Теория и история на литературата

07.04.2021 09:25

Докторска програма „Теория и история на литературата“

Институт за литература към БАН
Секция „Теория на литературата“


ТЕОРИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Изпитна програма за докторантски конкурс

    1. Основни свойства на художествената литература. Теорията на литературата и знанието за литературата. Теоретичното знание отвъд литературата.
    2. Форми на проява на човешката словесност: мит, фолклор, литература. 
    3. Антична поетика и реторика.
    4. Историческа перспектива: възгледи за литературата през Класицизма, Просвещението и Романтизма.
    5. Формални и структурни подходи през XX век. Руски формализъм.
    6. Френски структурализъм. Структурализъм в лингвистиката, антропологията, литературата. Наратология.
    7. Семиотични методи в литературознанието. Теории за знака.
    8. Деконструкция, критика, съпротива.
    9. Категорията „aвтор“. Разбирания за функцията на автора.
    10.  Въпросът за читателя. Изследвания на четенето. Теории на читателската реакция.
    11.  Феноменологически и херменевтични подходи.
    12.  Психоанализа и литература.
    13.  Езикова многозначност на художествената литература. Фигуративност на езика, реторика. Стихознание, стихова организация.
    14.  Жанрова теория. Литературни родове и видове. Отношения между жанровете.
    15.  Проблемът за взаимодействието на текстовете в литературната система. Интертекстуалност и диалогичност.
    16.  Проблемът за оценностяването на словесните творби. Литературен канон, традиция, класика. Критика и защита на канона.
    17.  Литературата и другите изкуства. Литературна теория и естетика.
    18.  Литературата и другите дискурси. Литература и философия. Литература и идеология.
    19.  Политики на различието. Феминизъм, джендър изследвания, постколониализъм.
    20.  Културни изследвания. Литературата и интердисциплинарните полета.
    21.  Най-нови идеи и парадигми в съвременното литературознание. Теория на литературата през XXI век. 


