ОСТРОВИ НА НЕБЛАЖЕНИТЕ. ИСТОРИЯ НА НЕКОНВЕНЦИОНАЛНАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА ОТ 1944 ДО 1989 Г. В НЕЙНИЯ СОЦИОКУЛТУРЕН КОНТЕКСТ

„Острови на неблажените. История на неконвенционалната българска литература от 1944 до 1989 г. в нейния социокултурен контекст“ е проект на Института за литература при БАН, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката (договор № КП-06-Н60/1 от 16.11.2021).

Проектът изследва историята на българската литература от периода 1944 – 1989 г. с фокус върху явленията извън идеологически доминираното течение на социалистическия реализъм. Тези явления са много и разнообразни в тематично, поетическо и жанрово отношение. Съвсем не винаги става дума за дисидентска литература, за жестове на пряко противопоставяне. В много случаи неприспособимостта на творците, тяхното несъгласие или просто органическото им невписване в официозния канон се изразяват в различни форми на литературно и интелектуално бягство, в замълчаване, в изобретяване на нови поетики, в модернистични реминисценции и т.н. Това са процеси, които имат не само тематичен и поетически израз. Те се отразяват и върху жанровата система на българската литература. Примери за това са завоите на редица писатели към литературата за деца, развитието на сатирата, разцветът на есето, разгръщането на специфичната критико-познавателна територия на сказката и беседата, дори насочването към други изкуства (киното, театъра) или към литературния превод.

В настоящия проект тези явления са обхванати от метафората на „островите“ – поради привидната си различност и отделеност. Обединяването им се осъществява чрез историзиращата хипотеза, че те едва ли биха съществували в този си вид без наличието на онази обща ос, от която да се оттласкват – официозния канон. 

В този смисъл акцент на проекта е не толкова репресивният механизъм на тоталитарната държава и съпротивата срещу него, колкото амбивалентната симбиоза между официозното и неконвенционалното в изследвания период.