АКУСТИКА НА СТАРИННИЯ ТЕКСТ: ОТ ФОНЕМАТА ДО МЕТАФОНИЯТА

Информация за проекта и обосновка на наименованието му:

Проектът предвижда проучвания върху звуковата страна на гръцки антични и средновековни литературни произведения, старобългарски оригинални художествени и нехудожествени текстове от различни жанрове (химнография, надписи и др.), славянски преводни песнопения от различни епохи.

Формулировката „акустика на старинния текст“ от наименованието на проекта позволява и предвижда осъществяване на проучвания в няколко направления:

1. Фонетични и фонологични изследвания

Желанието да разгадаем как е звучало словото от отминали епохи, достигнало до нас единствено в писмени извори, неминуемо предполага изказване на хипотези и реконструиране поради редица неизвестни за нас акустични параметри на мъртвите езици. Въпреки всички досегашни изследвания в класическата грецистика, византологията и палеославистиката, и днес остават неразрешени въпроси. Една от целите на проекта е да потърси отговори на някои от тези въпроси.

2. Наблюдения върху звуковата организация на конкретни произведения

В името на проекта е вложено метафоричното разбиране за текста, особено художествения, като пространство, което създава условия на своите звукови компоненти да резонират или, напротив, да глъхнат в зависимост от вида, броя и разположението на тези компоненти в пространството на текста. Звуковата структура на достигналите до нас старобългарски произведения е все още само частично анализирана. Широки възможности в това отношение предлагат също класическата гръцка и византийската литература.

Проектът е с предимно филологическа насоченост, но осигурява възможност и за изследвания в областта на музикознанието, например върху отношението слово – музика или върху начините, по които определени старинни текстове се превръщат в музикални произведения, нотират се и се пеят през различните епохи. 

3. Проучвания с оглед на съвременната рецепция на древната словесност

Старинният текст резонира в нашето време, като привлича към себе си съвременни изследователи филолози и музиколози и модерни анализационни подходи. Особен акцент в проекта е прилагането на достиженията на българската литературнотеоретична мисъл върху класически гръцки произведения.

Подзаглавието „от фонемата до метафонията“ дава свобода на изследователския избор между различни филологически дисциплини (фонетика, фонология, фоностилистика, ритмика, метрика) и сред множество обекти (ударение, интонация, пауза, хомойотелеутон, рима, метафония и редица др.). Въпреки че в първоначалната концепция на подзаглавието е залегнало литературоведското значение на термина „метафония” (според Коларов 1983), което е сродно на по-старото понятие „звукопис”, широкото филологическо поле на проекта позволява двузначният термин да бъде четен и в лингвистичното му значение като синоним на „преглас”.

За разлика от българо-словенския проект „Звукът и текстът в междукултурен контекст“ (между Института за литература при БАН и Института за словенска литература и литературознание в Любляна) проектът „Акустика на старинния текст: от фонемата до метафонията“ е съсредоточен само върху античната и средновековната литература и е безсрочен, което осигурява условия за по-продължителни проучвания и значително задълбочаване в проблематиката. Също така, не е със задължителен сравнителен характер (проучване на междукултурни явления) и не предвижда доклади и публикации основно на английски език, а дава възможност за адресиране на научните разработки до разноезични аудитории. 

Данни за научния екип:

Проектът обединява четирима специалисти (филолози, сред които грецист и палеослависти, и музиколог), които споделят общ интерес към звуковата страна на старинния текст и съвременните анализационни подстъпи към нея.

Индивидуални задачи на участниците в проекта и методи на проучването:

Христо Тодоров

1. Изследвания върху класическата старогръцка проза чрез статистически методи и съвременни литературоведски подходи, в частност приложение на български литературни теории върху старогръцки текстове:

а) проучвания върху метафонията (по Коларов 1983);

б) събиране и анализ на данни за използвания в старогръцката проза и поезия „ритмичен речник” (по Кунчева 2000).

2. Превод на български език на важни старогръцки извори за акустичните характеристики на старогръцката реч, както и за метриката и ритмиката.

