СПЕЦИАЛИЗИРАНИ КУРСОВЕ ЗА ДОКТОРАНТИ КЪМ ЦЕНТЪРА ЗА ОБУЧЕНИЕ НА БАН

  • ТЕМА
    8.2.1. ПОСТКОЛОНИАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ: ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И БАЛКАНСКИ ИЗМЕРЕНИЯ
    • SUBJECT
      POSTCOLONIAL APPROACHES: THEORETICAL ASPECTS AND BALKAN DIMENSIONS
    • ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ
      2.1. Филология, 3.1 Социология, антропология и науки за културата
    • ЛЕКТОР
      Проф. дн Николай Аретов
    • ИНСТИТУЦИЯ
      Институт за литература, БАН
    • EMAIL
      naretov@gmail.com
    • ТЕЛЕФОН
      0898 973765
    • ХОРАРИУМ
      30 часа
    • АНОТАЦИЯ

      Лекционният курс цели да представи съвременните постколониални изследвания в глобален мащаб и да постави проблема за тяхната приложимост към Балканите и България. Курсът разглежда близостта и отликите между класическите колониални метрополии и мощните държавни структури (Османската империя, Русия и СССР), определяли историческото развитие и културите на балканските народи през XIX и XX в.
      Лекционният курс насочва студентите към дебатите, свързани с представите за „център“ и "периферия" в балканските култури и в менталността на хората тук и анализира проявите на тези явления в българската култура.
      Курсът е насочен към студенти, които имат известна представа за българската и балканската култура и се подготвят за изследователска работа в тази сфера.

    • ПРОГРАМА
      1. Национална литература. Литературен канон. Механизми на изграждане
      2. Динамика на процесите. Включване и изключване
      3. Българската култура и проблемът за нейното дефиниране през 19, 20 и 21 в. Статут и обхват на фолклора (народната култура) и нейния обхват
      4. Литература и книжнина
      5. Доминиращи и потиснати гласове в българската словесност. Допустимо и недопустимо
      6. Песни за народа и песни за душата
      7. Неканонични автори от предосвобожденския период.
      8. Теодосий Икономов и Васил Попович
      9. Лявата култура през първата половина на 20 в.
      10. Промените след края на Втората световна война
      11. Литература на несъгласието, дисиденти, политически емигранти
      12. Случаят Асен Христофоров
      13. Промените след падането на Берлинската стена
      14. Дискусии върху актуални явления в балканските култури
      15. Дискусии върху актуални явления в балканските култури
    • ЛИТЕРАТУРА
      Антитоталитарната литература. Ред. колегия. В. Чернокожев, Б. Кунчев, Е. Сугарев. С.: Изд. център Б. Пенев, 2009.
      Аретов, Н.Васил Попович. Живот и творчество. С.: Кралица Маб, 2000
      Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления. Университетско изд. Св. Климент Охридски, 1994, 214 с. (2 допълнено изд. С.: Кралица Маб, 2007, 376 с.)
      Аретов, Н.Национална митология и национална литература. Сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от ХVІІІ и ХІХ век. С.: Кралица Маб, 2006.
      Аретов, Н. Българската литература от епохата на националното възраждане. С.: Кралица Маб, 2009.
      Аретов, Н. Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене. С.: Кралица Маб, 2011.
  • ТЕМА
    8.2.2. НЕПУБЛИКУВАНИ ТЕКСТОВЕ НА БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ – ПРОЧИТИ, АДАПТАЦИЯ, КОМЕНТАР И ИЗДАВАНЕ
    • SUBJECT
      UNPUBLISHED TEXTS OF BULGARIAN WRITERS – READINGS, ADAPTATION, COMMENTANDISSUE
    • ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ
      2.1. Филология (Възрожденска литература, българска литература след Освобождението)
    • ЛЕКТОР
      Проф. дн Николай Аретов
    • ИНСТИТУЦИЯ
      Институт за литература, БАН
    • EMAIL
      naretov@gmail.com
    • ТЕЛЕФОН
      0898 973765
    • ХОРАРИУМ
      30 часа
    • АНОТАЦИЯ

      Лекционният курс се основава на представата за сложната йерархична структура на литературата. В центъра ѝ стои т.н. „канон“, около него са разположени различни публикувани текстове и явления (популярни, маргинални или практически непознати), а в периферията остават непубликуваните текстове.
      Вниманието е съсредоточено върху непубликувани текстове от познати, понякога значими, а дори и канонични автори (напр. Ив. Вазов) и въпросите, свързани с многобройните причини, оставили някои текстове непубликувани. Курсът разглежда както литературно-историческите, така и текстологическите и издателските проблеми, свързани с непубликуваните текстове – кои от тях могат (или трябва) да бъдат публикувани, в каква форма (подбор, езикова редакция, коментари).
      Курсът предполага познаване на българската литература от XIX и XX в. и е предназначен за бъдещи изследователи, редактори, издатели и текстолози

    • ПРОГРАМА
      1. Национална литература. Литературен канон. Механизми на изграждане
      2. Динамика на процесите. Включване и изключване
      3. Българската култура и проблемът за нейното дефиниране през 19, 20 и 21 в. Статут и обхват на фолклора (народната култура) и нейния обхват
      4. Литература и книжнина
      5. Доминиращи и потиснати гласове в българската словесност. Допустимо и недопустимо
      6. Песни за народа и песни за душата
      7. Неканонични автори от предосвобожденския период.
      8. Теодосий Икономов и Васил Попович
      9. Лявата култура през първата половина на 20 в.
      10. Промените след края на Втората световна война
      11. Литература на несъгласието, дисиденти, политически емигранти
      12. Случаят Асен Христофоров
      13. Промените след падането на Берлинската стена
      14. Дискусии върху актуални явления в балканските култури
      15. Дискусии върху актуални явления в балканските култури
    • ЛИТЕРАТУРА
      Антитоталитарната литература. Ред. колегия. В. Чернокожев, Б. Кунчев, Е. Сугарев. С.: Изд. център Б. Пенев, 2009.
      Аретов, Н.Васил Попович. Живот и творчество. С.: Кралица Маб, 2000
      Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления. Университетско изд. Св. Климент Охридски, 1994, 214 с. (2 допълнено изд. С.: Кралица Маб, 2007, 376 с.)
      Аретов, Н.Национална митология и национална литература. Сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от ХVІІІ и ХІХ век. С.: Кралица Маб, 2006.
      Аретов, Н. Българската литература от епохата на националното възраждане. С.: Кралица Маб, 2009.
      Аретов, Н. Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене. С.: Кралица Маб, 2011.
  • ТЕМА
    8.2.3. РУСКА ЛИТЕРАТУРНА АНТРОПОНИМИКА
    • SUBJECT
      RUSSIAN LITERARY ANTHROPONYMY
    • ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ
      2.1. Филология (Руска литература)
    • ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ
      „Сравнително литературознание“
    • ЛЕКТОР
      доц. д-р Радослава Илчева
    • ИНСТИТУЦИЯ
      Институт за литература, БАН
    • EMAIL
      rilcheva@abv.bg
    • ТЕЛЕФОН
      0887 393900
    • ХОРАРИУМ
      15 часа
    • НАЧИН НА ОЦЕНЯВАНЕ
      Събеседване
    • АНОТАЦИЯ

      Чрез привличане на разностранен материал от областта на лингвистиката, културологията и историята курсът предлага през призмата на науката за имената нов и нетрадиционен поглед към руската литература и култура. Отделя се внимание на различните параметри на функционирането на името в литературата и, по-специално, на антропонимичния дискурс в литературното произведение.

    • ПРОГРАМА
      1. Терминологичен апарат. Базова библиография. Антропонимиката като наука.
      2. Теории за името. Функции на имената. Произход и еволюция. Име и табу. Универсални антропонимични практики – принципи при наричането, тайни и предпазни имена. Двойни имена. Име и инициация. Значение на имената.
      3. Българският именник като основа за реконструиране на дохристиянския славянски антропонимикон. Структура и специфика.
      4. Руската антропонимия в диахронен и синхронен разрез. Особености и динамика на руското име. История на руското име – лично, бащино, фамилия. Двойни имена. Династически имена.
      5. Руска литературна антропонимия. Ракурси: имена на писатели, псевдоними, имена на литературни герои.
      - Псевдоними. Дефиниция и правен аспект на понятието. Псевдонимът като културологичен феномен. Историко-социални аспекти. Възможни причини за избор на псевдоним. Псевдоним и родово име. Класификация на псевдонимите. Псевдонимите в руската литература. Куриози с псевдонимите.
      - Имената на литературните герои. Етапи в теорията за името на литературния персонаж. Топосът име през вековете. Класифи
  • ТЕМА
    8.2.4. ЛИТЕРАТУРНИТЕ МИТОВЕ – ПРОЕКЦИИ И РЕТРОСПЕКЦИИ
    • SUBJECT
      LITERARY MYTHS – PROJECTIONS AND RETROSPECTIONS
    • ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ
      2.1. Филология, 3.1 Социология, антропология и науки за културата
    • ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ
      „Сравнително литературознание“
    • ЛЕКТОР
      доц. д-р Радослава Илчева
    • ИНСТИТУЦИЯ
      Институт за литература, БАН
    • EMAIL
      rilcheva@abv.bg
    • ТЕЛЕФОН
      0887 393900
    • ХОРАРИУМ
      30 лекционни часа
    • НАЧИН НА ОЦЕНЯВАНЕ
      Събеседване
    • АНОТАЦИЯ

      Курсът е предназначен за докторанти в областта на хуманитарните науки – предимно филолози-слависти, но представлява интерес и за политолози, социолози, културолози, философи. За теоретична база служат концепциите на М. Елиаде и френските му последователи – П. Брюнел, Ф. Селие, Н. Ферие-Каверивиер и др.
      Непосредствената цел на курса е въз основа на прецизиран терминологичен апарат да бъдат анализирани литературните митове, възникнали в (от, чрез, благодарение на) руската литература от XVIII – XIX в. По-далечната, но не по-маловажна цел е чрез тези анализи да бъдат обговорени корелациите митология – история, митология – идеология, митология – литература.

