1 minute
Следващата седмица на семинар „Методологически проблеми на литературознанието“, организиран от секцията по теория на литературата, ще гостува Момчил Христов. Той ще изнесе публична лекция на тема „Символно насилие и класово господство в литературата на транскласовия опит“.
Място: Институт за литература, Малък салон.
Време: 22.05.2025 (четвъртък) от 17:00 ч.
Включване онлайн: https://meet.google.com/aav-gupx-don
Жулиен Сорел (Червено и черно), син на дървар, обсебен от „тъмното си потекло“, открива, че в по-богатото и изтънчено „съсловие“ на семейство дьо Ренал гледат на него като на „слуга“ и въпреки опитите да усвои обноските на новата среда, установява, че не успява напълно да интериоризира начините, по които чувстват членовете ѝ, които са изначално социализирани в нея – в решителни моменти Сорел си остава солидарен с народните вкусове и борби; Жорж Дюроа (Бел-ами), син на нормандски селяни, съдържатели на пивница, е движен едновременно от стремежа да бъде приет в парижките среди на „полето на властта“ (Бурдийо) и от омразата към тяхното лицемерие, но е застиган от диспозиции, придобити в неговата среда на произход, белязана от лишения – стиснатост, неловкост в общуването, „мръснишки“ шеги и гръмогласен смях. Към тях можем да добавим Сезар Бирото и Люсиен дьо Рюбемпре на Балзак, Мартин Идън на Джек Лондон, Пип Пирип на Дикенс – все персонажи, чиято биографична траектория описва т. нар. „възходяща социална мобилност“ и по-конкретно преминаването на социалните бариери, които отделят социалните класи, групи с голям обем на капитали (икономически, социален, културен) от онези без капитали. За да осъществят това рядко по рода си движение в социалното пространство, индивидите предприемат стратегии и операции по своеобразно адаптиране към нормите и очевидностите на новата среда, задействат процедури по себетрансформация, в които разиграват върху себе си (поведение, възприятия, маниери, отношение към собственото си минало и към средата на произход) оценки и вкусове, елементи от стила на живот на доминиращите – накратко, прилагат категории, изградени от доминиращи позиции – само за да открият обаче, че достигат до едно ничие, междинно пространство, което обитават в „двойно отсъствие“ (Абделмалек Сайяд): вече откъснати от средата на произход и отхвърлени от нея, никога напълно приети и у дома си в класата, към която се стремят.
В тази лекция ще се насоча към механизмите, чрез които функционира символното насилие и които съдействат за възпроизводството на класово господство, като се спра върху „авто-социо-биографичния“ разказ на Ани Ерно Мястото, в който тя изгражда нещо като социологически портрет на своя наскоро починал баща и в същото време прави археология на „класовата дистанция“, която се появява между тях вследствие на мигрирането ѝ към света на културната буржоазия. Това е и едно от произведенията, в които литературно описание и социология се докосват отблизо и се преплитат, като социологическите анализи служат за изграждането на литературни форми, а последните, на свой ред, могат да съдействат за обогатяване на социологическата рефлексия. Главният залог на този социологически подход към литературата е открояване на фините измерения, в които се упражнява класовото господство. Аз споделям убеждението, че литературните текстове са вектор на социално познание, в случая – за света на социалните класи.
Момчил Христов