ХІХ ежегоден Колегиум на секция „Литература на Българското възраждане”

Покана за участие в

ХХІХ ежегоден Колегиум на секция „Литература на Българското възраждане”,

Институт за литература – БАН,

Посветен на доц. д-р Недка Капралова

НИЕ ЗА ДРУГИТЕ И НИЕ ЗА НАС

Уважаеми колеги!

Подготвяйки ХХIХ-я Колегиум по възрожденска литература на тема НИЕ ЗА ДРУГИТЕ И НИЕ ЗА НАС, решихме да го посветим на светлата памет на доц. д-р Недка Капралова – ръководител на секция „Литература на Българското възраждане“ (2020–2024) и дългогодишен ревностен изследовател на възрожденските процеси.

Тя беше поела активно организирането на този Колегиум, който не се състоя през 2024 г. Нейната ненавременна и неочаквана кончина остави неосъществени много от идеите ѝ и недовършени много от делата ѝ. Предвиждаме колегиумът да се проведе през месец април 2025 г. – една година след като Недка ни напусна.

С желание да продължим общуването с темите и размислите на доц. Капралова, добавяме още няколко проблемни полета.

Изследователският образ на Недка Капралова се оформя от силното присъствие в научните ѝ текстове на въпросите за женското писане, за спомоществователството, за документалистиката (с насочено внимание към архиви, мемоари, дописки и др.), за фолклорното наследство. Аспекти на българското и мястото на българката във възрожденското общество – това са проблеми, които плътно се вписват в темата НИЕ ЗА ДРУГИТЕ И НИЕ ЗА НАС, като дообогатяват ХХIХ-я Колегиум и с личните изследователски приноси на доц. Недка Капралова. В организационен план предвиждаме провеждане на самостоятелен панел с примерни проблемно-тематични насоки:

  • Спомоществователството като явление;

  • Жените в културата на ХIХ век;

  • Женското писане;

  • Социалното утвърждаване на женския глас през Възраждането като фактор, който може да диктува условия;

  • Нови социални роли през Възраждането - меценати, дарители, спомоществователи;

  • Културното наследство на фолклора;

Чрез формулировката на темата на настоящия Колегиум – НИЕ ЗА ДРУГИТЕ И НИЕ ЗА НАС търсим отговори на базови за възрожденското време въпроси като: как и кога се формира възрожденското „ние“; как се изграждат възрожденските стереотипи спрямо други народи, как и доколко, веднъж изградени, те влияят върху преценката за българското; как вече оформеното възрожденско „ние“ се самооценява през погледа към „чуждото“.

В процеса на формиране на националното съзнание през XIX век българските възрожденци проявяват изразен интерес както към българската, така и към чужди култури. В своите търсения те се опитват да намерят отговор на въпроса „какво прави/изгражда българина българин, каква е същността на българското?“. Неизбежно се достига до следващия въпрос: „какъв сбор от критерии използват възрожденците, за да оценят българското?“ – дали те са единствено в положителен / отрицателен план, като в себе си може да съдържат различни противопоставяния (цивилизованост / дивачество, образованост / необразованост, носител на добродетели / носител на морална развала, богатство / бедност и др.), дали разглеждат българската идентичност сама по себе си или я сравняват с други. Основополагащ става въпросът: „Съотнасянето с чужди култури има ли за цел да се усвои чуждият опит, или най-вече да се позиционира цивилизоваността на българското?“.

Разсъжденията могат да обхванат различни насоки като:

  • „Ние за нас“ в бинарната опозиция, зададена още от Паисий: прости българи / хитри гърци, и последвалият стремеж, характеризиращ епохата, за превръщането на простите българи в просветени европейци;

  • Динамика на образите, които характеризират „ние“ и „другите“ – как се създават стереотипите, как оцеляват и си взаимодействат (инвариантни модели); как се усилват, променят, осмиват или игнорират; 

  • Автостереотипи – фаворизиране на „ние“ и дефаворизиране на „те“;

  • Нашето „ние“ и различните „други“ – „другото“ като странност, аномалия, чудатост (Юп Лерсен); или „другият“ като модел за подражание – принос към универсалния прогрес (политически, икономически, културен) и т.н.

Разширени варианти на докладите ще бъдат публикувани в сп. Studia Litteraria Serdiscencia.
 

Срок за подаване на заявките за участие: 20 март 2025 г.

Провеждане на колегиума: 10 април 2025 г.

Организатори:

Доц. д-р Николета Пътова – nikoleta.patova@gmail.com

Гл. ас. д-р Невена Михова - newena.mihova@abv.bg

Гл. ас. д-р Николай Желев - nikolaj650@abv.bg