Препоръчителна литература

  • Адорно, Теодор. Естетическа теория. София: Агата-А, 2002.
  • Адорно, Теодор, Макс Хоркхаймер. Диалектика на Просвещението. София: ГАЛ-ИКО, 1999.
  • Аристотел. За поетическото изкуство. София: Софи-Р, 1993.
  • Ауербах, Ерих. Белегът на Одисей. – В: Традиция. Литература. Действителност. Съст. Б. Богданов. София: Наука и изкуство, 1984, с. 19 – 42.
  • Ауербах, Ерих. Мимезис. София: Изток-Запад, 2017.
  • Барт, Ролан. Смъртта на автора. – Литературен фронт, 1990, № 20. Достъпен и на: http://www.litclub.com/library/kritika/bart/dead.html  
  • Барт, Ролан. Въображението на знака. София: Народна култура, 1991.
  • Барт, Ролан. Разделението на езиците. Съст. Ст. Атанасов. София: Наука и изкуство, 1995.
  • Барт, Ролан. Нулева степен на почерка. Митологии. София: Колибри, 2004.
  • Барт, Ролан. Удоволствието от текста. София: Нов български университет, 2012.
  • Бахтин, Михаил. Проблеми на поетиката на Достоевски. София: Наука и изкуство, 1976.
  • Бахтин, Михаил. Въпроси на литературата и естетиката. София: Народна култура, 1983.
  • Башлар, Гастон. Поетика на пространството. София: Народна култура, 1988.
  • Бенямин, Валтер. Озарения. София: Критика и хуманизъм, 2000.
  • Бланшо, Морис. Литературното пространство. София: ЛИК, 2000.
  • Боало. Поетическото изкуство. София: Наука и изкуство, 1983.
  • Богданов, Богдан. Мит и литература. София: Хемус, 1998.
  • Бурдийо, Пиер. Практическият разум. София: Критика и хуманизъм, 1997.
  • Веселовский, Александр Н. Историческая поэтика. Москва: Высшая школа, 1989.
  • Гадамер, Ханс-Георг. Истина и метод. София: Наука и изкуство, 1997.
  • Георгиев, Никола. Избрано. Том 1. Литературна теория. Питания и изпитания. София: Изток-Запад, 2017.
  • Георгиев, Никола. Избрано. Том 2. Литературни похождения. Автори, творби, анализи. София: Изток-Запад, 2019.
  • Георгиев, Никола. Избрано. Том 3. Литературоведският Вавилон. Междутекстови анализи. Диалози и мълчания. София: Изток-Запад, 2019.
  • Георгиев, Никола. Тревожно литературознание. София: Просвета, 2006.
  • Дельоз, Жил, Феликс Гатари. Анти-Едип: Капитализъм и шизофрения. София: Критика и хуманизъм, 2004.
  • Де Ман, Пол. Алегории на четенето, София: Критика и хуманзъм, 2000.
  • Дерида, Жак. За граматологията. София: ЛИК, 2001.
  • Дерида, Жак. Писмеността и различието. София: Наука и изкуство, 1998.
  • Еко, Умберто. Трактат по обща семиотика. София: Наука и изкуство, 1993.
  • Еко, Умберто. Семиотика и философия на езика. София: Наука и изкуство,1993.
  • Женет, Жерар. Фигури. София: Фигура, 2001.
  • Игълтън, Тери, Теория на литературата. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2001.
  • Изер, Волфганг. Рецептивната теория. – В: Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет. София: Фигура, 2003, с. 27 – 45.
  • Изер, Волфганг. Обхватът на интерпретацията. София: 41 Т ЕООД, 2004.
  • Ингарден, Роман. Естетическото. София: Критика и хуманизъм, 2020.
  • Кант, Имануел. Критика на способността за съждение. София: БАН, 1993.
  • Квинтилиан. Обучението на оратора. София: Софи-Р, 1999.
  • Колапиетро, Винсънт. Речник по семиотика. София: Хейзъл, 2000.
  • Коларов, Радосвет. Звук и смисъл. София: БАН, 1983.
  • Коларов, Радосвет. Литературни анализи. София: Ариадна, 1999.
  • Коларов, Радосвет. Повторение и сътворение. Поетика на автотекстуалността, София: Просвета, 2009.
  • Кръстева, Юлия. Семанализата: условия за научна семиотика. – Литературна мисъл, 1992, № 3 – 4, с. 139 – 165.
  • Кунчева, Рая. Стихът като възможност за избор. София: УИ „Климент Охридски“, 1988.
  • Кунчева, Рая. Метрика. Свободен стих. Сонет. Стихознанието преди и сега. София: Аура, 2000.
  • Лакан, Жак. Семинарът за „Откраднатото писмо”; Инстанцията на буквата или разумът от Фройд нататък. – Език и литература, 1998, № 1.
  • Леви-Строс, Клод. Структурална антропология. Т. 1 и 2. София: Захарий Стоянов, 2005. 
  • Лесинг, Готхолд Е. Лаокоон или за границите на живописта и поезията. София: Наука и изкуство, 1978.
  • Лиотар, Жан-Франсоа. Постмодерната ситуация. София: Наука и изкуство, 1996.
  • Лотман, Юрий. Поетика. Типология на културата. Съст. Ив. Знеполски. София: Народна култура, 1990.
  • Ницше, Фридрих. Раждането на трагедията и други съчинения. Съст. И. Паси. София: Наука и изкуство, 1990.
  • Панов, Александър. Теория на литературата. София: Александър Панов, 2000.
  • Панчева, Евгения, Амелия Личева, Миряна Янакиева. Теория на литературата от Платон до постмодернизма. София: Колибри, 2005.
  • Панчева, Евгения, Амелия Личева, Миряна Янакиева. Теория на литературата: новият век. София: Колибри, 2021. 
  • Платон. Държавата. – В: Диалози. Т. 3. София: Наука и изкуство, 1988.
  • Платон. Йон. – В: Диалози. Т. 1. София: Наука и изкуство, 1979.
  • Проп, Владимир. Морфология на приказката. София: Захари Стоянов, 2001.
  • Рикьор, Пол. Живата метафора. София: ЛИК, 1994.
  • Саид, Едуард. Ориентализмът. София: Кралица Маб, 1999.
  • Сартр, Жан-Пол. Ситуации 1. Литературна теория и критика. Плевен: ЕА, 1996.
  • сб. Българският канон?. София: Александър Панов, 1998.
  • сб. Времето на жените. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1997.
