Уважаеми колеги,

Тази конференция се организира съвместно от катедра „Теория на литературата“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и секция „Теория на литературата“ към Института за литература към БАН.

Дати на провеждане: 12 – 13 ноември 2023 г.  | Място: Нова конферентна зала, СУ „Св. Климент Охридски“.

Време за изнасяне на доклада: 20 мин. | Срок за изпращане на заявки: 30.09.2023

Изпращайте заявките си, като попълните този формуляр: https://forms.gle/n8DPkDGuvKuZS5Me6   
За заявка се изисква заглавие, придружено с резюме до 1800 знака на български и английски.

Тематични кръгове:

• Литература и други медии: социални мрежи, видеоигри, популярна музика, кино, комикси
• Паралитературни жанрове: писма, дневници, биографии, автобиографии, мемоари
• Автофикция и автобиографична метафикция
• Алтернативна история и исторически роман
• Транспозиция на смеховата и популярната култура в литература
• Жанрове отвъд канона: научна фантастика, фентъзи, мистерия, трилър, детективски романи
• Канонични/флуидни граници между литература и паралитература

Мястото на литературата в съвременното общество е обект на дебати, макар да е ясно, че при съвместното съществуване с нови медии като киното и видеоигрите литературата неминуемо ще изгуби част от своите обществени роли. Но изгубвайки нещо, дали тя няма да спечели друго? Каква е съдбата на красноречието днес? Социологически погледнато, какви са предимствата и недостатъците на добрата информираност относно литературната класика? И от друга страна, как се изменя литературният канон и дали той не изхвърля някои реторически жанрове в областта на паралитературното – такива като писма и дневници?

Значението на начина, по който се пише историята в Модерността, е голямо за съвременното въображение изобщо. Това историческо писане е било в непрестанен обмен с историческия роман. Друга важна за тази конференция област е тази на научнофантастичните жанрове и фентъзи жанровете. Как се отнася жанра на алтернативната история към историческия наратив? С възхода на микроисторията фокусът на историческия интерес е променен и това още повече поставя под въпрос границите между литература и история.

Има учени, които биха посветили своите усилия по-скоро на въпроса за източниците на литературното, отколкото на бъдещите му въплъщения. Във връзка с това смятаме да предложим и един основен герой (концептуален персонаж) на проекта за тази конференция. Това е знаменитият филолог Ерих Ауербах, който посочва като основен източник за литературния дискурс ниския проповеднически стил (sermo humilis). Чрез превеждане и калкиране на словосъчетания от този латински стил е възникнала художествената проза. Тя обаче има и много други паралитературни източници. Такъв източник например за новинарските вестници (newspapers) от Просвещението в Англия, на които дължи много английският просвещенски роман.

Други възможности за интерпретация на темата на конференцията са литература и фолклор; литература и популярна музика; литература и философия; особеното гранично място на някои жанрове спрямо литературата, както това на сократическия диалог, откроено от Михаил Бахтин; и много други.

Паралитературни жанрове и литературност

Програма

Първи ден (11.11.2023)

Малък салон, Институт за литература – БАН

09.30: Откриване 

Панел I: Канонични/флуидни граници 

Модератор: Николай Генов

10.00-10.20: Михаил Неделчев, Романът на ОПОЯЗ
10.20-10.40: Дарин Тенев, Паралитературната логика на наративните модалности

10.40-11.00: Еньо Стоянов, Към литературната генеалогия на някои жанрове видеоигри

11.00-11.20: Георги Илиев, Какво е необходимо, за да станеш литературен теоретик: Бахтин между Жолес и Ауербах

11.20-11.40: Камелия Спасова, Филоктет като трактат и драма: Андре Жид и Хайнер Мюлер

11.40–12.00: Кафе пауза

Кръгла маса: Видеоигрите като паралитературен жанр

12.00-13.20: Еньо Стоянов, Северина Станкева и Николай Генов

13.20–14.30: Обедна почивка

Панел II: Жанрове отвъд канона

Модератор: Георги Илиев

14.30-14.50: Яким Петров, Поема/матема: Дейвид Фостър Уолъс и математиката 

14.50-15:10: Александър Попов, Комикс и мегароман: световната история в "The Sandman" на Нийл Геймън

15:10-15.30: Мария Калинова, Навременното и непреходното: темпоралното преобразуване в жанра на литературната журналистика

15.30-15.50: Венцеслав Шолце, Ревизионизъм, носталгизъм: совиетуейв и литературните теории на постмодернизма

15.50–16.00: Кафе пауза

Панел III: Кино и техниката на монтажа

Модератор: Йоанна Нейкова

16.00-16.20: Галина Георгиева, „Дупка към бъдещето“. Из дневниците на братя Стругацки и Тарковски

16.20-16.40: Николай Генов, Зоната като невъзможност при Стругацки и Тарковски

16.40-17.00: Миглена Дикова-Миланова, Политически наративи в „Ейбрахам Линкълн: Ловецът на вампири“ и "El Condе": филмите на ужасите и „високото изкуство“ 

17.00-17.20: Лилия Трифонова, „Щети“ на Джозефин Харт и Луис Мал: желание и тишина

17.20–17.30: Кафе пауза

Панел IV: Събитие и разказ

Модератор: Франческа Земярска

17.30-17.50: Йоанна Нейкова, Récit: събитие и разказ

17.50-18.10: Марина Николова, Синестезия – неразривност на темпоралните и пространствените представи в опит за изобразяване на абсолютното време. „Бърнт Нортън“ на Т. С. Елиът