      Задачите на курса предвиждат изследване на особеностите на митотворчеството на руските монархисти (митът за Петър Велики) и републиканци (митът за средновековния град-република Новгород), регистрирани в произведения на руската литературна класика. Специално внимание се отделя на трансформациите на мита за Петър Велики, прераснал в мит за руския (съветския и постсъветския) държавник изобщо, трансформации, намерили израз в митологизацията, демитологизацията и ремитологизацията на редица съветски политически дейци (Ленин, Сталин, маршал Жуков и др.). Като съпоставка се проследяват и някои митологеми на Бялата емиграция след 1920 г. (воинът-мъченик, митът за Галиполи).

    • ПРОГРАМА
      1. Цели и задачи на програмата. Основен терминологичен аппарат. Митовете – ретроспекция и проекция. Анахронизъм ли са митовете в модерната епоха? Сакрално и профанно.
      2. Митологията като свят на първообразите и материя на духовността. Мит и митология. Митологичното мислене. Митологично и историческо време. Мит и ритуал. Синкретизъм на митологията.
      3. Традиционни и нови митове – сходства и различия. Традиционният (етно-религиозен) мит в концепцията на М. Елиаде и неговите последователи (Ф. Селие, Ж. Рие, колектива на «Речник на литературните митове» и др.). Функции на мита. Класификация на етнорелигиозните митове. Митологичните актанти. Културен герой.
      4. Мястото на литературните митове в групата на новите митове. Класификация на литературните митове (Ф. Селие). Спецификата на политико-героичните митове в разработките на Н. Ферие-Каверивиер, А. Дабезие, М. Билан, Ф. Селие. Сближавания и разминавания с политическите митове.
      5. Политическите митове на модерната епоха. Митология – история. Митология – идеология. Митология – литература.
      6. Митотворчеството на руските монархисти и републиканци. Руският XVIII в. като исторически фон, «хранителна среда» и генератор на политико-героичния мит. Географските декори на мита. Петербургският мит и руската култура.
      7. Политико-героичният мит за Петър Велики. Фактори, спомогнали за митологизацията. Реалната биография на владетеля и двойственият й прочит. Парадоксите на Просвещението. Монархическата институция и митът. Ретроспективи, перспективи и аналози на Петровския мит.
      8. Колективният Петровски текст на официалната руска литература от XVIII в. като основа на «позлатения мит» за Петър Велики. Образът на императора в творчеството на съвременници и потомци в първо и второ поколения. Принципи на деификацията. Кризата на митологичния наратив и нейното преодоляване.
      9. Паметникът на Петър Велики (Медният Конник) в Петербург или бронзовият кумир на Русия. Медният прототип. История. и митология на Медния Конник. Паметникът като култов обект.
      10. Монархическият анти-мит или Императорът Антихрист.
      11. Републиканският мит на руската литература. Моделирането на «златния век» на руската държавност в идеологията на декабристите. Причини за провала на мита. Митологизация на митотворците.
      12. Политическата митология на ХХ век. Метаморфозите на мита за Петър Велики. Митологизация, демитологизация и ремитологизация на руския, съветския и постсъветския държавник. Митът и антимитът за Сталин.
      13. Митотворчеството на Бялата емиграция. От Петър Първи до Пьотр Врангел. Митът за Галиполи.
  • ТЕМА
    8.2.5. ТЕКСТОЛОГИЯ НА СЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ
    • SUBJECT
      TEXTUAL CRITICISM OF SLAVONIC MANUSCRIPTS
    • ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ
      2.1. Филология (Старобългарска литература, средновековна православна култура и литература)
    • ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ
      "Стара българска литература"
    • ЛЕКТОР
      проф. дн Анисава Милтенова
    • ИНСТИТУЦИЯ
      Институт за литература, БАН
    • EMAIL
      amiltenova@gmail.com
    • ТЕЛЕФОН
      0886 617889
    • ХОРАРИУМ
      15 лекционни часа
    • АНОТАЦИЯ

      Курсът включва както основни, така и специализирани познания по дисциплината „текстология“, като дава практически познания за промените, настъпили в текстовете в резултат на тяхното преписване през Х—ХVІІІ век и коментирането на тези промени във връзка с историята на текстовете. Дават се насоки за датиране на преводните текстове, за тяхното авторство, както и за определяне на тяхното съдържание като литературни паметници. Правят се заключения относно възможността за реконструкция на текста и се проследява естеството на настъпилите промени. Курсът има за цел да запознае докторантите с принципите на текст-критиката и критическите издания, както и да даде основни познания за терминологията и особеностите на славянската текстология.

    • ANNOTATION

      The course of lectures and practical exercises includes both basic and specialized knowledge in the discipline “Textual criticism”, giving practical knowledge about changes in the texts as a result of their transcription in 10th—17th centuries, analysis and comment on these changes in relation to the history of the texts. Give guidelines for dating translated texts for their authorship, and to determine their content as literary sources. Collation and comparison of manuscript evidence and their grouping into families (recensions) to explore the transmission. Conclusions are drawn about the possibility of reconstruction of the text and monitored the nature of changes occurred and recensions. The course aims to acquaint doctoral students with the principles of text-criticism and critical publications and to give a basic understanding of the terminology in medieval Slavonic tradition

    • ПРОГРАМА
      1. Предмет, задачи и развой на текстологията; текстология, археография и кодикология
      2. Творба и текст; предаване на текста чрез преписи-свидетели; типични грешки, глоси и интерполации в текста
      3. Текстологическо проучване на етапите в историята на текста; коментар на разночетенията и техните варианти
      4. Текстологическо проучване на преводните текстове: установяване на източниците, времето и мястото на превода
      5. Изследване на текст по един препис; протограф, антиграф и апограф; Изследване на авторски текст; датировка и атрибуция на текста.
      6. Изследване на текст по множество преписи; изграждане на генеалогически схеми на историята на текста
      7. Комплексно текстологическо проучване на историята на текста в състава на средновековните ръкописи; типология на състава на сборниците
      8. Допълнителни съвременни техники за текстологически анализ: електронна обработка на средновековни текстове; използване на електронни реперториуми, тезауруси, конкорданси, речници и др.
      9. Техника на издание на текстовете; типове издания и предаване на текста; типове коментар и индекси.
    • ЛИТЕРАТУРА
      1. Алексеев, А. А. Текстология славянской библии. Wien, 1999.
      2. Вопросы текстологии. Сборник статей. Москва, 1957, 1960, 1964, 1967.
      3. Лихачев, Д. С. Текстология на материале русской литературы Х–ХVIII веков. Ленинград, І изд. 1962.
      4. Федер, У. Хиляда години като един ден. Животът на текстовете в православното славянство. София, 2005.
      5. Červenka, M. Textologie und Semiotik. – In: Texte und Varianten. Probleme ihrer Edition und Interpretation. Ed. Martens G. , Zeller H. Muenchen, 1971, 143–163.
      6. Danti, A. On the Significance of the Critical Text. – Polata knigopisnaja, 27, 1992.
      7. Error Analysis. Ed. Nickel, G. Stuttgarrd, 1978.
      8. Maas, P. Textual Criticism. Oxford, 1958.
      9. Ott, W. Computer application in Textual Criticism. – IN: Computer and Literary Studies. Edinburgh, 1973, 199–223.
      10. Reynolds, L. D., W. G. Wilson. Scribes and Scholars. A Guide to the Transmissision of Greek and Latin Literature. Oxford, 1991.
      11. Tekstologija srednjovekovnih južnoslovenskih književnosti. Beograd, 1981.
      12. Thomson, F. Prolegomena to a Critical Edition of the Old Bulgarian Translation. – Slavica Gandensia, N 13, 1986, 65–84.
      13. West, M. L. Textual Criticism and Editorial Technique Applicable to Greek and Latin Texts. Stuttgart, 1973.
  • ТЕМА
    8.2.6. БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ, СЪЗДАДЕНА ОТ ЖЕНИ (XIX – XX ВЕК)
    • ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ
      2.1. Филология (Възрожденска литература, българска литература след Освобождението)
    • ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ
      „Нова и съвременна българска литература“
    • ЛЕКТОР
      доц. д-р Людмила Малинова
    • ИНСТИТУЦИЯ
      Институт за литература, БАН
    • EMAIL
      ludmilamalinova@yahoo.com
    • ТЕЛЕФОН
      0884 749 697
    • ХОРАРИУМ
      30 лекционни часа
    • НАЧИН НА ОЦЕНЯВАНЕ
      Събеседване
    • АНОТАЦИЯ

      Курсът има за цел да разшири познанията на докторантите за историята на българската литература като очертае основни представителки в българската поезия, създадена от жени, през XIX и XX в. Творческите изяви на поетесите се открояват на фона на социокултурните особености за съответния период и в контекста на българската литература. Обемът информация е групиран в 15 тематични кръга.

