Председателят на Българската академия на науките (БАН) акад. Юлиан Ревалски откри днес лабораторията "Виртуална история на българската литература (ІХ-ХХІ в.)" в Института за литература (ИЛ) на БАН.
На откриването на лабораторията присъстваха директорът на Института за литература доц. д-р Пенка Ватова и учени от ИЛ-БАН. Сред тях беше и писателят Георги Господинов, който работи в института.
Лабораторията се изгражда през последните пет месеца в изпълнение на проекта "Изграждане и развитие на Център за върхови постижения "Наследство БГ", финансиран от Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г." (ОП НОИР), съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие. Институтът за литература е партньор по проекта, който се изпълнява от консорциум от дванадесет водещи образователни и научни организации. Дейността им е ориентирана към управлението и опазването на българското културно наследство, управлението на защитени местности и опазването на околната среда, развитието на регионите, образованието, различни икономически сектори от креативните и рекреативните индустрии, развитието на библиотечното, музейното и архивното дело, изкуствата и други.
Лабораторията включва учебна и компютърна зала, зала за дигитализация, архивохранилище и книгохранилище с над 20 технически оборудвани работни места. Тя представлява модерна материална и техническа база за изпълнение на научната програма "Виртуална история на българската литература (ІХ-ХХІ в.)", с която екипът на Института за литература, ръководен от доц. д-р Пенка Ватова, директор на ИЛ, и проф. д.н. Ана Стойкова, заместник-директор, участва в проекта.
През 2022 г. успешно приключиха няколко научни изследвания на учени от Института за литература по програмата, а в момента се пълни със съдържание и интегралният сайт, който ще представя постиженията на екипите, включени в консорциума. Предстои проектът да бъде завършен до края на 2023 г.
Сега открихме лабораторията "Виртуална история на българската литература (ІХ-ХХІ в.)", която е инфраструктурен обект, изграден в рамките на Центъра за върхови постижения "Наследство БГ", като в този консорциум ИЛ-БАН е един от 12-те партньори - академични и културни институции от София, обясни директорът доц. д-р Пенка Ватова. Тя уточни, че от БАН шест са научните институти, а Софийският университет "Св. Климент Охридски" е водещият партньор. Участват също Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", Техническият университет, Националната спортна академия. Центърът за върхови постижения, който се изгражда по проекта, има конкретни задачи в опазването на литературното и културното наследство, и превръщането му в продукт, който е свързан с образованието и културните индустрии. В тази лаборатория ще се дигитализира литературното ни наследство - книги, архиви, стари периодични издания, фотографии - артефакти на нашата литературна и културна памет.
Имаме вече натрупан масив, който се обработва, за да се интегрира в сайт на всички партньори, като на свободен достъп ще бъдат публикувани всички продукти, създадени в рамките на консорциума, обясни доц. Пенка Ватова. Тя уточни, че участието на всеки един от партньорите включва изграждането на материална база и научна програма.
В рамките на тази програма най-напред ще дигитализираме историите на българската литература - под различна форма, има през годините от 20-и век различни истории и различни поредици, които представляват историята на българската литература. Има една поредица "Литературен архив", с отделни персонализирани томове, например архивът на Гео Милев и на други автори. Има многотомни авторски и колективни истории на българската литература, които изследват литературното наследство през различни епохи, по различен начин, методология и оптика. После ще дигитализираме творчеството на автори, които са били маргинализирани по различни причини, като през втората половина на 20-и век основната причина е идеологическа, но не само. Има и творци, работили в чужбина, и тяхното творчество не е присъединено към корпуса на българската литература. Например, творчеството на Матвей Вълев - голяма част от него е създадено в Латинска Америка, каза доц. Ватова.
Има зала за обучения - за докторанти и специализанти, които са от България и от чужбина. Има също заседателна зала, която ще бъде оборудвана с техника. Базата, която откриваме, струва 260 000 лева, но тук беше стол за хранене на Академията, който не е функционирал през последните 30 години, обясни доц. д-р Пенка Ватова.
ссадсадас