1 minute
Ден на Института за литература с откриване на изложбата „Румънски писатели през Първата световна война“ на Националния музей на румънската литература и изнасяне на презентация на тема „Книжовните богатства на Румъния и старобългарската литература“
Уважаеми колеги,
Тази година ще отбележим Деня на Института за литература с две културни събития. На 21 ноември от 11.00 ч. във фоайето на Централна сграда на БАН ще бъде открита изложбата „Румънски писатели през Първата световна война“, а от 11.30 ч. в Големия салон на БАН проф. Анисава Милтенова ще изнесе презентация на тема „Книжовните богатства на Румъния и старобългарската литература“.
Изложбата „Румънски писатели през Първата световна война“, организирана от Националния музей на румънската литература и поставена в Централна сграда на БАН със съдействието на Института за литература – БАН, е посветена на паметта на румънски творци, доброволци в бойните действия и във военните лазарети, които сбъдват чрез присъствието си на бойното поле, чрез художествените си текстове и смелите си журналистически изяви идеала за обединение от 1918 г.
Изложбата представя в 19 постера изумителните съдби на високообразовани и талантливи писатели, които изговарят в прозата и поезията си, в есетата, статиите, репортажите и дневниците си войната свръхболезнено и експресивно. Сред представените автори са Ливиу Ребреяну, основоположник на модерния румънски роман, Камил Петреску, чието творчество насочва към градската и психологическа проблематика, Думитру Панаитеску, критик и литературен историк, създател на Румънския музей на литературата, Василе Войкулеску, чиято проза бележи важни постижения във фантастичния жанр, Йон Виня, прозаик и поет авангардист, редактор, Октавиан Гога, поет, политически активист и публицист, Джиб Михаеску, автор на новели, романи и драматургични произведения, Алексей Матеевич, бесарабски писател и военен свещеник, Феликс Адерка, писател есеист и публицист, Михаил Садовяну, прозаик, публицист и политик, Марта Бабиеску, авторка на проза, посланичка на румънската култура в Европа, Хортензия Пападат - Бенджеску, първата жена, призната за романист в румънската литература, кралица Мария, автор на мемоаристика, Владимир Стреину, поет, критик, есеист, преводач и др. Представяна и в други градове на Европа – Виена, Лондон, Кишинев – изложбата подчертава всеки път значимата роля на литературата в определянето на националната идентичност.
На откриването на изложбата ще говорят доц. д-р Елка Трайкова, директор на Института за литература, Анита Григориу и Лоредана Войчила от Националния музей на румънската литература.
След откриването на изложбата, от 11.30 ч. в Големия салон на БАН проф. Анисава Милтенова от Института за литература ще изнесе презентация на тема „Книжовните богатства на Румъния и старобългарската литература“. Ръкописното наследство на кирилица, съхранявано в манастирите, архивите и библиотеките на Република Румъния, не случайно в последните десетилетия отново и отново привлича вниманието на изследователите. То е определяно като забележителна част от европейската култура през ХV – ХVІІ век не само от специалистите, но и от широката общественост. Изтъкнати румънски книжовници съхраняват и развиват среднобългарската традиция от ХІV век. Велики личности като българина Григорий Цамблак дават своя творчески принос в тази традиция. Общ влог в науката на румънски и на български учени, богатството на книжнината и на манастирската култура е достъпно днес за специалистите да бъде проучвано, дигитализирано и високо оценявано.