    • ПРОГРАМА
      1. Българката и възрожденската култура. Първи предосвобожденски опити на българката в книжовността и поезията. Първи преводачки, дописнички. Поетесите: Елена Мутева, Станка Николица, Екатерина Василева. Опити в поезията: Рада Киркович, Евгения Кисимова, Анна (Евгения) Бояджиева.
      2. Проблемни имена от периода на Възраждането: Елена Бенчева; Карамфила Стефанова; Рада Казалийска.
      3. Българската литература след Освобождението: 80-те и 90-те години на XIX в. Жените и образованието. Първа девическа гимназия. Начало на женския периодичен печат. БЖС. Изяви на жените в художествената проза. Книжовна дейност на Екатерина Каравелова. Поетеси от края на XIX в. Първи стихосбирки от жени (1890 г.): Ирина Бачокирова, сестри Елисавета и Мария Ненови.
      4. Литературни салони и литературни кръгове. Лирически изяви на българката в началото на XX век. Роза Попова, Екатерина Ненчева, Дора Габе. Мара Белчева. Художествените текстове на Лора Каравелова.
      5. Стиловата разноликост в българската поезия през 20-те години на XX век. Формиране на нови женски дружества, организации, съюзи. Клубът на българските писателки и неговата роля за творческите изяви на жените. Съюз на българските писателки. Ракурси в интерпретацията на „женския въпрос“. Активизиране на женския периодичен печат. Жанрово обогатяване на женското литературно творчество. Белетристки, авторки на пътеписи, женски имена в детската литература. Първи по-обстойни критически изследвания за творческо
      6. Новаторската лирика на Елисавета Багряна. Поетика.
      7. Творческият път на Дора Габе, Магда Петканова, Бленика.
      8. Социалната поезия на Мария Грубешлиева. Антивоенната лирика на Христина Стоянова. Яна Язова – белетристика и поезия. Маринистичната поезия на Весела Страшимирова. Други поетеси.
      9. Две женски имена сред поетическото поколение на 40-те години на XX век.: Весела Василева и Димана Данева.
      10. Поетически изяви на българката през 50-те и 60-те години: Невена Стефанова, Станка Пенчева и др.
      11. Екзистенциални тревоги в поезията на Блага Димитрова.
      12. Нови поетически търсения в женската лирика през 70-те и 80-те години на XX век: Рада Александрова, Калина Ковачева, Екатерина Йосифова, Маргарита Петкова, Рада Панчовска и др. Явлението Петя Дубарова.
      13. Някои женски гласове на 90-те години на XX век. Федя Филкова, Мирела Иванова и др. Феминистката критика през периода. В ситуация на постмодернизъм – във и извън него.
      14. Людмила Балабанова и хайку поезията. Български поетеси от малцинствата. Български поетеси зад граница.
      15. Практически указания за работа с архиви с оглед проучвателска, изследователска и популяризаторска дейност, свързана с жените творци.
  • ТЕМА
    8.2.7. ЧАВДАР МУТАФОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН АВАНГАРД
    • SUBJECT
      CHAVDAR MUTAFOV AND BULGARIAN LITERARY AVANT-GARDE
    • ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ
      2.1. Филология (Нова и съвременна българска литература)
    • ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ
      „Нова и съвременна българска литература“
    • ЛЕКТОР
      Доц. д-р Александра Антонова
    • ИНСТИТУЦИЯ
      Институт за литература, БАН
    • EMAIL
      alexandra.a.antonova@gmail.com
    • ТЕЛЕФОН
      0888 692 499
    • ХОРАРИУМ
      25 лекционни часа
    • НАЧИН НА ОЦЕНЯВАНЕ
      Събеседване
    • АНОТАЦИЯ

      Курсът цели да запознае с творческите търсения и находки на един от малкото изцяло завършени авангардни творци ерудити в България от периода между двете световни войни – Чавдар Мутафов. Инженер и архитект по образование, той се изявява в периода 1919 – 1944г. като интересен белетрист, стилист, есеист, вещ художествен критик и теоретик, редактор и сказчик. Творческите търсения на Чавдар Мутафов са разгледани в руслото и контекста на художествените тенденции в европейския авангард, които специфично, но плодотворно се развиват в България, съпътствани от забележителна критическа рецепция.

    • ПРОГРАМА
      I. Български литературен авангард. Чавдар Мутафов – теоретик и критик
      1. За понятията модернизъм и авангард. Развитие и разнообразие на авангардните концепции и течения в Европа с акцент върху развитието на експресионизма в Германия (2 часа)
      2. Български литературен авангард. Специфика, представители, издания, манифестни текстове (2 часа)
      3. Българският експресионизъм. Концепции, представители (3 часа)
      4. Критическа рецепция на авангарда (1 час)
      II. Чавдар Мутафов като художествен теоретик и критик. Есета и изкуствоведски статии, статии за кино, театър, танц (3 часа)
      1. Чавдар Мутафов и условността на изобразяването в авангардните естетики – схващания за орнамент, декоративност, знак и образ (1 час)
      2. Чавдар Мутафов и естетиката на експресионизма (1 час)
      3. Чавдар Мутафов и естетиките на футуризма, кубизма, сюрреализма (1 час)
      4. Банално изкуство и експресионизъм в творческите търсения на Чавдар Мутафов (1 час)
      III. Белетристиката на Чавдар Мутафов
      1. Художествено пространство в „Марионетки“. Изразни особености и находки. Текстологичен анализ (2 часа)
      2. „Покерът на темпераментите“. Изразни особености и находки. Текстологичен анализ (2 часа)
      3. Как четем романа „Дилетант“. Възможности. Текстологичен анализ (3 часа)
      4. Явления и тенденции на развитие на образа в сборника „Технически разкази“. От декоративизъм и експресионизъм към неореализъм и предметизъм (3 часа)
  • ТЕМА
    8.2.9. ПРИНЦИПИ И ТЕХНИКИ НА НАУЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ
    • ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ
      2.1. Филология (Теория на литературата)
    • ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ
      "Теория на литературата"
    • ЛЕКТОР
      проф. дн Александър Панов
    • ИНСТИТУЦИЯ
      Институт за литература, БАН
    • EMAIL
      lapnisharan@hotmail.com
    • ТЕЛЕФОН
      0888 661 981
    • ХОРАРИУМ
      30 лекционни часа
    • НАЧИН НА ОЦЕНЯВАНЕ
      Курсова работа
    • АНОТАЦИЯ

      (курсът може да се провежда само дистанционно)

      Курсът има подчертано практическа насоченост. Обучаващите се докторанти от хуманитарните специалности очевидно са се насочили към едно по-задълбочено равнище на професионална компетентност, което във всички случаи включва способността да се извършва научно изследване и да се пишат научни текстове. Тази дейност обаче има своите специфики, както по отношение на провеждане на научното изследване, така и по отношение на обективиране на неговите резултати в различни по вид и жанр научни публикации. Курсът си поставя задачата да запознае докторантите с тези техники както на теоретично, така и на практическо равнище. Това предопределя и спецификата при провеждането на занятията. В повечето случаи те ще започват с лекция, представяща в теоретичен план съответната част от проблематиката, след което под формата на семинарно занятие ще се решават практически казуси върху дискутирания проблем. Във втората половина на курса на докторантите ще бъде възложена цялостна разработка на план за научно изследване (по всяка вероятност, свързан с написването на тяхната дисертация) и ще бъдат обсъждани основните аспекти в него – определяне и дефиниране на изследователския обект, формулиране на научна хипотеза, провеждане на необходимите изследвания, структуриране на плана за научния текст.

    • ПРОГРАМА
      1. Задачи и цели на научното изследване
      2. Критерии за научност
      3. Видове научни текстове
      4. Основни жанрове на научния текст
      5. Видове източници на научното изследване и принципи за работа с тях
      6. Избор на тема
      7. Съдържателна структура на научния текст
      8. Съставяне план на научната разработка
      9. Съставяне на начална библиография и работа с източниците
      10. Принципи и стандарти за позоваване и цитиране
      11. Комуникативна структура на научната разработка
      12. Написване и оформяне на научния текст
    • ЛИТЕРАТУРА
  • ТЕМА
    8.2.10. ЛИТЕРАТУРНА АНТРОПОЛОГИЯ
    • ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ
      2.1. Филология (Теория на литературата)
    • ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ
      "Теория на литературата"
    • ЛЕКТОР
      проф. дн Александър Панов
    • ИНСТИТУЦИЯ
      Институт за литература, БАН
    • EMAIL
      lapnisharan@hotmail.com
    • ТЕЛЕФОН
      0888 661 981
    • ХОРАРИУМ
      30 лекционни часа
    • АНОТАЦИЯ

      (курсът може да се провежда само дистанционно)

      Добре е курсът да обхваща поне два семестъра – 60 часа лекции и определен брой семинарни занятия. Част от проблемите, разглеждани в него са познати на студентите от курсовете по обща литературна теория, но са разгледани по нов начин – през проблема за мястото на художествената дейност в човешкия социум. Най-напред са представени задачите и методите на общата антропология, за да се намерят допирните точки между нейния изследователски обект и този на литературознанието. Постепенно се навлиза в специфичната литературоведска проблематика, разгледана през аспекта за ролята на словесността при формиране на колективната и индивидуалната менталност на човека и неговите общности. Подробно се разглеждат основните механизми за строеж и функциониране на художествените дискурси с оглед на тяхната същност като специфично социално действие. В хода на лекционния курс се представят и някои от най-значимите теории, разглеждащи художествената дейност като антропологически проблем.

