На 16 април 2025 г. ни напусна доц. д-р Мариана Тодорова

МАРИАНА ТОДОРОВА

(8 юли 1946 – 16 април 2025)

На 16 април 2025 г. ни напусна доц. д-р Мариана Тодорова.

Мариана Тодорова завършва Българска филология в Софийския университет през 1969 г. Работи като учител в София, след което постъпва в Института за литература при Българска академия на науките, като докторант (1974), където работи до 2011 г. Научните интереси на доцент д-р Мариана Тодорова още от началото на пътя й като изследовател са предимно в областта на българската литература на ХХ в., на съвременната българска литература и на оперативната литературната критика. Сътрудничи на в-к „Литературен фронт“, сп. „Пламък“, сп. „Септември“ и др. 

Мариана Тодорова е автор на книгите: „Александър Геров – самотникът“, 2004; „Георги Господинов – от Гаустин до градинаря“, 2009; „Физика на тъгата – като послание“, 2012; „Почерци. Портрети на съвременни български писатели“, 2015; "Почерци. Кн. 2", 2018; „Животът – нашата едничка страст“. „Лит. очерк за Александър Геров“; „Сподвижници“, 2019; „Иконичността на думите. Майстори на съвременната българска проза“, 2023.

За Мариана Тодорова литературата не беше само професия, а житейска и творческа съдба. Тя аналитично отразяваше и съпреживяваше текущия литературен процес, с удивителна точност очертаваше тенденциите в съвременната проза и поезия. В трудните за българската култура години в края на ХХ в., Мариана Тодорова основа издателство „Карина М“, преименувано по-късно „Карина-Мариана Тодорова“ и прие като своя мисия да подпомага издаването на дебютните книги на млади изследователи, да популяризира преводната литература, да влага неуморна енергия и лични средства в издаването на оригинални художествени произведения и неконвенционални литературоведски трудове. Тя работеше неуморно, въпреки трудностите и болките, безкористно подкрепяше съвременния културен живот, без да очаква слава и признание.

С нея си отива още една колега от поколението, което през отминалите десетилетия създаваше академичния авторитет и утвърждаваше общественото присъствие на Института за литература!

ПОКЛОН!

ДА БЪДЕ СВЕТЛА ПАМЕТТА Й! 

От сътрудниците на Института за литература