След кратко боледуване, на 15 септември 2022 г. ни напусна нашият колега доц. д-р Румен Шивачев


Неочаквано, след кратко боледуване, на 15 септември 2022 г. ни напусна нашият колега доц. д-р Румен Шивачев. Напусна ни току-що защитил хабилитационния си труд “Ракурси на ранната модерност. Психология и символизъм”. Тръгна си щастлив и видимо доволен след последната си академична лекция през август, увенчал с успех делото на свои многогодишни изследвания.

Тих, замислен, повече затворен по характер, вдълбочен в размишленията си върху класическото юнгианство, което дискутираше с разпаленост и страст, Румен беше дълбоко посветен на литературната наука, за него тя беше всичко – живот, професия, любима, съдба. Литературната история, литературните архиви и документи, аналитичната психология са запазен периметър в научните му интереси.  Родственик на д-р Кръстьо Кръстев по бащина линия, той живееше с чувство на посветеност, любов и пиетет към делото на своя велик прадядо и голяма част от статиите и студите си посвети на сп. “Мисъл” и “модерното човекознание” на  неговия главен редактор. Трайният интерес на Румен към психоаналитичното изследване на ранната модерност като област, в която се пресичат влияния от различни области на науката, сякаш идва по наследство и бележи значителните му успехи в тази област с книгите “Суб-литературният мит “Бай Ганьо” (2016) и “Ракурси на ранната модерност. Психология и символизъм” (2022).  

Румен Шивачев беше тих и творчески устроен човек, с интереси в областта на поезията и театъра, автор на стихове, завършил режисура и актьорско майсторство за ръководители на самодейни театрални състави във Факултета за обществени професии към СУ и запазил от студентските си години любопитството към тайните на лицето, скрито зад маската.

Внимателен към колегите си, много скромен, винаги леко и добродушно подсмихнат, Румен притежаваше ценното качество да се вдълбочава в разговорите, да търси дълбинното познание за нещата, да философства, да налага свой индивидуален стил в изследванията си, верен на поетическата максима на Юнг: “Който отива към себе си, рискува да се конфронтира със себе си”. Познанието за него винаги си заслужаваше конфронтацията и рисковете, неудобството да бъдеш самобитен и удоволствието да останеш правдив и верен на своите идеи в науката.

Бог да  го прости и упокои в царството на праведниците!

Мир и светлина на душата му!

От колегите му в Секцията по нова и съвременна литература  
и Института за литература