателството до 2020 година, като получиха автографи от авторите на книгите и редица подаръци от фонда на издателството. Книжното изложение предизвика голям интерес, тъй като се явява първата голяма изложба на цялостната продукция на ИЦ „Боян Пенев“ за целия период от откриването на издателството досега. Програмата протече в 4 панела и включи следните събития:
В първия панел бяха представени книгите на младите учени от Института за литература – докторанти, специализанти, главни асистенти, условията за тяхното обучение и кариерно развитие. Главните асистенти д-р Андриана Спасова, д-р Александър Феодоров, д-р Боряна Владимирова, д-р Борислава Иванова, д-р Елена Борисова и д-р Николай Генов представиха своята работа, книги и сборници и споделиха своите аргументи и мотивите да станат част от научния екип на ИЛ.
Вторият панел предложи на вниманието специален щанд със справочни и енциклопедични издания, с литературната периодика на Института. За изданията говориха техните главни редактори. Доц. Пенка Ватова представи „Книга за сп. Златорог“, част от поредицата „Периодика и литература“. Проф. Пламен Антов запозна аудиторията с двете книжки от най-новото списание на института «Studia Litteraria Serdicensia“, наследник на изданието „Известия на Института за литература“. Поредицата представя предимно тематични броеве на основата на научни конференции, на които Институтът е организатор или съорганизатор, както и отделни, различни по обем изследвания с по-тясно литературна или по-широка хуманитарна насоченост. Изданието има висок научен рейтинг и отговаря на съвременните изисквания за научни публикации и на критериите за включване в международните референтни системи за рецензирани научни издания като Scopus и Web of Science. Проф. Анна Стойкова представи известното списание „Старобългарска литература“, утвърдено специализирано издание, посветено на средновековните литература и култура и нейния византийски и европейски контекст. Проф. Анисава Милтенова говори за Scripta & e-Scripta – международно списание за интердисциплинарни средновековни изследвания, като подчерта ориентацията на изданието към информационните технологии и тяхното прилагане в хуманитарните науки. И двете списания се радват на широка популярност сред научната общност по медиевистика у нас и по света. Проф. Николай Аретов представи последните броеве на списание „Литературна мисъл“ – едно от най-авторитетните и емблематични литературоведски издания за литературна теория, история и компаративистика.
В третия панел от програмата гостите се запознаха с най-новите книги на утвърдени учени от Института за литература: чл. кор. Георги Господинов, проф. Александър Панов, доц. Елка Трайкова, доц. Иван Христов, проф. Пламен Антов, доц. Румен Шивачев (посмъртно). Част от тях са познати на широката научна и културна общественост не само като учени, но и като поети, писатели, есесисти и публицисти с активна гражданска позиция.
Гости на четвъртия панел бяха доц. Ани Илков и доц. Едвин Сугарев. Те са и първите анкетирани творци от възобновената от гл. ас. Боряна Владимирова поредица литературни анкети (основана преди десетилетия от проф. Иван Сарандев). Авторите споделиха впечатления от процеса на литературното анкетиране, неговите възможности за осветяване на творческия процес и за разкриване на личностната и гражданската позиция на анкетирания, както и „задоволството“ си, че вече са част от литературната история. Втората част от този панел запозна гостите с литературната анкета на доц. Вихрен Чернокожев с Радой Ралин, озаглавена „Просто живях…“. За анкетата, за автора й и за нестандартната личност на Р. Ралин разговаряха синът на поета – Кин Стоянов и съпругата на рано напусналияКомпонент за изображение ни доц. В. Чернокожев – д-р Росица Чернокожева.
Тържествената програма завърши с връчване на почетния знак на Института за литература на проф.д.н. Анисава Милтенова, дългогогодишен ръководител на направление „Старобългарска литература“ и на проф. д. н. Румяна Дамянова, ръководител на направление „Литература на българското Възраждане“ за техните научни приноси в развитието на хуманитарната наука и на институтската общност. Тържеството завърши с коктейл за всички участници в събитието, който позволи в по-неформална среда да продължи общуването между гостите и учените от Института за литература.
Доц. д-р Мариета Иванова-Гиргинова