  • сб. Извънлитературното. София: ИЦ „Боян Пенев“, Парадигма, 2012.
  • сб. Интерпретация и свръхинтерпретация. София: Наука и изкуство, 1997.
  • сб. Общуване с текста. Съст. А. Ангелов и Ал. Кьосев. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1992.
  • сб. Психоанализа и литература. Съст. М. Кирова. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1995.
  • сб. Руски формализъм (ОПОЯЗ).  Съст. Д. Чавдарова, Св. Казакова и др., Шумен: УИ „Константин Преславски“, 1996.
  • сб. Семиотика. Между нещата и думите. Съст. Ив. Младенов. София: Наука и изкуство, 1991.
  • сб. Семиотика. Материята на мисълта. Съст. Ив. Младенов. София: Наука и изкуство, 1991.
  • Сосюр, Фердинанд дьо. Курс по обща лингвистика. София: Наука и изкуство, 1992.
  • Стайнър, Питър. Руският формализъм. Шумен: Глаукс , 1995.
  • Тодоров, Цветан. Семиотика. Реторика. Стилистика. София: СЕМА – Р. Ш., 2000. 
  • Тодоров, Цветан. Поетика на прозата. София: ЛИК, 2004. 
  • Тодоров, Цветан. Повествованието като процес на изразяване. – Литературата, 1994, № 2, с. 33 – 43.
  • Тодоров, Цветан. Литературните жанрове. – В: Тодоров, Цветан. Въведение във фантастичната литература. София: СЕМА Р. Ш., 2009, с. 7 – 23.
  • Фаулър, Роджър. Речник на съвременните литературни термини. София: Наука и изкуство, 1993.
  • Фиш, Стенли. Има ли текст в този клас. – Литературна мисъл, 1994, № 3, с. 77 – 88.
  • Фрай, Нортръп. Анатомия на критиката. София: Наука и изкуство, 1987.
  • Фреге, Готлоб. Върху смисъла и значението. – Във: Философия на логиката. Ранна аналитична философия. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2003, с. 30 – 52.
  • Фройд, Зигмунд. Естетика, изкуство, литература. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1991.
  • Фройд, Зигмунд. Отвъд принципа на удоволствието. София: Наука и изкуство, 1992.
  • Фуко, Мишел. Що е автор. – В: История на книгата. Книгата в историята. Съст. А. Гергова и Кр. Даскалова. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2001, с. 241 – 257.
  • Фуко, Мишел. За другите пространства. – Литературен вестник, №13, 02.04.2003. 
  • Фуко, Мишел. Генеалогия на модерността. Съст. Вл. Градев. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1992.
  • Фуко, Мишел. Надзор и наказание. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998.
  • Хабермас, Юрген. Философия на езика и социална теория. Съст. Кр. Стоянов. София: ЛИК, 1999.
  • Хабермас, Юрген. Философският дискурс на модерността. Плевен: ЕА, 1999.
  • Хайдегер, Мартин. Същности. Съст. Д. Денков и Хр. Тодоров. София: ГАЛ-ИКО, 1993.
  • Хебдидж, Дик. Функцията на субкултурата. – Достъпен на: http://sites.google.com/site/valentinagueorguieva/bcccs 
  • Хилис Милър, Джоузеф. Функцията на литературната теория днес. – Литературна мисъл, 1992, № 1 – 2.
  • Хол, Стюарт. Кодиране и декодиране в телевизионния дискурс. – Достъпен на: http://sites.google.com/site/valentinagueorguieva/bcccs 
  • Христов, Тодор. Литературността. София: Алтера, 2009
  • Хусерл, Едмунд. Увод във феноменологията. София: Евразия, 1996.
  • Якобсон, Роман. Лингвистика и поэтика. – Достъпен на: http://www.philology.ru/linguistics1/jakobson-75.htm  
  • Якобсон, Роман. Езикът на поезията. София: Захарий Стоянов, 2000.
  • Янакиев, Мирослав. Българско стихознание, София: Наука и изкуство, 1960. Доспъпен на: http://miryan.org/biblio.html 
  • Яус, Ханс Роберт. Исторически опит и литературна херменевтика. София, 1998 г.
  • Allen, Graham. Intertextuality. London and New York: Routledge 2000.
  • Booth, Wayne C. The Rhetoric of Fiction. Chicago: University of Chicago Press, 1961.
  • Culler, Jonathan. Structuralist Poetics: Structuralism, Linguistics and the Study of Literature. Ithaca: Cornell University Press, 1975.
  • Culler, Jonathan. On Deconstruction: Theory and Criticism after Structuralism. Ithaca: Cornell University Press, 1982.
  • Fish, Stanley. Is There a Text in This Class? The Authority of Interpretive Communities. Cambridge: Harvard University Press, 1980.
  • Gandhi, Leela. Postcolonial Theory: A Critical Introduction. Edinburgh: Edinburgh University Press, 1998.
  • Hamburger, Käte. Die Logik der Dichtung. Stuttgart: Klett-Cotta, 1968.
  • Ingarden, Roman. Das Literarische Kunstwerk. Tubingen: Max Niemeyer, 1965.
  • Iser, Wolfgang. The Act of Reading. Baltimore: The John Hopkins University Press, 1978.
  • Iser, Wolfgang. The Fictive and the Imaginary. Baltimore: The John Hopkins University Press, 1993.
  • Mladenov, Ivan. Conceptualizing Metaphors. On Charles Peirce’s Marginalia. London & New York: Routledge, Taylor and Francis Group, 2006.
  • Reader-Response Criticism: From Formalism to Poststrcuturalism. Ed. by J. Tompkins. Baltimore and London: The Johns Hopkins University Press, 1980.
  • Wellek, René & Austin Warren. Theory of Literature. Harmondsworth: Penguin Books, 1968.
  • Wimsatt, W. K. & Monroe Beardsley. The Intentional Fallacy. – In: The Verbal Icon. Lexington: University of Kentucky Press, 1967, pp. 3 – 18.
  • Wimsatt, W. K. & Monroe Beardsley. The Affective Fallacy. – In: The Verbal Icon. Lexington: University of Kentucky Press, 1967, pp. 20 – 39.