1 minute
На 20.03. от 15.00 ч. във фоайето на Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“ в присъствието на студенти, преподаватели, изследователи, ценители и родственици се състоя откриването на изложбата с архивни документи от фонда на Михалаки Георгиев, съхраняван в Института за литература. Събитието откри доц. Анна Ангелова, директор на Университетска библиотека, която приветства уникалната изложба и продуктивното сътрудничество с Института, реализирало я в сърцето на Алма Матер. Доц. Елка Трайкова, директор на Института за литература представи енциклопедичния Михалаки Георгиев – едно от най-важните открития на проекта на Института „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“, разработван в периода 2015 – 2016 г. Учен ботаник, физик, химик, астроном и агроном, педагог, статистик, финансист, дипломат, журналист, писател – интелектуалец с широк, възрожденски, макар и работил след периода на Възраждането, мащаб, М. Георгиев е ревизор и началник на Видинската митница, учител последователно във Видин, Лом и София, основател на Физико-медицинското дружество в България, автор на първия учебник по ботаника у нас, началник на Земеделско-търговското отделение към Министерството на земеделието, редактор на вестника за модерно земеделие „Домакин“, директор на първото българско „Земеделско-индустриално изложение“ в Пловдив, създател на модерни земеделски училища и подвижни земеделски катедри, идеолог и редактор на независимия политически ежедневник „Балканска трибуна“, дипломат последователно във Виена и Белград, председател на Дружеството на столичните журналисти и Дружеството на българските писатели и публицисти. Доц. Александра Антонова разказа за първия литературен кръг у нас след Освобождението, възникнал около Михалаки Георгиев, чиито литературни чайове са посещавали Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, д-р Кръстьо Кръстев, Христо и Мара Белчеви, проф. Беньо Цонев, Тодор Влайков, Константин Величков и др. Тъкмо във Вазовата „Денница“ Михалаки Георгиев публикува първия си разказ, Вазов е автор на предговора към първото – посмъртно – издание на негови избрани съчинения от 1919 г. Още преди Алеко Константинов, както твърди проф. С. Игов, М. Георгиев открива хумора на цивилизационните несъответствия в културния преход на следосвобожденска България, а видинският диалект, прошарен с шопски думи и обилен на турцизми, на който пише Михалаки Георгиев, сам по себе си е обект на изследователски интерес. Д-р Емилия Алексиева запозна със съдържанието и съхранението на фонда на Михалаки Георгиев в Института за литература и селекцията на документи за изложбата, реализирана за първи път в този формат, а съпругата на внука на писателя, кръстен с неговото име, с вълнение се върна към семейните разкази и предметите, принадлежали на големия общественик, днес превърнали се в семейни реликви.
[widgetkit id=99]
