1 minute
Покана за конференция
17–18 октомври 2024 г.
Институт за литература – БАН
Четвъртък, 17 октомври
Институт за литература, Голям салон, партер
Сутрин
10.00 Посрещане на участниците
Встъпителни думи: Пенка Ватова, директор на Института за литература, и Маргарита Серафимова, ръководител на проекта
Първо заседание
Модератор: Пламен Антов (ИЛ–БАН)
10.30 Нина Димитрова (ИФС–БАН), Прочити на дивото в българската хуманитаристика от първата половина на ХХ век
10.45 Пенка Ватова (ИЛ–БАН), Природата и поетите на 80-те
11.00 Андроника Мартонова (ИИИзк–БАН), Див(н)и светливи картини: неравнодушната източна природа в ранното българско киноразпространение
11.15–11.45 Дискусия
11.45–12.00 Кафе пауза
Второ заседание
Модератор: Пенка Ватова (ИЛ–БАН)
12.00 Божана Филипова (ИЛ–БАН), Въобразяването на океана – космос, бездна, фрактали
12.15 Елица Попова (ИЛ–БАН), „… за тържествения укор / на твоето дихание“. Диханието на морето в цикъла „Средиземноморие“ от първата стихосбирка на Еудженио Монтале, „Кости от сепия“
12.30 Мария Пилева (ИЛ–БАН), От „Велика Рилска пустиня“ до „най-великолепна планина българска“
12.45 Стоян Ставру (ИФС–БАН), Дивото и изкуството на собствеността
13.00–13.30 Дискусия
13.30–14.30 Кафе пауза
Следобед
Трето заседание
Модератор: Николай Генов (ИЛ–БАН)
14.30 Мариета Иванова-Гиргинова (ИЛ–БАН), Зовът на дивото в драматическите видения на Боян Дановски „Синята лястовица“ и „Самодива“. Трансгресии и лудост
14.45 Надежда Панайотова (НАТФИЗ), „Сън в лятна нощ“ – мистика, виталност и свобода
15.00 Боян Ценев (НАТФИЗ), Психика срещу физика. Човешки и природни стихии в „Медея“ на Ларс фон Триер
15.15 Тея Сугарева-Савова (НАТФИЗ), Дивата природа на градския човек в пиесата на Брехт „В джунглата на градовете“
15.30 Камелия Спасова (СУ), Оставен да подивее: Филоктет на о. Лемнос
15.45–16.15 Дискусияn/admin/reports/updates
16.15–16.30 Кафе пауза
Четвърто заседание
Модератор: Маргарита Серафимова (ИЛ–БАН)
16.30 Анджела Гоцис (ИИИзк–БАН), Фигури на дивото. Чудовища, животни, свръхестествени създания в киното и телевизията
16.45 Росица Чернокожева (ИЛ–БАН), „Гората на призраците“ на Златко Енев – емпатията в трансцедентното
17.00 Елеонора Шестакова (Украйна), Теоретико-методологически аспекти на анализа на пейзажа в художествената литература
17.15 Ребека Джили (ИЛ–БАН), Зоопоетика на „Bestie“ от Федериго Тоци (1883–1920) и „Проклятие зверя“ от Леонид Н. Андреев (1871–1919)
17.30–18.00 Дискусия
Петък, 18 октомври
Институт за литература, Голям салон, партер
Сутрин
Първо заседание
Модератор: Андриана Спасова (ИЛ–БАН)
10.30 Михаил Неделчев (НБУ), Явяванията на вълка, на вълчето, на вълчевското в прозата на Й. Вълчев, Й. Радичков и В. Зарев
11.00 Николай Желев (ИЛ–БАН), Природните мотиви във възрожденските преводи на „Робинзон Крузо“
11.15 Андриана Спасова (ИЛ–БАН), Възрожденски идеологически практики и алегорични превъплъщения
11.30 Олга Савеска (Белградски унив.), Културният варварин в българския и сръбския художествен авангард
11.45 Александър Христов (СУ), Дилетанти и нихилисти в лоното на бездушната природата (върху мотиви в творчеството
на Иван Тургенев и Чавдар Мутафов)
12.00–12.15 Дискусия
12.15–12.30 Кафе пауза
Второ заседание
Модератор: Елена Борисова (ИЛ–БАН)
12.30 Николай Генов (ИЛ–БАН), Разпадащият се свят: модели на природната катастрофа при Джеймс Г. Балард
12.45 Елена Борисова (ИЛ–БАН), Човекът срещу природата, или с какво
е покрит пътят към „прогреса“ в романа на Урсула Ле Гуин
„Светът се нарича дъбрава“
13.00 Станимир Панайотов (ИЛ–БАН), Във фашистката гора: Юнгер, Евола и трансценденталният следвоенен ум
13.15 Васил Марков (ИФС–БАН), Дивият свят и жичният свят. Екологични аспекти на интерактивния документален разказ
13.30–14.00 Дискусия
14.00–14.30 Кафе пауза
Следобед Трето заседание
Модератор: Николай Генов (ИЛ–БАН)
14.30 Вяра Попова (ИФС–БАН), Дивакът Гоген
14.45 Станимира Уидърз (ИИИзк–Бан), Музиката отвъд нас: пост-антропоцентрични ракурси към някои музикални феномени
15.00 Свидна Михайлова (ИЛ–БАН), Природата – протагонист в новелите на Алваро Мутис
15.15 Борислава Иванова (ИЛ–БАН), Екосистемата на една война в „Островът на изгубените дървета“, Елиф Шафак
15.30–16.00 Дискусия
16.00–16.30 Кафе пауза
Четвърто заседание
Модератор: Светлана Стойчева (НАТФИЗ)
16.30 Пламен Антов (ИЛ–БАН), Синтагматичният поток на света и разказа: екологични ангажименти в магическия реализъм на Радичков
16.45 Светлана Стойчева (НАТФИЗ), Двойката господар – слуга в опозицията цивилизованост – варварство
17.00 Маргарита Серафимова (ИЛ–БАН), Диво време. Портрет на писателя като метеоролог
17.15–17.45 Дискусия
Заключителни думи и закриване на конференцията
Строго погледнато, дивата природа е това, което е различно, другото, неподвластният на човешката воля φύσις в неговото първично, онтологично състояние: природата в нейната най-сурова проява. В същото време става дума за културно изграден фантазъм, утопия, произтичаща от „артиализацията“ (Монтен) на естествения свят. При това имаме работа не толкова с транспозиция от реалността към фикцията, колкото с прескачане от една фикция към друга. Намесени са всички изкуства.