    • ПРОГРАМА
      1. Същност и задачи на общата антропология. Основни проблеми и понятия. Методи на изследване.
      2. Човек – общност – общество. Предисторическо, архаично, традиционно, модерно и постмодерно общество.
      3. Проблемът за другия. Основни ценностни опозиции на човешкия социум.
      4. Формиране образ на света и „практически усет”. Ролята на сливесността в тези процеси.
      5. Взаимодействия на човека и неговите общности със света – магическо, ритуално, естетическо.
      6. Изследването на човешката словесност като специфичен аспект от антропологията. Основни проблеми на връзката словесност – общност – човек.
      7. Форми на проява на човешката словесност – мит, фолклор, литература. Общи черти и специфични особености.
      8. Основни форми за социално битие на художествените произведения – устна и писмена словесност.
      9. „Подреждане” на света с помощта на словесността – големите разкази, универсални културни сюжети и пр.
      10. Основни етапи в развитието на човешката словесност – архаичен, традиционалистки и индивидуално-творчески. Разграничението словесност – литература.
      11. Проблемът за авторитетността на словото. Кой говори? Типични социални роли на носителя на словото. Проблемът за автора.
      12. Въздействени стратегии на словото. Типични начини за идентификация между възприемателя и текста. Проблемът за читателя.
      13. Принципи за организация на художествения дискурс. Проблемът за жанра. Комуникативен статус на жанра; специфичен образ на света, изграждан от отделните жанрове; въздействени стратегии на различните жанрове.
      14. Проблемът за синхронните и диахроннните отношения между жанровете на словесността. Жанрова система.
      15. Проблемът за оценностяването на словесните творби. Литературният канон – принципи за изграждане и видове.
      16. Основни параметри на художествената комуникация. Отношение между текста, дискурса и произведението.
      17. Проблемът за символичните езикови действия. Функции на пеенето, повествованието и разказването.
      18. Базови форми за изграждане на условен художествен свят – мит, легенда, приказка, загадка и др.
      19. Проблемът за взаимодействието на литературните произведения – интертекстуалност, диалогичност, памет.
      20. Проблемът за общественото възприемане на художествените произведения. Рецептивни форми. Теории за рецепцията.
    • ЛИТЕРАТУРА
      Аристотел, За поетическото изкуство, София, 1975 г.
      Аверинцев, С. С., Андреев, М. Л., Гаспаров, М. Л., Гринцер П. А., и Михайлов, А. В., „Категории поэтики в смене литературных эпох“, в: сб. Историческая поэтика. Литературные эпохи и типы художественого сознания, М., „Наследие“ 1994 г.
      М. М. Бахтин, Проблемы поэтики Достоевского. М. 1967 г.
      М. М. Бахтин, Творчество Франсуа Рабле и народная культура Средневековья и Ренессанса. М. 1965 г.
      М. М. Бахтин, Эстетика словесного творчества. М. 1986 г.
      М. М. Бахтин, Вопросы литературы е эстетики. М. 1975 г.
      А. Н. Веселовский, Историческая поэтика, Л. 1940 г.
      Живков, Т. Ив. Народ и песен. София, БАН, 1077 г.
      В. Я. Пропп, Морфология сказки, Л., 1928 г.
      Търнър, Виктор. Ритуалният процес. София, ЛИК, 1999 г.
      В. Я. Пропп, Исторические корни вольшебной сказки, Л., 1946 г.
      Richley H. Crapo, Cultural Anthropology: Understanding Ourselves and Others, Dushkin USA, 1990
      Wolfgang Iser, Der Akt des lesens, Muenchen, Fink, 1994
      Wolfgang Iser, Das Fiktive und das Imaginaere. Perspektiven literarisher Anthropologie, Frankfurt a. M., Suhrkamp, 1993
      H. R. Jauss, Literaturgeshichte als Provokation der Literturwissenschaft, Frankfurt a. M., Suhrkamp, 1967
      H. R. Jauss, Alteritaet und Modernitaet der mittelalterlichen Literatur, Muenchen, Fink, 1984
      H. R. Jauss, Aesthetische Erfahrung und literarische Hermeneutik, Muenchen, Fink, 1972
      Andre Jolles, Die Einfachen Fomen, Muenchen, Frankfurt a. M., Niemayer, 1956
      Elisabeth Frenzel, Motive der Weltliteratur, Stuttgard, Kroener, 1999
      Elisabeth Frenzel, Stoffe der Weltliteratur, Stuttgard, Kroener, 1999
      Paul Ricoeur, „Die Schrift als Problem der Literaturkritik und der philosophischen Hermeneutik“ in: Jorg Zimmermann (Hrsg.) Sprache und Welterfahrung, Muenchen, Fink, 1978
      Reiner Warning, „Das inszenierte Diskurs. Bemmerkungen zur pragmatischen Relation der Fiktion“ in: Funktionen der Fiktiven (Poetik und Hermeneutik X) Hg. Dieter Henrich und Wolfgang Iser, Muenchen, Fink, 1983
  • ТЕМА
    8.2.11. КОНЦЕПТУАЛИЗИРАНЕ НА СИМВОЛИТЕ И МЕТАФОРИТЕ
    • SUBJECT
      CONCEPTUALIZING SYMBOLS AND METAPHORS FROM EVERYDAY LIFE (On Charles Peirce’s Philosophy)
    • ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ
      2.1. Филология (Теория на литературата)
    • ЛЕКТОР
      Професор дн Иван Младенов
    • ИНСТИТУЦИЯ
      Институт за литература, БАН
    • EMAIL
      mladenovivan13@outlook.com
    • ТЕЛЕФОН
      (+ 359 2) 979-29-90
    • АНОТАЦИЯ

      Курсът се състои от 30 часа (15 лекции). Поради непознатостта на материала формата на преподаване ще е предимно лекционна, но от часовете ще се отделя около една трета за кратки тестове. Първите 10 лекции ще бъдат върху запознаване със семиотиката и кратка история на основни познавателни теории. Те ще бъдат сравнявани с прагматистката теория на Чарлс Пърс, чиито методи ще бъдат дискутирани основно. 

      Перспективата, в която ще бъдат изготвени лекциите не е нито изцяло философска, нито само литературна, нито доминирана от каквато и да е обособена област от човешкото познание. Всяка лекция притежава собствена база за развитие и може да се усвоява отделно, въпреки че за по-доброто разбиране на специалните термини е препоръчително да се изслушат първите, уводни лекции. Във всяка лекция е направен опит за непосредствено приложение на концепциите към съвременни философски феномени, като се освежи модерния начин на мислене с романтизма на старите учения. 

      Това е курс за природата на научните метафори и затова как да се достигне  до заключеното в тях и останало неразвито познание. Използван е метод, разработен върху основата на идеята на Чарлс Пърс за същността на вселената като “изтощен разум”.

    • ПРОГРАМА
      Увод, преглед на разписанието на лекциите. Кратък тест върху съществуващите познания на студентите върху семиотиката и други познавателни теории. Какво е семиотика? Актуална ли е семиотиката днес? Предсократическа ера, стоическа школа, схоластицизъм, английско просвещение. (Участие на студентите с налични знания).
      Идеи в прогрес: Лок, Бъркли Хюм. Папагалът на Лок, Съществува ли мислене без думи? Окуражаване на студентите за участие в обсъждане на примерите.
      Продължение и упражнение върху наученото. Подготовка за навлизане в делото на Пърс, биографични данни, връзка с философската дейност. Първо запознаване с “фанероскопията” на Чарлс Пърс.
      Философски тенденции на семиотиката. Диадична срещу триадична традиция в познанието. Преглед на основни познавателни системи до Сосюр и Пърс. Първоначални разбирания за статични и динамични модели на познанието. Съществуват ли думи без светове?
      Възможности за преодоляване на съмнението във философията и в живота. Упадъкът на големите философски системи в края на 19 век и търсенето на нови методи за познание (анти-кантианство, анти-хегелианство, против немския класически идеализъм).
      Продължение на същите теми. Универсални концепции (категории) и различното им третиране във философията. Какво означава “решен философски проблем”?
      Интуиция и познание. Какво е “интуиция” във философията. Кога разчитаме повече на интуицията си?
      Към прагматизъм и концептуализиране. Каква е разликата между “метафоричен и “не-метафоричен” дискурс?
      В лекцията Категории, Идеята за Ground и ефектите на тишината, тема на дискусиите ще бъде идеята на Пърс за Ground, която има висок потенциал за осветляване на модерни явления като иконичност в изкуството, езика и музиката.
      В Живият и изтощеният разум и Айсбергът и кристалният разум се изявяват целите на курса в тяхната пълнота. Въвежда се и се прави опит за обяснение на Пърсовия термин “изтощен разум” (effete mind). Самият Пърс не го е изяснил и обяснил, а го е оставил заобиколен от тишина и закодирани предсказания. Това е ключова идея към неговия обективен идеализъм. Като обобщаваща илюстрация се използва потъването на Титаник и неговата художествена р
      Продължава се дискусията от предишните две лекции. Изяснява се по-пълно идеята за “изтощен разум” и се прави първи опит върху нея да се построи нова концепция, обясняваща характеристиката на мисленето.
      С лекцията “непредсказуемото минало” се обогатява темата за мисленето. Разглежда се идеята за физическото време и психологическите и семиотичните последици от въздействието му в музиката, паметта и пластовете на съзнанието. Въвежда се понятието на Пърс за “траенето” (синехизъм). Прави се връзка с идеята за “навик” в Пърсовата философия.
      Обобщават се различни аспекти на представянето като ключова теза на семиотиката. Тихият дискурс е лекция, в която се говори за качеството “иконичност” на мисленето и се упражнява прилагането на десеткласното деление на знаците към различни явления на изкуството и разбирането.
      Продължение и разширение на темите от предишната лекция с обогатяване на илюстративния материал. Използване на актуални примери от постструктуралистки, диалогични и неоисторични теории. Използване на илюстрации от компютърно създавани модели на мислене с търсене на съвременен език за тяхното обяснение. Сравняване на Сосюровата традиция с тази на Пърс.
      В многопластовата лекция “Неограничен семиозис и хетероглосия” се обобщават постигнатите резултати от курса. Прави се изводът за диалогичност и отвореност на съзнанието, описва се начинът, по който познанието нараства. Сравняват се подобни хипотези от други теории, като например Бахтиновия диалогизъм и теории за Аза. Пърсовата теория за познанието е всъщност, хипотеза за неограниченото нарастване на познанието в непрекъсната диалогичност с други съзнания, преинтерпретирано в практически неизтощим
    • ЛИТЕРАТУРА
      Alexander, Ronald G. 1997 The Self, Supervenience and Personal Identity, Ashgate, Publishing Limited, England.
      Baars, J. Bernard 1997. In the Theater of Consciousness, Oxford University Press, Inc. New York.
      Bakhtin, M. Michail 1987 Speech Genres & Other Late Essays, trans. by Vern W McGee, Caryl Emerson and Michael Holquist eds. University of Texas press, Austin.
      Davidson, Donald 1980 Essays on Actions and Events, Oxford: Clarendon
      Davidson, Donald 1984 Inquires into Truth and Interpretation, Oxford: Clarendon
      Peter Ludlow & Norah Martin (eds.) 1998 Externalism and Self-Knowledge, CSLI Publications, Stanford California.
      Kim, Jaegwon 1996 Philosophy of Mind, Westview Press.
      Peirce, Charles S. (1931-1966). Collected Papers of Charles Sanders Peirce, 8 vols., ed. by Charles Hartshorne, Paul Weiss and A. W. Burks. Cambridge, MA: Harvard University Press.
  • ТЕМА
    8.2.12. АМЕРИКАНСКИ ПРАГМАТИЗЪМ И СЕМИОТИКА
    • SUBJECT
      PRAGMATISM AND SEMIOTICS
    • ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ
      2.1. Филология (Теория на литературата)
    • ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ
      "Теория на литературата"
    • ЛЕКТОР
      Професор дн Иван Младенов
    • ИНСТИТУЦИЯ
      Институт за литература, БАН
    • EMAIL
      mladenovivan13@outlook.com
    • ТЕЛЕФОН
      (+ 359 2) 979-29-90
    • ХОРАРИУМ
      Лекции – 20 часа
    • АНОТАЦИЯ

