1 minute
Следващата седмица на семинар „Методологически проблеми на литературознанието“, организиран от секцията по теория на литературата, ще гостува проф. Клео Протохристова. Тя ще изнесе публична лекция на тема „Литературните години като методическа и изследователска практика“. Резюмето на лекцията е прикачено.
Място: Институт за литература, Конферентна зала на 9 ет.
Време: 27.11.2025 (четвъртък) от 15:00ч.
Включване онлайн: https://meet.google.com/iyv-dctv-swf
Очакваме ви!
ЛИТЕРАТУРНИТЕ ГОДИНИ КАТО МЕТОДИЧЕСКА И ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ПРАГМАТИКА
Клео Протохристова
Лекцията аргументира идеята за съживяване и алтернативно използване на понятието литературна година. Макар и предложено като термин (Ив Шеврел), то не гарантира особено завидна методологическа обезпеченост. Целта на изложението е да изтъкне и обясни как обезкуражаващата неопределеност на понятието може да бъде видяна като предимство, тъй като дава възможност за неговото преосмисляне и функционализиране, а съответно и за оползотворяването му за целите на разнообразни научни задачи.
Като приоритетен избор при конкретизиране на методологическата стратегия е заявена постановката на Х.-Р. Яус, представена в студията му „Литературната история като провокация към литературознанието“, а именно, „чрез синхронен срез на даден момент в развитието да се разчлени хетерогенното многообразие на паралелно създаваните произведения на еквивалентни, противоположни и йерархични структури и така да се разкрие по-общата система от взаимоотношения в литературата на даден исторически момент“. Уместният подход при рационализацията на литературните факти е синхронията, а измежду резултатите, получени в резултат на изучаването на състоянието в синхрония, вече на следващ етап трябва да бъдат идентифицирани онези съдържателни повторения, които да послужат като опорни точки за очертаване на нова, вече диахронна картина. Ако се доверим на разбирането на Яус за синхрониите в литературната история като импулс за диахронни развития, можем да очакваме, че веднъж разпознати като серия, представителна за определен момент, въпросните съдържателни ядра могат да се окажат и генератори на изразителни диахронни съотнасяния между артефакти, възникнали през различни години.
Предимствата на производната методология са: по-задълбочен и ефективен анализ на събития и развития, които са настъпили относително синхронно в определен момент от литературната история; фокус върху пресечната точка между синхронна ситуация и диахронно развитие, което предоставя уникална възможност да се активира потенциалът на синхронния анализ, за да се подсили диахронното изследване; извеждане на неустановими по друг начин връзки между литературните текстове, от една страна, и широк спектър от социални и естетически практики, от друга, което стимулира интердисциплинарния аспект на сравнителните литературни изследвания. Форматът на литературните години спомага за по-цялостна реконструкция на контекстуалните рамки на литературните текстове и отваря перспектива към смислопораждащи съотносимости между тях, неустановими по друг начин.