Станка Петрова

Медиевистични изследвания върху:

1. звуковата организация на великопостния цикъл канони от епископ Константин Преславски (ІХ в.);
2. старобългарски преводни и създадени от славянски автори творби от различни жанрове с приоритет върху канона с цел да се проследи наличието/отсъствието на звукопис и последователна ритмическа организация.

Регина Койчева

Проучване на старобългарската химнография от ІХ – Х в.:

1. Разрешаване на някои от неясните въпроси на старобългарската фонетика въз основа на анализи на силабичната структура на четирите старобългарски канона с 12-сричен стих. Установяване на характерни особености на химнографския език на Кирило-Методиевите ученици.
2. Привличане на старобългарските епиграфски паметници като сравнителен материал при изследването на фонетиката на ранната славянска химнография.
3. Проучвания върху строфите-модели (ирмосите) и песенната структура на старобългарските оригинални канони.

Регина-Октавия Иванова

Музикологични изследвания върху Църковнославянския нотиран печатен ирмологий от ХІХ век – псалтикиен сборник с преведени от гръцки език песнопения в църковнославянска редакция:

1. Проучване на историята на книгата през ХІХ век. 
2. Сравнителен анализ на мелодиите на катавасиите в Гръцкия и Църковнославянския ирмологий от същото столетие. Изследване на методите на музикален превод, използвани във връзка със смяната на езика.

В рамките на проекта се предвижда и едно съвместно историколитературно жанрово проучване на С. Петрова и Р. Койчева върху количественото разпределение на текста в осемпесенните византийски канони (по Petrova 2012 и Койчева 2018).

Научни цели на проекта:

1. да продължи теоретичната мисъл на Института за литература при БАН (Р. Коларов, Р. Кунчева) чрез приложението ѝ върху античното книжовно наследство (Хр. Тодоров);
2. да обогати филологическата литература на български език с преводи на старогръцки извори за метриката и ритмиката (Хр. Тодоров); 
3. да предложи нови наблюдения върху специфичния ритъм на средновековния химнографски текст (С. Петрова); 
4. да допринесе за изучаването на жанра на канона (С. Петрова, Р. Койчева); 
5. да систематизира характерни особености на стила на епископ Константин Преславски (С. Петрова);
6. да прецизира познанията за старобългарския език от ІХ и началото на Х век с цел постигане на по-успешни реконструкции и стиховедски анализи на песнопенията на Кирило-Методиевите ученици (Р. Койчева);
7. да осигури по-стабилна езикова и текстова основа за проучване на ключовия въпрос до каква степен Кирило-Методиевите ученици са спазвали византийските правила на химнотворчеството (изосилабизъм и хомотония) (Р. Койчева);
8. да улесни реставрацията на Старобългарския ирмологий (Р. Койчева) и да постави началото на систематичното музикологично изследване на песнопенията от Църковнославянския ирмологий (Р. Иванова);
9. да обобщи принципите на музикалния превод на псалтикийните издания в църковнославянска езикова редакция след Реформата на нотацията от 1814 г. (Р. Иванова); 
10. да поднесе нови данни за творческите стратегии на гръцки и славянски писатели, поети, преводачи, философи, историци, оратори и музиканти (Хр. Тодоров, С. Петрова, Р. Койчева, Р. Иванова). 

Очаквани практически резултати от проекта:

Предвиждат се научни публикации по темата на проекта и участия в конференции и семинари.

Литература, цитирана в описанието на проекта:

Коларов 1983: Коларов, Радосвет. Звук и смисъл: Фоностилистика на художествената проза. София: Издателство на БАН, 1983.

Койчева 2018: Койчева, Регина. Асиметрия в името на симетрията: композицията на старобългарския анонимен канон за Богоявление. – В: Св. Климент Охридски в културата на Европа. Отг. ред. Св. Куюмджиева. БАН–КМНЦ. София: КМНЦ, 2018, с. 654–664. 

Кунчева 2000: Кунчева, Рая. Метрика, свободен стих, сонет, стихознанието преди и сега. [б. м.]: ИК „Аура”, 2000. 

Petrova 2012: Petrova, Stanka. Formal Peculiarities of the Two Old Bulgarian Kanons Dedicated to St Methodios. – Scripta & e-Scripta. The Journal of Interdisciplinary Medieval Studies, 2012, No 10–11, 397–415.