      Накратко, американският прагматизъм е семиотика или, по-точно казано, американският прагматизъм е построен върху семиотична основа. Неговият създател, мислителят и математикът, Чарлс Сандърс Пърс (1839-1914) е смятан за най-великият американски философ. Той излага своята теория около 1870 година, поставяйки и началото на семиотичната доктрина като “терминологична опаковка” на новата концепция. Централна теза за прагматизма е, че философията е изцяло социална дейност. Обобщено казано, прагматизмът е метод за определяне, адаптиране и нагодяване на значенията, концепциите, идеите и вярванията, твърденията и пропозициите, с една дума на всичко, което действа като знак. Прагматизмът е метод за отделяне на значения, който пронизва всеки мисловен акт, независимо откъде произтича – философско мислене, литература или изкуство. С други думи, това е самокоригираща се теория за значението, която дава възможност за по-добро ориентиране в света на идеите

    • ANNOTATION

      One might be confident in saying that the worthiest contribution of American philosophy is the doctrine of Pragmatism. Therefore, the focus of this course will be on Pragmatism, and the ideas of its founder, Charles S. Peirce. The American polymath and prolific scientist, considered by many as the greatest American philosopher, Peirce invented pragmatism as a concept in 1870. He is also the founder of American semiotics, which is simply a terminological portmanteau wrap for its philosophy. The European tradition, which goes back to the work of Ferdinand de Saussure flourished in the 1960s, alongside the names of Roland Barhtes, Paul Ricoeur, Julia Kristeva. It is a more linguistically oriented branch, which originally bloomed under the banner of semiology. We will have a glimpse at this aspect as well as at some other historically well-formed schools with great achievements such as: M. M. Bakhtin and the Moscow-Tartu School with its famous notion of the “Semiosphere” and its recent exertions to widen its scope with natural sign-phenomena; Italian semiotics with Umberto Eco; some Scandinavian schools have featured too. Most of all, we will try to apply some avant-garde methods of modern semiotics for conceptualizing the world of ideas.

    • ПРОГРАМА
      1. Уводна лекция, проверка на разписанието на лекциите, планиране и общ преглед на темите.
      2. Исторически знания върху американска и световна философия. Общи идеи в познанието, предсократици и по-основни антични теории (2 лекции).
      3. Първоначално запознаване с общата семиотика, обсъждане на въпроса, дали комбинацията “семиотика” и “класическа философия” е непримиримо противоречива? Английски схоластицизъм, Р. Бейкън, Дънс Скот, Уйлям от Окам (2 лекции).
      4. Английско просвещение: Томас Хобс, Томас Рийд, Джон Лок, Джордж Бъркли, Дейвид Хюм и първоначалните идеи за знака (2 лекции).
      5. Американска философия: Чарлс С. Пърс, неговите научни постижения, които са актуални и днес. 6. Философията на Пърс – от ранните му опити до зрелите му тези (2-3 лекции).
      7. Американският прагматизъм и развитието му от теоретична максима до доктрина за проверка на значенията.
      8. Американската версия на семиотиката като теория за търсене на истината.
      9. Значението, според прагматистката максима и като изкуство за създаване на концепции.
    • ЛИТЕРАТУРА
      Collected Papers of Charles Sanders Peirce. Vols. 1-6 edited by Charles Hartshorne and Paul Weiss. Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 1931-1935. Vols. 7-8 edited by Arthur Burks. Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 1958
      Brent, Josef, Charles Sanders Peirce. A Life, IU-Press, 1993
      The Essential Peirce, vol. 1 (1867-1893), eds. Nathan Houser & Christian Kloesel, IU-Press, 1992; vol.2 (1893-1913), ed. by the Peirce Edition Project, IU-Press, 1998.
      Bakhtin, M. M. (1987) Speech Genres & Other Late Essays, trans. By Vern W McGee, Caryl Emerson and Michael Holquist eds., University of Texas press, Austin.
      Deely, John, Basics of Semiotics, IU-Press, 1990
      Mladenov, Ivan (2006) Conceptualizing Metaphors. On Charles Peirce’s Marginalia, Routledge, London & New York, Taylor and Francis Group, 2006, 198pp. ISBN 0-415-36047-1
      Mounce, H.O. (1997) The Two Pragmatisms, From Peirce to Rorty, Routledge, London and New York.
      Putnam, Hilary, (1995) Pragmatism, Blackwell Publishers Inc.
      Russel, Bertrand (1978) The Problems of Philosophy, Oxford University Press, London, ISBN 0 19 888 018 9.
      Savan, David (1976). An Introduction to C. S. Peirce's Semiotics. Part I. Toronto Semiotic Circle; Toronto: Victoria University
      Sebeok, Thomas A. (1991). A sign is just a sign Bloomington and Indianapolis: Indiana University Press.
      Wittgenstein, Ludwig (1958) Philosophical Investigations, 3rd edn, (tr. G.E.M. Anscombe) The Macmillan Company, New York.
      Wittgenstein, Ludwig (1961) Tractatus Logico-philosophicus, (tr. D. F. Pears & B.F. McGuiness) London, Routledge & Kegan Paul
      Readers and Dictionaries
      Against Theory, Literary Studies and the New Pragmatism, ed. by W.J. Mitchell, The University of Chicago Press, 1982.
      Critical Dictionary of Postmodern Thought, ed. Stuart Sim, Routledge, New York, 1999
      Pragmatism, A Reader, ed. by Louis Menand, Vintage Books, 1997.
      A Dictionary of Philosophy, ed. A.R. Lacey, Routledge & Kegan Paul Lmt. first edition 1976.
      Vincent M. Colapietro, Glossary of Semiotics, Paragon House, New York, 1993
      Nathan Houser, Peirce on Semiotics, Semiotics Studies Series, Indiana University, 1992.
  • ТЕМА
    8.2.13. СЕМИОТИЧНАТА ИДЕЯ В ПОЗНАНИЕТО
    • ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ
      2.1. Филология (Теория на литературата)
    • ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ
      "Теория на литературата"
    • ЛЕКТОР
      Професор дн Иван Младенов
    • ИНСТИТУЦИЯ
      Институт за литература, БАН
    • EMAIL
      mladenovivan13@outlook.com
    • ТЕЛЕФОН
      (+ 359 2) 979-29-90
    • АНОТАЦИЯ

      Курсът обхваща периодът от появата на първите идеи за знанието в пред-сократическата ера до наши дни, без Египет и ислямските страни. Прави се общ преглед на достигнали до нас познавателни концепции при Платон, Сократ, Аристотел, стоици, скептици, циници, епикурейци, през Средновековието до съвременността. Семиотичната идея за познанието е поставена наравно с категориите на Аристотел, опита на британските емпирицисти, търсенето на научен метод при рационалистите. Целта е студентите да научат, че съществуват познавателни идеи много преди самото познание да започне да се самонаблюдава. Проследяването на идеите за знанието върви като компактна схема с 4 основни критерия: отношението на познаващия към Бог, схващането за ролята на Бога, диалога между хората и природата и отношението на познаващия към идеите за познание. Избралите този курс могат да градят върху неговите основи каквито пожелаят бъдещи схеми на интелектуалното си развитите, включително такива, задълбочаващи знанията им в семиотиката.

