1 minute
На 4 юли във фоайето на Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” се състоя литературна вечер, посветена на 120-годишнината от рождението на поетесата Елисавета Багряна. Събитието премина при много голям интерес, уважено бе от учени и специалисти по българска литература от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Провдивския университет „Паисий Хилендарски”, Институт за литература, Институт по балканистика с Център по тракология, Национален литературен музей, Нов български университет, присъстваха много преподаватели по българска литература и от други висши учебни заведения в страната, писатели, поети, историци, съвременници, а също така внучката на Елисавета Багряна – Елисавета Шапкарева и близки на Иван Бочев, към когото са адресирани най-много писма, публикувани за първи път в новата книга „Елисавета Багряна. Писма”.
Литературната вечер бе открита от проф. Боряна Христова, директор на Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Спомени за поетесата разказаха писателката и изследователката на българския фолклор, Елена Отнянова, свързана с Багряна в дългогодишно приятелство, и поетът и преводач, Найден Вълчев, работил заедно с поетесата в редакцията на сп. „Септември”.
Годишнината на поетесата бе почетена от нова книга – „Елисавета Багряна. Писма”, съставена и редактирана от доц. д-р Людмила Хр. Малинова от Института за литература, която е още автор на предговора и особено ценните биографични коментари към публикуваните писма. „Обмислях продължително идеята за издаване на редица непубликувани писма на Елисавета Багряна, питах се дали не навлизам твърде надълбоко в интимния й свят, но накрая у мен надделя усещането, че писмата на голямата поетеса са и документ за времето, в което е живяла”, сподели доц. Малинова. Книгата „Елисавета Багряна. Писма” съдържа над 200 писма и пощенски картички на Елисавета Багряна от периода 1913-1988г., адресирани до Владимир Василев, Николай Лилиев, Дора Габе, Петър Динеков и Иван Бочев.В кореспонденцията си Багряна споделя своите впечатления от многобройните си пътувания – в България, Виена Париж, Прага, Словения, Истанбул, Анкара, Берлин и други точки на света. Размислите на поетесата за щастието, обичта, поезията, живота и хората са важни като част от творческото й наследство.Писмата на Багряна до Иван Бочев и част от писмата й до Владимир Василев, някои снимки и всички факсимилета се публикуват за първи път, което определя приносния биографичен и документален характер на книгата.
Книгата „Елисавета Багряна. Писма” представи литературният историк, критик, поет и преводач, Петър Велчев, който говори и за неосъществената Нобелова награда на Багряна. За книгата се изказаха още проф. Милена Цанева и доц. д-р Ивайло Христов.