18.10-18.30: Румяна Иванова-Кифер, Наративи на преживяното: за автентичността на изказа в един мемоар, в един разказ и в два филма

18.30-18.50: Атанас Добрев, Нощ, сняг, смърт: Норвежката криминална литература през погледа на феминизма

Втори ден (12.11.2023)

СУ, Огледална зала

Панел I: Нови прочити

Модератор: Франческа Земярска

09.30-09.50: Милена Кирова, Антиутопичното в българския роман през XXI век
09.50-10.10: Цветан Ракьовски, Алкохолът - паралитературни употреби
10.10-10.30: Весела Генова, Фентъзи, история, дистопия: паралитературни вдъхновения и жанрово преливане в романа „Смерти.net“ 

10.30-10.50: Пламен Антов, „Чичовци” в жанра на менипеята

10.50–11.00: Кафе пауза

Панел II: Факт и фикция

Модератор: Николай Генов

11.00-11.20: Малина Димитрова, Преписката на Христо Борина със София Юрукова – два художествени погледа върху издателските поредици и преводната литература

11.20-11.40: Ивета Рашева, Писмовниците на С. Доброплодни и Н. Михайловски в старопечатната българска традиция

11.40-12.00: Мария Огойска, Документалната основа на романа на Е. Дворянова „Свидетели на небеса“

12.00-12.20: Габриела Котоманова, Абортът и други убийства в българската поезия

12.20–13.30: Обедна почивка

Панел III: Паралитературни жанрове

Модератор: Йоанна Нейкова

13.30-13.50: Галя Йотова, Литература и фотография - негативът на наратива в романа „Аустерлиц” на В. Г. Зебалд
13.50-14.10: Богдана Паскалева, В. Г. Зебалд и кризата на литературността
14.10-14.30: Стефан Гончаров, По следите на Зебалд: Образи в лабиринта на думите и историята

14.30-14.50: Емануела Чичова, За понятието „документален роман“ през последните две десетилетия в България

14.50–15.00: Кафе пауза 

Панел IV: Исторически дискурс и исторически роман

Модератор: Георги Илиев

15.00-15.20: Николай Тодоров, Първите стъпки в теорията на микроисторията: Луис Гонсалес-и-Гонсалес и Еманюел льо Роа Ладюри
15.20-15.40: Илвие Конедарева, „Балада за Георг Хених“ – една „история за себе си“ 

15.40-16.00: Яница Радева, „Хагабула“ от Тодор П. Тодоров като алтернативна магическа история в контекста на българската литература

16.00-16.20: Нели Попова, Проблемът за паметта и идентичността в трилогията на Реа Галанаки

16.20–16.30: Кафе пауза 

Панел V: Жанрове отвъд канона

Модератор: Йоанна Нейкова

16.30-16.50: Яна Монева, Приказката на братя Грим за Цар Дроздобрад е една съвременна приказка за отхвърлянето и изборът, за гордостта и смирението в намирането на себе си

16.50-17.10: Ангелина Рангелова, Ян Бибиян и аз: употреби на литературата за деца

17.10-17.30: Франческа Земярска, Адриан срещу Зенон

17.30-17.50: Мария Маринова, Културата „Хари Потър“ – от „детската книжка“ до порасналите читатели днес

17.50–18.00: Кафе пауза

18.00: Премиера на сборника „Кино, готика, канон“ 

Пламен Антон, Камелия Спасова, Дарин Тенев, Богдана Паскалева и Огнян Ковачев

Трети ден (13.11.2023)

СУ, Огледална зала

Панел I: Паралитературни жанрове

Модератор: Франческа Земярска

10.30-10.50: Росица Чернокожева, Фройд и Стефан Цвайг – автобиографичен и биографичен паралитературен прочит
10.50-11.10: Ралица Люцканова, Изобретяването на Анджела Картър – биография

11.10-11.30: Роман Хаджикосев, Дискурсът на котките. Райнхолд Меснер между планините, музеите и литературата

11.30-11.50: Ребека Джили, Извън канона: автобиографията на княз И. М. Долгоруков (1764–1823) 

12.00–13.00: Обедна почивка

Панел II: Канонични/флуидни граници 

Модератор: Георги Илиев

13.00-13.20: Александър Кьосев, Ненаписаните стихотворения на Христо Ботев: транс-литературата, която предстои

13.20-13.40: Иван Георгиев, Автотекстуална лайтмотивна техника. Няколко есета от Томас Ман

13.40-14.00: Светлана Караджова, Паралитературни явления в модусите на банатската култура

14.00-14.20: Ива Анастасова, Завръщането на призраците в „Брулени хълмове“
 

14.20–14.30: Кафе пауза

Панел III: Канонични/флуидни граници 

Модератор: Йоанна Нейкова

14.30-14.50: Кристиана Каменова, Верн, Уелс и киното

14:50-15:10: Гергана Златкова, За някои видове пространствени измерения във фентъзи поредиците на Дж. Р. Р. Толкин и К. С. Луис 

15.10-15.30: Никола Стоянов, Теоретичната фикция и паралитературата: Преосмисляне на разказа и философията

15.30-15.50: Сава Стаменкович, The (Im)possibility of Defining Genre, Subgenre and Super/Macro/Umbrella-Genre: The Example of Fantasy

16.00: Закриване на конференцията