    • ПРОГРАМА
      Приложение 1. Тематичен план на курса и препоръчителна литература
      1. Увод, преглед на разписанието на лекциите. Кратък тест върху съществуващите познания на студентите върху това, какво разбират под познание и познавателни теории.
      2. Идеи за знанието в предсократическата ера, (Участие на студентите с налични знания). Въвеждане на критерии за идея за знанието.
      3. Монизъм. Йоническа школа. Идея за едносъщността на битието. Диалог между боговете и хората.
      4. Питагорейска школа, школата на Демокрит, Хипократ. Изпитание на идеите за единния произход на нещата.
      5. Елеатска школа (Парменид, Зенон) Усъмняване в сетивата като източник на знание. “Парадоксите” на Зенон. Начало на диалектиката.
      6. Плуралисти, атомисти, софисти. Как “човек е мярка за всички неща”?
      7. Сократическа школа. Платон, Сократ. “Знанието е у всекиго, необходим е само метод за неговото освобождаване”.
      8. Аристотел – построяване на основите на човешкото познание. Категории, концепции, дисциплиниране на мисленето. Причина и следствие.
      9. Стоическа школа – триадичен модел на мислене. Циници, скептици, епикурейци. Борба за надмощие на логиката над простото наблюдение.
      10. Неоплатонизъм, преход към схоластицизъм. “Дървото на Порфирий”; смяна на парадигмата на знанието.
      11. Средновековие, схоластицизъм: монотеизм, нов вид диалог, нова роля на бог в стремежа за знание.
      12. Английски схоластици: Бейкън, Окам, Дън Скотус и други. Знанието като нова интерпретация на стария аристотелизъм.
      13. Революции в знанието – Коперник, Галилей, Кеплер. Нютон. Идеите за знание в математиката, космологията, природните науки.
      14. Английски емпирицизъм: Лок, Бъркли, Хюм. Знанието като социална сила. Поставяне основите на повечето съвременни науки.
      15. Немска класическа философия: Шелинг, Кант, Хегел. Траекториите на “модерното” знание.
    • ЛИТЕРАТУРА
      Лекция 2
      Антична литература, съст. Богдан Богданов, Анна Николова, София, 1988.
      Аристотел, Аналитики т.1, превод Иван Христов, издателска къща “Христо Ботев”, София, 1997. (от с.7- 42).
      Аристотел, Категории, превод Иван Христов, издателство Наука и изкуство, София, 1992
      Аристотел, Реторика, превод Александър Ничев, издателство Наука и изкуство, София, 1986.
      Лекция 3
      Същата като за лекция 2 и още: А.Ф. Лосев, Проблемът за символа и реалистичното изкуство, издателство Наука и изкуство, София, 1989. (с.114 – 127).
      Лекция 4
      Ръсел, Бъртранд, История на западната философия, т.I., С.1996.
      Ръсел, Бъртранд, Проблемите на философията, Велико Търново, 1999.
      Лекция 5
      Платон, Диалози, т. 1(1979) и 2 (1982), издателство Наука и изкуство, София, превод Георги Михайлов, Богдан Богданов.
      Лекция 6
      Антична литература, съст. Богдан Богданов, Анна Николова, София, 1988.
      Лекция 7
      Ръсел, Бъртранд, Теория на познанието, и-во Критика и хуманизъм, С. 1997.
      Лекция 8
      Бояджиев, Цочо, Философия на европейското средновековие, Философска фондация, Минерва, София, 1994.
      Свети Аврелий Августин, Изповеди, прев. Анна Б. Николова, и-во Народна култура, София, 1993.
      Лекция 9
      Свети Аврелий Августин, Изповеди, прев. Анна Б. Николова, и-во Народна култура, София, 1993.
      Лекция 10
      А.Ф. Лосев, Проблемът за символа и реалистичното изкуство, издателство Наука и изкуство, София, 1989. (с.114 – 127).
      Лекция 11
      Бояджиев, Цочо, Философия на европейското средновековие, Философска фондация, Минерва, София, 1994.
      Лекция 12
      Ръсел, Бъртранд, История на западната философия, т.I., С.1996.
      Лекция 13
      Ръсел, Бъртранд, Теория на познанието, и-во Критика и хуманизъм, С. 1997.
      Уайт, Лесли, Науката за културата, и-во Наука и изкуство, превод Борис Николов, София,1988.
      Фреге, Готлоб: Логически изследвания. Издадени, преведени и допълнени с въведение от Тодор Полименов. София: ФОС, 2001.
      Лекция 14
      Витгенщайн, Лудвиг, Избрани съчинения, и-во Наука и изкуство, превод Николай Милков, София, 1988.
      Кант, Имануел, Логика, прев. Димитър Денков, и-во Гал-Ико, 1994. (Въведението и от с.30 до 38).
      Лекция 15
      Шелинг, Фр. Вилхелм Йозеф, Философия на изкуството, и-во Наука и изкуство, превод Генчо Дончев, София, 1980.
      Фройд, Зигмунд. Въведение в психоанализата, и-во Наука и изкуство, София, превод Маргарита Дилова, 1990.
  • ТЕМА
    8.2.14. ИДЕИ ЗА ЗНАНИЯТА (ЕПИСТЕМОЛОГИЯ)
    • SUBJECT
      IDEAS OF KNOWLEDGE
    • ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ
      2.1. Филология (Теория на литературата)
    • ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ
      "Теория на литературата"
    • ЛЕКТОР
      Професор дн Иван Младенов
    • ИНСТИТУЦИЯ
      Институт за литература, БАН
    • EMAIL
      mladenovivan13@outlook.com
    • ТЕЛЕФОН
      (+ 359 2) 979-29-90
    • АНОТАЦИЯ

      Курсът обхваща периодът от появата на първите идеи за знанието в пред-сократическата ера до наши дни, без Египет и Ислямските страни. Прави се общ преглед на достигнали до нас познавателни концепции при Платон, Сократ, Аристотел, стоици, скептици, циници, епикурейци, през Средновековието до съвременността. Идеята е докторантите да научат, че съществуват познавателни идеи много преди самото познание да започне да се самонаблюдава. Проследяването на идеите за знанието върви като компактна схема с 4 основни критерия: отношението на познаващия към Бог, разбирането за ролята на Бога, диалога между хората и природата и отношението на познаващия към идеите за познание. Избралите този курс могат да градят върху неговите основи каквито пожелаят бъдещи схеми на интелектуалното си развитите, включително такива, задълбочаващи знанията им в същата идея.

    • ПРОГРАМА
      Увод, преглед на разписанието на лекциите. Кратък тест върху съществуващите познания на студентите върху това, какво разбират под познание и познавателни теории.
      Идеи за знанието в предсократическата ера, (Участие на студентите с налични знания). Въвеждане на критерии за идея за знанието.
      Монизъм. Йоническа школа. Идея за едносъщността на битието. Диалог между боговете и хората.
      Питагорейска школа, школата на Демокрит, Хипократ. Изпитание на идеите за единния произход на нещата.
      Елеатска школа (Парменид, Зенон) Усъмняване в сетивата като източник на знание.
      Плуралисти, атомисти, софисти. Как “човек е мярка за всички неща”?
      Сократическа школа. Платон, Сократ. “Знанието е у всекиго, необходим е само метод за неговото освобождаване”.
      Аристотел – построяване на основите на човешкото познание. Категории, концепции, дисциплиниране на мисленето.
      Стоическа школа – триадичен модел на мислене. Циници, скептици, епикурейци.
      Неоплатонизъм, преход към схоластицизъм. “Дървото на Порфирий”; смяна на парадигмата на знанието.
      Средновековие, схоластицизъм: монотеизм, нов вид диалог, нова роля на бог в стремежа за знание.
      Английски схоластици: Бейкън, Окам, Дън Скот и други. Знанието като нова интерпретация на стария аристотелизъм.
      Революции в знанието – Коперник, Галилей, Кеплер. Нютон. Идеите за знание в математиката, космологията, природните науки.
      Английски емпирицизъм: Лок, Бъркли, Хюм. Знанието като социална сила. Поставяне основите на повечето съвременни науки.
      Немска класическа философия: Шелинг, Кант, Хегел. Траекториите на “модерното” знание.
    • ЛИТЕРАТУРА
      Лекция 2
      Антична литература, съст. Богдан Богданов, Анна Николова, София, 1988.
      Аристотел, Аналитики т.1, превод Иван Христов, издателска къща “Христо Ботев”, София, 1997. (от с.7- 42).
      Аристотел, Категории, превод Иван Христов, издателство Наука и изкуство, София, 1992.
      Аристотел, Реторика, превод Александър Ничев, издателство Наука и изкуство, София, 1986.
      Лекция 3
      Същата като за лекция 2 и още: А.Ф. Лосев, Проблемът за символа и реалистичното изкуство, издателство Наука и изкуство, София, 1989. (с.114 – 127).
      Лекция 4
      Ръсел, Бъртранд, История на западната философия, т.I., С.1996.
      Ръсел, Бъртранд, Проблемите на философията, Велико Търново, 1999.
      Лекция 5
      Платон, Диалози, т. 1(1979) и 2 (1982), издателство Наука и изкуство, София, превод Георги Михайлов, Богдан Богданов.
      Лекция 6
      Антична литература, съст. Богдан Богданов, Анна Николова, София, 1988.
      Лекция 7
      Ръсел, Бъртранд, Теория на познанието, и-во Критика и хуманизъм, С. 1997.
      Лекция 8
      Бояджиев, Цочо, Философия на европейското средновековие, Философска фондация, Минерва, София, 1994.
      Свети Аврелий Августин, Изповеди, прев. Анна Б. Николова, и-во Народна култура, София, 1993.
      Лекция 9
      Свети Аврелий Августин, Изповеди, прев. Анна Б. Николова, и-во Народна култура, София, 1993.
      Лекция 10
      А.Ф. Лосев, Проблемът за символа и реалистичното изкуство, издателство Наука и изкуство, София, 1989. (с.114 – 127).
      Лекция 11
      Бояджиев, Цочо, Философия на европейското средновековие, Философска фондация, Минерва, София, 1994.
      Лекция 12
      Ръсел, Бъртранд, История на западната философия, т.I., С.1996.
      Лекция 13
      Ръсел, Бъртранд, Теория на познанието, и-во Критика и хуманизъм, С. 1997.
      Уайт, Лесли, Науката за културата, и-во Наука и изкуство, превод Борис Николов, София,1988.
      Фреге, Готлоб: Логически изследвания. Издадени, преведени и допълнени с въведение от Тодор Полименов. София: ФОС, 2001.
      Лекция 14
      Витгенщайн, Лудвиг, Избрани съчинения, и-во Наука и изкуство, превод Николай Милков, София, 1988.
      Кант, Имануел, Логика, прев. Димитър Денков, и-во Гал-Ико, 1994. (Въведението и от с.30 до 38).
      Лекция 15
      Шелинг, Фр. Вилхелм Йозеф, Философия на изкуството, и-во Наука и изкуство, превод Генчо Дончев, София, 1980.
      Фройд, Зигмунд. Въведение в психоанализата, и-во Наука и изкуство, София, превод Маргарита Дилова, 1990.
  • ТЕМА
    8.2.15. РАБОТА ВЪРХУ НАУЧЕН ТЕКСТ
    • SUBJECT
      WORK ON SCHOLARLY TEXT
    • ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ
      2.1. Филология
    • ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ
      „Нова и съвременна българска литература“
    • ЛЕКТОР
      доц. д-р Пенка Ватова
    • ИНСТИТУЦИЯ
      Институт за литература, БАН
    • EMAIL
      penka.vatova@gmail.com
    • ТЕЛЕФОН
      0887866949
    • ХОРАРИУМ
      30 лекционни часа
    • АНОТАЦИЯ

      Курсът е с подчертана практическа насоченост. Мотивиран е от наблюдаваното неумение на докторантите да оформят научните си текстове в редица отношения: стилово, езиково, библиографски и пр. Стремежът му е да опресни знанието върху правописната норма, да даде практически правила за писмено и устно изразяване, да въведе докторантите в принципите на редактирането и оформянето на научния текст за печат, апробация или представяне на научен форум, да предложи знания и умения за съставянето на справочен апарат към научното изследване, за създаването на анотация, резюме, автореферат и рецензия.

