1 minute
На 5 март 2021 г. беше финализиран проектът „Прагматизъм и въображение: футуристични посоки в българската научна фантастика в периода XX-XXI век“ (КП-06-М30/2 от 13 декември 2018), финансиран от Фонд „Научни изследвания“ и разработван в Института за литература при БАН. Екипът на проекта включва трима изследователи: гл. ас. д-р Елена Борисова (Институт за литература), гл. ас. д-р Рени Янкова (Нов български университет) и Николай Генов (докторант към катедра „Теория на литературата“ в СУ „Св. Климент Охридски“).
Изследователският проект имаше за цел да изведе връзката между философия и литература, като приложи концептуалните и инструменталните възможности на прагматизма на Чарлс Пърс за проясняване на спецификите на жанра научна фантастика. Изграден върху абдуктивния метод (метод за създаване на хипотези), прагматизмът беше „проектиран“ върху научната фантастика, за да концептуализира нейния характер на „отгатващ“ или „провиждащ“ жанр, даващ не просто хипотези за бъдещето на човечеството, а много често посоки, цели и мечти, търсещи и намиращи своята опредметена реалност след време.
В рамките на проекта бяха реализирани седем лекции и срещи с ученици (на някои от тях бяха поканени писателите Александър Ненов и Мартин Колев); две лекции пред студенти от Нов български университет; участия на екипа във фестивали; срещи с клубове по научна фантастика и др. Работата на екипа беше представена на национални и международни форуми. В рамките на проекта беше проведена национална научна конференция с международно участие „Познание и трансхуманитарна р/еволюция“ (доклади представиха и изследователи от Сърбия, Полша и Украйна), чиято цел бе да се осмисли връзката между науката и научната фантастика, и по-конкретно – явлението „трансхуманизъм“, разгледано в неговите литературни, културни, психологически и интердисциплинарни аспекти.
В уебсайта на проекта Фантастика и бъдеще (https://fantastika-bg.eu/) са отразени дейностите на екипа. Публикувани са над 130 научни и научнопопулярни текстове. Сред авторите, подкрепили идеята на сайта със статии, се открояват имената на Владимир Полеганов, Александър Белтов, Атанас Славов и др.
Дейностите, заложени в проекта, свързани с реализирането на срещите с ученици и студенти, имат реален потенциал да бъдат продължени и след приключването на проекта. От друга страна, създаденият теоретичен и литературноисторически корпус от статии е добра основа за по-нататъшното разработване на проблематиката в статии, студии и др.