Следващата седмица на семинар „Методологически проблеми на литературознанието“, организиран от секцията по теория на литературата, ще гостува проф. Пламен Антов. Той ще изнесе публична лекция на тема „Философският реализъм, или философското / философстващо тяло“. Резюмето на лекцията ще бъде изпратено утре.
Място: Институт за литература, Конферентна зала на 9 ет.
Време: 14.10.2026 (сряда) от 15:00 ч. (вече в сряда !!!)
Включване онлайн: https://meet.google.com/mqg-qdwm-ooj
ФИЛОСОФСКИЯТ РЕАЛИЗЪМ,
ИЛИ ФИЛОСОФСКОТО/ФИЛОСОФСТВАЩО ТЯЛО
Във финалното Интермецо към първа глава на „Употребата на телата“ Агамбен припомня пространен коментар от Пиер Адо върху разбирането на най-късния Фуко за философията не просто като философстване, а като тоталност – като цялостно съществуване (като „изкуство да се живее, стил на живот, който ангажира цялото съществуване“). След което се позовава на Пол Вейн, който напомня, че за старите гърци „стил“ не означава различие, уникалност, а се определя от разбирането, че творецът е преди всичко майстор [занаятчия], а произведението на изкуството – произведение на неговия труд.
Това е добро начало, доколкото не само реставрира някакъв общ корен между философия и изкуство, но именно по този начин ни връща към едно изначално съединяване на философстването с тялото на философа.
Тъкмо на този специфичен вид употреба на тялото се спирам. – А именно на философстващото тяло, в две негови разновидности – биографичното и физическото, които разглеждам последователно.
След това, във връзка с биографичното тяло, обръщам внимание на особената свързаност с природата, с определен ландшафт, който Хайдегер нарича творчески (Schöpferische).
Именно Хайдегер е основният ми пример и аргумент (в частност едноименното есе). В личен план, от заниманията ми с него, и по-точно с „втората“ му философия след обрата (die Kehre), в късо съединение с цялостния ми, всеобхватен интерес към природата изобщо, възникна теоретичната идея, която излагам в настоящата лекция.
Обръщам внимание не на определен исторически период или направление, а по-скоро на един аспект в западната философска традиция, който я съпътства в цялото ѝ историческо развитие, от древните елеати до собствения ни ХХ век, когато се откроява с особена сила във вид на „преодоляване на метафизиката“. През цялото време той тлее като скрита, контра-напрегната сила, суицидно изкушение към самонадмогване на западния логос, което, от една страна, го тегли към не-западни („примитивни“) философски практики, каквато е източната (Дао, дзен), а от друга, в дискурсивен план, го сближава е литературното, „поетическото“, включително и във външно-биографичната проекция на „поетичното живеене“ (Хьолдерлин/Хайдегер).
В опита си да формулирам и изследвам този комплекс кръжа главно около късния („втория“) Хайдегер. Но за да очертая цялостен сюжет го включвам в различни разноредови, вертикално-хоризонтални контексти, свързвам го с други подобни явления. Преди всичко с друг любим, силно свързан с природата автор – Хенри Торо, и същевременно – на друго равнище – с източната философия, която също отдавна ми е близка. Присъединявам също така и друг важен, любим на всинца ни философ – Лудвиг Витгенщайн.
Започвам лекцията с една генерална апория (по повод на елеатите) и я завършвам с друга – с едно генерално питане, което преобръща, усъмнява се в иманентната основателност на целия построен сюжет.
Но най-напред започвам с основния въпрос за понятието „философски реализъм“ (или „практическа философия“), към което нескромно предявявам откривателски претенции, поне в смисъла, който тук се опитвам да откроя...
Пламен Антов