      Часовете ще се провеждат под формата на практически занятия, предхождани с въвеждане в съответната тема от лектора. Текущата проверка на усвоените знания и умения ще се осъществява с възлагане на извънкласни задачи, а крайното оценяване ще е въз основа на текущия контрол и финална писмена задача.

    • ПРОГРАМА
      1. Структура и стил на научния текст.
      2. Стилово и езиково оформяне на научния текст.
      3. Езикова норма – правопис и правоговор.
      4. Редактиране.
      5. Коригиране. Хартиена и електронна коректура.
      6. Цитиране и бележки.
      7. Съставяне на библиография – стандарти за описание.
      8. Съставяне на азбучни показалци.
      9. Създаване на анотация и резюме.
      10. Създаване на автореферат.
      11. Създаване на рецензия.
      12. Графично оформяне на научен текст с оглед предназначението му.
  • ТЕМА
    8.2.17. БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА В ПРОФИЛИ И ПОКОЛЕНИЯ
    • SUBJECT
      BULGARIAN LITERARY CRITICS IN PROFILES AND GENERATIONS
    • ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ
      2.1. Филология
    • ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ
      „Нова и съвременна българска литература“
    • ЛЕКТОР
      доц. д-р Александра Антонова
    • ИНСТИТУЦИЯ
      Институт за литература, БАН
    • EMAIL
      aantonova@ilit.bas.bg
    • ТЕЛЕФОН
      0888692499
    • ХОРАРИУМ
      30 лекционни часа
    • АНОТАЦИЯ

      Курсът е разработен на основата на изследванията, проведени по проект „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“ (с ФНИ дог. № КП-06-ОПР 05/11 от 17.12.2018), който си постави за цел да проучи публикационното и архивно наследство на 20 емблематични български литературни критици от различни поколения: Александър Балабанов, Боян Ничев, Боян Пенев,  Васил Пундев, Георги Константинов, Георги Цанев, Димитър Б. Митов, Ефрем Каранфилов, Здравко Петров, Иван Мешеков, Константин Гълъбов, Кръстьо Куюмджиев, Малчо Николов, Минко Николов, Петко Росен, Спиридон Казанджиев, Стоян Каролев, Тодор Боров, Тончо Жечев, Цветан Минков.

      Програмата на лекционния курс ще обедини тематично профилите на литературните критици, разработени по проекта в три основни направления: публикации ОТ представяния автор (в това число книги и текстове в периодика и сборници), архивни материали на автора и публикации ЗА автора. Темите, върху които ще бъдат разработени лекционните часове, ще дефинират функционалното поле на литературната критика, като потърсят взаимодействията между литературната критика и литературната история, мемоаристиката, есеистиката. Лекциите ще разглеждат основни жанрове в литературнокритическото писане – литературния портрет, рецензията и прегледа, литературнокритическата статия, литературнокритическото есе и др. Курсът ще засегне още влиянията на социокултурните контексти, политиката, философията, психологията, естетиката, ще представи критиците и като писатели, общественици, издатели, преводачи, ще проектира поколенчески пресичания и взаимодействия. Важен акцент в курса ще бъдат авторефлексията на литературната критика и взаимната критическа интерпретация на авторите отново в поколения, създаването на особен метакритически език. На архивното наследство на критиците от програмата на курса ще бъде обърнато внимание в двете заключителни лекции

    • ПРОГРАМА
      1. Уводна лекция. Полета на литературната критика. Литературна критика, литературна история, канон (Боян Пенев, Васил Пундев, Малчо Николов, Георги Константинов, Георги Цанев, Боян Ничев и др.)
      2. Литературна критика и компаративистика (Боян Пенев, Боян Ничев)
      3. Литературнокритическият портрет (Боян Ничев, Боян Пенев, Васил Пундев, Георги Константинов, Георги Цанев, Здравко Петров, Иван Мешеков, Кръстьо Куюмджиев, Минко Николов и др.)
      4. Литературнокритическата статия (Боян Ничев, Боян Пенев, Васил Пундев, Здравко Петров, Иван Мешеков, Константин Гълъбов, Кръстьо Куюмджиев, Спиридон Казанджиев, Тодор Боров, Тончо Жечев и др.)
      5. Литературнокритическата рецензия и преглед (Васил Пундев, Георги Цанев, Георги Константинов, Здравко Петров, Константин Гълъбов, Кръстьо Куюмджиев, Малчо Николов, Минко Николов, Петко Росен, Тончо Жечев, Цветан Минков и др.)
      6. Литературна критика и есеистика, литературнокритическото есе (Ефрем Каранфилов, Здравко Петров, Иван Мешеков, Константин Гълъбов, Тончо Жечев, Кръстьо Куюмджиев, Спиридон Казанджиев и др.)
      7. Литературна критика и мемоаристика (Георги Цанев, Ефрем Каранфилов, Константин Гълъбов, Петко Росен, Стоян Каролев, Тончо Жечев и др.)
      8. Критици белетристи и поети (Константин Гълъбов, Петко Росен, Стоян Каролев, Цветан Минков), критици преводачи (Александър Балабанов и др.)
      9. Критици театрали (Александър Балабанов, Васил Пундев, Димитър Б. Митов, Цветан Минков и др.)
      10. Критици издатели (Александър Балабанов, Димитър Б. Митов, Тодор Боров, Георги Цанев, Тончо Жечев и др.)
      11. Литературната критика за себе си (Константин Гълъбов, Георги Цанев, Минко Николов, Тончо Жечев, Здравко Петров, Кръстьо Куюмджиев, Ефрем Каранфилов и др.)
      12. Взаимни критически проекции (Васил Пундев, Здравко Петров, Минко Николов и др.)
      13. Съвременни изследвания върху литературните критици
      14. Архивното наследство на българските литературни критици – I част
      15. Архивното наследство на българските литературни критици – II част
    • ЛИТЕРАТУРА
      Избрана библиография ОТ авторите
      Балабанов, А. Студии, статии, рецензии, спомени : [Т.] 1 / Под ред. [с предг.] на Тодор Боров. – София : Бълг. писател, 1973, 692 с.
      Балабанов, А. Студии, статии, пътеписи, писма : [Т.] 2: – София : Бълг. писател, 1973, 671 с.
      Боров, Т. Избрани страници / Състав. и науч. ред. Татяна Янакиева. – София : Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2009, 676 с.
      Гълъбов, К. Орнаменти : Филос. и лит. есета. – [София] : Хемус, 1934, 227 с.
      Гълъбов, К. Гологаниада : Хуморист. роман. – София : Бълг. книга, 1943, 479 с.
      Жечев, Т. Българският Великден или страстите български : [Истор.-докум. очерци]. – София : Нар. младеж, 1975, 287 с.
      Жечев, Т. Избрани произведения : Т.2. – София: Бълг. писател, 1989, 407 с.
      Казанджиев, Сп. Срещи и разговори с Йордан Йовков. – София : Наука и изкуство, 1960. – 100 с.
      Казанджиев, Сп. Есета ; Из архива / Състав. Анани Стойнев, Дарина Илиева. – София : Акад. изд. Проф. Марин Дринов, 1999. – 327 с. – (Поредица Българска философия и култура)
      Каранфилов, Е. Българи. – София : Нар. младеж, 1968–1975.
      Каранфилов, Е. Корените и колелата : [Есеистика]. – Пловдив : Хр. Г. Данов, 1977, 259 с.
      Каранфилов, Е. Избрано / Състав. Ефрем Ефремов. – София : Плеяда, 1999, 432 с.
      Каролев, С. Жрецът воин [Пенчо Славейков] : [Моногр.] : Т. 1–2. – София : Наука и изкуство, 1976. – 280 с. ; 334 с.
      Каролев, С. Мигове от течащото време : Спомени и наблюдения : Кн. 1–2. 2001–2004.
      Константинов, Г. Нова българска литература : От Паисий Хилендарски до наши дни : Ч. 1–2. – София : Хемус, 1943.
      Константинов, Г. Моето поколение в литературата 1917–1967 : [Сб. лит.-крит. статии]. – София : Бълг. писател, 1967, 412 с. [Ч. 2.]. Моето поколение в литературата: [Сборник лит.-крит. статии]. – София : Бълг. писател, 1970, 336 с.
      Куюмджиев, Кр. Събрани съчинения. Т. 1. – София: 2002, 309 с.
      Мешеков, Ив. Есета, статии, студии, рецензии / Състав. [с предг.] Симеон Султанов. – София : Бълг. писател, 1989, 823 с.
      Минков, Цв. Начало на българската поезия : Избрани произведения с уводни и животописни бележки. – София : Факел, 1937, 80 с.
      Митов, Д.Б. Белетристи : А. Страшимиров ; Елин Пелин ; Йордан Йовков. – София : Вазова задруга, 1939, 143 с.
      Митов, Д.Б. Театрални вечери. – София: Наука и изкуство, 1974, 362 с.
      Николов, Малчо. История на българската литература от Петко Славейков до Втората световна война . – София : Хемус, 1941, 503 с.
      Николов, Малчо. Златорожки страници / Състав., ред., предг. Надежда Александрова. – София : НБУ, 2013, 484 с.
      Николов, Минко. Избрани произведения : В два тома / Под ред. на Георги Цанев и др. Предг. от Георги Цанев. – София : Бълг. писател, 1968.
      Ничев, Б. Критика и литературна история : [Очерци]. – София : Бълг. писател, 1980, 383 с.
      Ничев, Б. Съвременният български роман : Към историята и теорията на епичното в съвременната българска художествена проза. – София : Бълг. писател, 1978, 524 с.
      Пенев, Б. История на новата българска литература : Т. 1– 4 / Боян Пенев ; Под ред. на Борис Йоцов. – София : М-вото на нар. просвещение, 1930–1936.
      Пенев, Б. Студии, статии, есета / Под ред. на [с предг. от] Иван Радев. – София : Бълг. писател, 1985, 675 с.
      Петко Росен. Съчинения : В 10 тома. 2011–2013. Т. 1. Сурвакници : литературна критика 1923-1943 г. 2011. –336 с.; Т. 7. Литературни етюди. 2012, 338 с.; Т. 8. Литературни портрети. 2012, 244 с.; Т. 9. Очерци и пътеписи. 2013, 508 с.
      Петров, С. Критици : [Очерци]. – София : Бълг. писател, 1988, 365 с.
      Петров, З. Поети : [Очерци]. – София : Бълг. писател, 1988, 308 с.
      Петров, З. Изкуството на критика / Подб., състав., [предг.] Мариана Тодорова. – София: Карина М, 2003, 219 с.
      Пундев, В. Периодически печат преди Освобождението : Ч. 1–2. – София : М-во на нар. просвещение, 1927–1930.
      Пундев, В. Днешната българска лирика. – София : Ив. Г. Игнатов и синове, [1929] – 163 с.
      Цанев, Г. Страници от историята на българската литература : В 4 т. – София : Наука и изкуство, 1967–1975.
      Цанев, Георги. Книга за критиката : [Статии и лит. изследвания] . – София, 1980,
      Избрана библиография ЗА авторите
      Велкова-Гайдаржиева, А. Васил Пундев и българската литература. История, критика, класика. – Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2006, 454 с.
      Велкова-Гайдаржиева, А. Васил Пундев и българската литература. История, критика, класика. – Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2006, 454 с.
      Йорданов, А. Самотен и достоен : проф. д-р Константин Гълъбов – живот, творчество, идеи. Под ред. на Елка Константинова, Елка Трайкова. – София : Век 21-прес, 2012, 413 с.
      Ничев, Д. Ефрем Каранфилов : [Разговори и беседи] / Драган Ничев. – София : Наука и изкуство, 1985, 202 с.
      Радев, Ив. Критическа вечерня. – София : Български писател, 1990, 300 с.
      Тодорова, М. Кръстьо Куюмджиев в българската литература. – София : Елгатех, 2003, 208 с.
      Сборници

