На 28 юли 2026 г. в Посолството на Федеративна република Бразилия в София се състоя среща, посветена на литературните и научни контакти между България и Бразилия и на възможностите за тяхното бъдещо развитие. Посланикът на Бразилия Н. Пр. Пауло Роберто Кампос Тарисе да Фонтоура и завеждащият културния и консулския отдел г-н Лусиано Гордим д' Оливейра приеха доц. д-р Мариета Иванова-Гиргинова (ръководител на Издателски център „Боян Пенев“ при Института за литература – БАН) и гл. ас. д-р Боряна Владимирова ( PR на Издателския център). Разговорът се осъществи с любезното съдействие на г-жа Зоя Пейчева Чакърова – секретар на посолството.
Като свидетелства за дългогодишния научен и издателски интерес към Латинска Америка на посолството бяха подарени сборникът „Америките ни 1: Южна Америка и българската литература. Български следи в Латинска Америка“ (2015), книгите на Матвей Вълев „В страната на вечното лято“ (2022) и „Граждани на света. Избрани творби“ (2022), както и „Другата Америка“ (1946) на Светослав Минков.
В началото на срещата доц. д-р Мариета Иванова-Гиргинова представи работата на Института за литература по различни международни проекти и изданията, които се реализират по тях. Специално внимание обърна на научните хоризонти на проекта „Америките ни“, който изследва сложната мрежа от литературни, културни и биографични пресичания между България и американските континенти. Особено внимание беше отделено на Матвей Вълев като един от първите български писатели, превърнали Бразилия не просто в екзотичен фон, а в преживяно пространство на творчество, памет и човешки съдби. Годините му в Южна Америка оставят траен отпечатък върху неговия литературен свят и го превръщат в една от най-значимите фигури в ранната история на българо-бразилските културни отношения.
Гл. ас. д-р Боряна Владимирова представи своеобразния поглед на Светослав Минков към Латинска Америка и по-специално към Бразилия. В „Другата Америка“ писателят разрушава готовите представи за екзотичното и насочва вниманието към противоречията на модерността, към срещата между различни цивилизационни ритми и към човека, който е останал отвъд туристическата картина. Така Бразилия се разкрива не просто като екзотична страна, а като културна реалност, която провокира българското въображение да преосмисли и своите собствени граници.
В хода на разговора бяха обсъдени конкретни идеи за едно ползотворно бъдещо сътрудничество: превод и издаване на португалски език на сборника „Америките ни 1“ или на избрани текстове от него; превеждане на португалски и популяризиране на творчеството на Матвей Вълев в Бразилия; както и възможността за логистично подпомагане на документален филм, който да възстанови неговия творчески и човешки портрет през годините, прекарани в Латинска Америка. Тези намерения очертаха поле за диалог между дипломацията, литературната история, превода, издателската дейност и документалното кино.
От своя страна представителите на посолството подариха на Издателски център „Боян Пенев“ издания, които разкриват различни периоди и лица на бразилската култура: брошурата, посветена на 50-годишнината от откриването на Посолството на Бразилия в София; двуезичното издание на драмите на Нелсон Родригес „Булчинска рокля“ и „Целувка на асфалта“; поезия от Карлос Друмонд де Андраде; „Посмъртни спомени на Брас Кубас“ от Машадо де Асис; двуезичната стихосбирка „Словосъздания“ на Марко Лукези; както и „A viagem do rei“ от Ернст Розелиус.
Това дарение събира емблематични гласове от бразилската литература. Нелсон Родригес е сред авторите, преобразили модерния бразилски театър, а „Булчинска рокля“, поставена за първи път през 1943 г., се свързва с решителното обновяване на националната сцена. Карлос Друмонд де Андраде е един от големите поети на бразилския модернизъм, съчетаващ философска дълбочина, но и всекидневна наблюдателност. Машадо де Асис, основател и първи председател на Бразилската литературна академия, преобръща традиционния роман с ироничния разказ на своя „мъртъв автор“ Брас Кубас. Марко Лукези е поет, преводач, учен и член на Бразилската литературна академия, който изгражда в „Словосъздания“ поетика на духовните родства и на езика като жива материя.
Особено символично място сред подаръците заема „A viagem do rei“. Книгата представя дневника на Ернст Розелиус от пътуването на цар Фердинанд I до Южна Америка през 1927–1928 г. и връща към един малко познат епизод, в който българската история, Бразилия и интересът към природния свят се срещат по необичаен начин.
Срещата завърши с увереността, че литературата не само съхранява следите на миналото, но може да е и пространство за бъдещи партньорства. Подарените книги прекосиха символично океана в двете посоки, а разговорът положи основа за нови преводи, изследвания, издания и културни инициативи. Така българо-бразилският диалог продължава – чрез паметта за вече извървени пътища и чрез общото желание да бъдат открити нови.
