На 4 май 2026 г. (понеделник) от 15 часа в Големия салон на Института за литература доц. Иван Христов ще изнесе лекция на тема “Рубин Хенри Маркъм и неговото разбиране за тоталитаризма”. Лекцията е част от семинара на секция “Нова и съвременна българска литература и се реализира като заключителна лекция по програма “Фулбрайт”.
РУБИН ХЕНРИ МАРКЪМ И НЕГОВОТО РАЗБИРАНЕ ЗА ТОТАЛИТАРИЗМА
Една лекция на доц. д-р Иван Христов Лекцията е част от семинара на секция „Нова и съвременна българска литература“ и се реализира като заключителна лекция по програмата „Фулбрайт“.
4 май 2026 г. (понеделник) от 15 часа в Големия салон на Института за литература!
Тази лекция ще се опита да отговори на въпроса „що е тоталитаризъм“, задълбочавайки нашето разбиране за него чрез анализ на важните, но недооценени произведения на Рубин Хенри Маркъм, роден през 1887 г. в щата Канзас. Като дългогодишен кореспондент на вестник Christian Science Monitor за България, Балканите и Източна Европа, Маркъм е бил свидетел на раждането и възхода на тоталитаризма и се превръща в един от най-видните гласове, предупреждаващи Съединените щати за опасностите от сътрудничество с комунистите. Той споделя своите прозрения в няколко важни книги, включително "Запознайте се с България" (1931), "Вълната от миналото" (1941), "Имперският комунизъм на Тито" (1947) и "Румъния под съветско иго" (1949). Чрез сравнителен анализ на възхода на тоталитаризма в Източна Европа около Втората световна война, както го разбира Маркъм, тази лекция ще се опита да направи важни изводи за днешна Източна Европа.
ЗА ЛЕКТОРА:
Научният интерес на д-р Иван Христов е фокусиран върху българската литература от XX и XXI век в европейски контекст. Той получава докторската си степен от Българската академия на науките през 2009 г. Още в първата си книга със заглавие „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“, която изследва кризата на българската национална идентичност след Първата световна война, той се докосва до някои аспекти на тоталитаризма. Христов показва колко крехка е била демократичната традиция в България тогава и как, след гражданската война от 1923 г., тоталитаризмът започва да придобива влияние в българското общество, а либералната демокрация става все по-уязвима.
Разширявайки своята научна компетентност, д-р Христов се обръща към проблема за тоталитаризма, който достига своя връх по време на Втората световна война. Той написва серия от статии, които изследват връзката между модернизма и различните видове тоталитарни идеологии. Неговите приноси в това отношение включват публикации за социалните трансформации, осъществени от тогавашните нови социални медии като радиото, киното и плаката, статиите му за връзката между модернисти и писатели соцреалисти, за реабилитацията на модернизма в България през 70-те години на ХХ век и за българската поезия от 80-те години и модернизма. Благодарение на Стипендията на Американския изследователски център в София за учени от Югоизточна Европа, която д-р Христов печели през 2015 г. и на проекта „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“ той успява да концептуализира и положи основите на своето второ монографично изследване. През 2022 г. излиза книгата „Българският литературенмодернизъм: Проблемът за времето и идентичността“. В тази книга той внимателно проследява произхода, възхода и упадъка на комунистическия тоталитаризъм в България от 20-те до 80-те години на XX век. През 2025-та година д-р Иван Христов печели стипендия за научен обмен по програмата „Изследвай САЩ - Институт за съвременна американска литература“ в Университета на Монтана в Мисула, Монтана. Д-р Иван Христов е автор и на над тридесет статии в областта на българския литературен модернизъм и постмодернизъм. В момента той работи като доцент в Института за литература към Българската академия на науките.
Неговият проект по програмата Фулбрайт „Концепцията за тоталитаризъм на Рубин Маркъм“ в Университета „Джордж Вашингтон“, Вашингтон, САЩ (2025-2026 г.) допринесе не само за реабилитацията на значението, което Рубин Маркъм има за българската, европейската и американската история и култура, но също така постигна по-подробна картина и подобри концептуалната яснота на термина „тоталитаризъм“, което е изключително важно за съвременното българско общество.