      Александър Балабанов : Из един живот 1898 – 1934 : [Сборник] по случай 35 год. лит., общ. и науч. дейност. София, 1934 (София : Държ. печ.), 595 с.
      Боян Пенев – нови изследвания : 120 г. от рождението му / Ред. кол. Иван Сарандев и др. Пловдив : ИК Компас П, 2003 ([Пловдив : Автопринт]) 176 с.
      Вечните страсти български : Почит към Тончо Жечев / Състав., ред. Магда Карабелова и др. – София : ИЦ „Боян Пенев“ : Корпорация Развитие КДА, 2004, 600 с.
      В чест на 80-годишнината на проф. Тодор Боров : [сборник статии]. Съставител Татяна Янакиева. Ред. кол. Петър Динеков ... [и др.]. – София : БАН, 1985, 391 с.
      Литературна традиция и съвременност. В памет на акад. Георги Цанев. Съставител Мариана Тодорова. – София: БАН, 1991, 232 с.
      Под знака на европейските културни диалози : В памет на проф. Боян Ничев / Ред. кол. Христина Балабанова и др. – София : Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2007, 496 с.
  • ТЕМА
    8. 2. 18. КОНЦЕПЦИИТЕ ЗА ВРЕМЕ И ИДЕНТИЧНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЛИТЕРАТУРЕН МОДЕРНИЗЪМ
    • SUBJECT
      THE CONCEPTS OF TIME AND IDENTITY IN BULGARIAN LITERARY MODERNISM
    • ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ
      2.1. Филология
    • ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ
      „Нова и съвременна българска литература“
    • ЛЕКТОР
      доц. д-р Иван Христов
    • ИНСТИТУЦИЯ
      Институт за литература, БАН
    • EMAIL
      christoff78@abv.bg
    • ТЕЛЕФОН
      0885501723
    • ХОРАРИУМ
      30 лекционни часа
    • НАЧИН НА ОЦЕНЯВАНЕ
      събеседване
    • АНОТАЦИЯ

      Специализираният докторантски курс „Концепциите за време и идентичност на българския литературен модернизъм“ ще направи опит да погледне на проблема за времето и идентичността през призмата на литературната традиция. За фокус на курса е избран българският литературен модернизъм в съпоставителен анализ с няколко важни за идентичността понятия, а именно – родното, женското, чуждото, медиите, социалистическия реализъм, българския литературен постмодернизъм. Българският литературен модернизъм ще бъде анализиран не само в своя статичен вид, като определен литературен период, обхващащ времето от края на XIX в. до Втората световна война, но и като динамично явление. Ще бъде направен опит той да бъде интерпретиран не само в контекста на своята поява, но и в контекста на превръщането му в традиция. Към явлението български литературен модернизъм в този курс ще бъде приложен индуктивен подход, който има за цел не да проверява валидността на съществуващи вече модели, а да създаде нова собствена теория. Ще бъдат приложени различни методи на изследване, като рецептивистика, компаративистика, социология, психоанализа. Пътят, по който ще се върви, ще бъде от долу нагоре, от текста към обобщението, от маргиналията към центъра. Ще бъде направен диахронен и синхронен срез на явлението български литературен модернизъм, като голяма част от проблемите, с които курсът ще се занимава, ще бъдат поставени за първи път, а други познати проблеми ще бъдат осветени по нов начин. 

    • ПРОГРАМА
      I. БЪЛГАРСКИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН МОДЕРНИЗЪМ И РОДНОТО
      1. Западният модел на идентичност. Латерални етноси
      2. Източният модел на идентичност. Вертикални етноси
      II. БЪЛГАРСКИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН МОДЕРНИЗЪМ И ЖЕНСКОТО
      3. Женската тема на страниците на вестниците „Изток“ и „Стрелец“ (1925 – 1927)
      4. „Вечната и святата“ на Елисавета Багряна и „Македонски песни“ на Магда Петканова – сравнителен анализ
      III. БЪЛГАРСКИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН МОДЕРНИЗЪМ И ЧУЖДОТО
      5. Американската тема на страниците на вестниците „Изток“ и „Стрелец“ (1925 – 1927)
      6. Рувим Маркъм и неговата книга „Запознайте се с България“
      7. Темата за Европа и Евразийството на страниците на вестниците „Изток“ и „Стрелец“ (1925 – 1927)
      IV. БЪЛГАРСКИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН МОДЕРНИЗЪМ И НОВИТЕ МЕДИИ
      8. Плакатът и радиото като нови медии и тяхното значение за модернизма
      9. Ролята и мястото на плаката в творчеството на Чавдар Мутафов и Богдан Игор Антонич
      10. Сирак Скитник и радиото
      V. БЪЛГАРСКИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН МОДЕРНИЗЪМ И СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯТ РЕАЛИЗЪМ
      11. Модернизъм и/или социалистически реализъм – допири и конфликти
      12. Атанас Далчев и Димитър Пантелеев – между модернизма и социалистическия реализъм
      13. Българският литературен модернизъм през 1970-те – реабилитации и трансформации
      VI. БЪЛГАРСКИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН МОДЕРНИЗЪМ И БЪЛГАРСКИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН ПОСТМОДЕРНИЗЪМ
      14. Георги Рупчев и Томас Елиът
      15. Влияния на модернизма в българската постмодерна поезия на 1980-те
    • ЛИТЕРАТУРА
      Ватова, П. Идентичности: Литературни и културни образи на идентичността. София: ЕЛГАТЕХ, 2007.
      Владетелят на чудото. Сборник в чест на 50-годишнината на Георги Рупчев. София: Карина – Мариана Тодорова, 2008.
      Димитрова, Е. Изгубената история : Аспекти на митологичното и историчното в българската поезия от 20-те години на ХХ век (Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Николай Лилиев, Атанас Далчев). София : ИЦ „Боян Пенев“, 2001.
      Добренко, Е. Метафора Власти. – В: Литература сталинской епохи в историческом освящении. Munchen: Verlag Otto Sanger, 1993.
      Елиаде, М. Митът за вечното завръщане. София, 1994.
      Критическото наследство на българския модернизъм. Том 1, 2, 3, 4. София: ИЦ „Боян Пенев“, 2009.
      Кръстев, К. Спомени за културния живот между двете световни войни. София: Български писател, 1988.
      Маркъм, Р. Meet Bulgaria. София: Стопанско развитие, 1931.
      Мелетински, Е. Поетика на мита. София: Христо Ботев, 1995.
      Мишев, Р. История на страните в Европа и Северна Америка 1871 – 1918 г. Велико Търново: Веста, 1993.
      Неслученият канон. София: алтера, 2009.
      Социалистическият реализъм. Нови изследвания. София: Нов български университет, 2008.
      Тодоров, Цв. Завладяването на Америка. Въпросът за другия. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1992.
      Хаджикосев, С. Българският символизъм. София: Български писател, 1979.
      Шпенглер, О. Залезът на Запада. Т. 1 и 2. София: Лик, 1995.