Дивата природа може да е с положителен и с отрицателен знак; да бъде диаболизирана или идеализирана; да извиква предчовешкото съществувание, но може да означава и неподлежащото на култивиране; да изразява разрушителното или съзидателно начало. Каквато и да е нейната интерпретация обаче, тя е неизчерпаем ресурс за творческото въображение. Дивото се превръща в мит (достатъчно е да споменем мита за „добрия дивак“ или мита за „Дивия запад“), появява се в заглавия, превръща се в муза или кауза, става емблема, философия, начин на мислене. Примери може да открием в различни изкуства: пиесата за клавесин „Диваците“ (Les Sauvages) на Ж.-Ф. Рамо, филми като „Дивакът“ (The Savage) на Дж. Майкъл или „Дивата планета“ (Ferocious Planet) на Б. О’Браян, песента „Диви коне“ (Wild Horses) на Ролинг стоунс, картината „Дивият лов“ (Die Wilde Jagd) на Й. В. Кордес, романът на У. Смит „Диво правосъдие“ (Wild Justice), философското есе „Дивото мислене“ (La Pensée sauvage) на К. Леви-Строс, приказката на Х. К. Андерсен „Дивите лебеди“ (De vilde Svaner) и много други, без да забравяме „Диви разкази“ на Н. Хайтов или „Свирепо настроение“ на Й. Радичков – всяко от които е заредено с някакво търсене, утвърждаване или полемизиране.
Дивото се схваща като време (някога) или място (другаде), но то може да бъде и около нас, и вътре в нас. Плевелите растат между полезните посеви или между плочките на тротоарите. Достатъчно е човек малко да отклони вниманието си, да намали контрола и… мястото подивява, а под тънкия пласт култура изскача примитивното. Доминиращите конотации упорито извикват представи за „нечовешко“, „брутално“, „варварско“, „животинско“, „екстремно“.
Сблъсъкът с дивото поражда културен шок. Ето защо то може да бъде мислено единствено в опозиция с антропизираното, с опитоменото. И макар че границите непрекъснато се променят, усещането за граница все пак се запазва. Както напомня Леви-Строс, общества, които не познават готвенето, нямат понятие и за суровото. Така че в полезрението ни неизбежно ще бъде поставено и цивилизованото (както и свързани дихотомии като естество – артефакт, хаос – ред, случайност – закономерност и пр.), макар че днес се опитваме да преодолеем бинарното си мислене и търсим креативни форми на „меланж“ (Е. Коча), а понятието за „биоразнообразие“ е призвано да помири някои от противоположностите.
Дивото е най-природното в природата. Ето защо ще ни интересува неговото естетическо осмисляне, привлекателността (и заплахата) на тази другост: дивите животни, естественият растеж, развилнелите се стихии. И всички изкуства, които черпят от тяхната необузданост, виталност, свобода: музиката, живописта, архитектурата… И разбира се – литературата.
Някои възможни изследователски посоки:
- Архетипи на грандиозната природа (океанът, планината, пустинята, джунглата). Плашещото чувство на необятност (космосът);
-
Случайното, инцидентното, катастрофичното;
-
Естествено и свръхестествено. Чудовищното, мистериозното; нощната гора, гъмжаща от диви зверове и странни създания (Думата sauvage на фр. и savage на англ. са етимологически свързани с латинското название за гора: silvaticus, „от гората“);
-
Досегът с дивата природа и привлекателният ужас на сюблимното: удоволствие, примесено с чувство за опасност;
-
Заплашителната и безмилостна природа. Природата мащеха. Природни катаклизми и стихии;
-
Дивото като трансгресия и неговите герои (маргиналът, откривателят, планинецът, ловецът, отшелникът);
-
Форми на дивото – материални, въображаеми, символични – в сърцето на града, в полето на цивилизацията, и т.н.
Ако нашето изследователско предложение ви е заинтригувало, ще очакваме вашите заявки за участие до 22 септември 2024: заглавие и резюме от около 300 думи, придружени с кратка био-библиографска бележка за автора, на адрес litteraturaetnatura@abv.bg