1 minute
На 4 ноември в Големия салон на БАН се състоя Национално честване по случай 135-годишнината от рождението на академик Михаил Арнаудов.Събитието бе открито от проф. дфн Румяна Дамянова: „Да се очертае значението на акад. Михаил Арнаудов за развоя на модерната българска хуманитаристика означава да се обгледа целия, повече от вековен път на хуманитарната мисъл в България. Може да се каже: академик Михаил Арнаудов е един от строителите на българското филологическо знание. Неговото обемно научно дело покрива всички клонове на филологическите занимания. Той сякаш сам обособява дяловете на българската филологическа наука: литература, литературна история, фолклористика,етнография, език, дори литературна критика”.
Чл.-кор. Николай Милошев, заместник-председател на БАН нарече акад. Михаил Арнаудов „създател на базисни текстове върху психологията на литературното творчество”. „Той е учен, който надхвърля границите на родината ни още в първите десетилетия на XXв., трудовете му са преведени на различни езици. Но, освен учен, той е и фигура със силно обществено присъствие, за него съдбата на българската наука е свързана със съдбата на българския народ”. Чл.-кор. Милошев припомни веруюто на Михаил Арнаудов, че истинската наука служи на истината на живота. „Наука, откъсната от потребностите на обществената среда, е наука ялова”, пише Арнаудов.
Г-жа Маргарита Попова, Вицепрезидент на Република България и патрон на Националното честване посочи: „В днешния напрегнат ден имаме нужда от дела, които наистина да имат смисъл. Убедена съм, че честването на акад. Михаил Арнаудов ще остави трайна следа в душите ни, в съзнанието ни и, за пореден път, ще послужи като поука”. Тя припомни думите на академика: „Имал съм два кумира. Това бяха науката, това беше отечеството”. „Думите му носят посланието на учен и на гражданни, съхранил възрожденското у себе си”, посочи Попова и отново цитира Арнаудов: „Цял живот изучавам великите български възрожденци, чиито нравстени изпитания са били много по-сурови, аз живея с техния пример, тяхното величие крепи духа ми”. „Респектиращото научно дело на Михаил Арнаудов продължава да поставя въпроси пред българските изследователи. Фигурата му остава неповторена в българската наука.Той утвърждава понятията „човешко достойнство” и „национална свобода”. Той е сред учените, които прехвърлят мост от младата българска хуманитаристика към европейсктие ценности. Безпрецедентната му изследователска мощ го определя като Пишещия човек, един истински Homo Scribendi по сполучливото определение на проф. Р. Дамянова”, посочи г-жа Маргарита Попова.
Проф. Албена Георгиева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН представи академичния проект в памет на акад. М. Арнаудов, съвместно разработен от Института за литература и Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей. Тя припомни темите на докладите в проведената конференция по проекта, изградили и корпуса на внушителен сборник. Г-жа Искра Арнаудова, снаха на акад. Михаил Арнаудов отправи привествие към Националното честване и съпътстващата работна конференция и разказа за проведената анкета с акад. Арнаудов. „Днес съм сред вас, за да предложа на вашето внимание окончателната редакция на моята анкета с Михаил Арнаудов, която излезе съвсем наскоро под заглавие „Един творчески живот – Михаил Арнаудов отблизо”. Книгата е документ за живота и твореството на акад. Арнаудов. Анкетата ми бе публикувана в далечната 1977г., няколко месеца преди професорът да ни напусне. Тя бе посрещната с голям интерес, но немалък дял от анкетата не можа да попадне в изданието, защото беше невъзможно да бъде публикувана при цензурата, която съществуваше след 1944г., особено в печатните издания. Реших отново да прегледам основно ръкописа на анкетата и да възстановя всички важни уточнения и свидетелства на професора. Постепенно стигнах до идеята, че тези части не се вплитат във вече публикувания текст, накърняват вече завършения продукт. Затова обособих тези спомени като напълно самостоятелни в последните три глави на книгата, които разказват за политическата дейност на Михаил Арнаудов, за участието му в кабинета на Иван Багрянов като министър на просветата, за мъчителния период на очакване на т.нар. Народен съд, за годините, преживени в затвора, за срещите му с някои видни политически личности на епохата. В последната глава на книгата са събрани някои паметни бележки и размишления на акад. Арнаудов върху живота и литературата, съхранени в неговия личен архив. Вярвам, че книгата очертава в цялост фигурата на учения и човека и, което е особено важно, че подчертава неговата огромна привързаност към съдбините на България.”
В словото си „Акад. Михаил Арнаудов – такъв, какъвто го видях” Васил Балевски разказа за дългогодишната си работата с Михаил Арнаудов като негов близък сътрудник, за работохолизма, твърда воля и изключителната коректност на учения и човека, за някои негови характерни творчески навици, за неиздадените, но записани и одобрени от самия акад. Арнаудов разговори помежду им – ценен спомен от големия българин и изследовател.
В пленарния си доклад „Патриаршеската академичeска фигура на Михаил Арнаудов” проф. Михаил Неделчев направи реконструкция на обществената фигура на Михаил Арнаудов, анализира особеностите на Михаил-Арнаудовото биографично присъствие, отбелязва остъствието на цялостен биографичен разказ в повечето от биографиите на Арнаудов: „Самите форми на осъществяване на творческата му академическа личност са по гьотевски – толстоевски епически, не по български. Подчертавам изключителността в плана на публичността на патриаршеската фигура на Арнаудов – затова и наблюдаваме тенденция сред неговите изследователи биографията на Арнаудов да е неговата библиография.Как да сместиш в тази монументална биография интимизиращи мотиви? Затова и писаното за него е лишено от биографичен разказ”, посочи Неделчев. „Първоначалното ми намерение беше в този текст да покажа как се конструира публичният образ на големия учен, как и кога става този процес на реабилитиране на неговата личност, как след всички форми на репресия фигурата на Арнаудов добива и нови степени на официализиране – как се случва това чудо – повторното стабилизиране на образа? Заличаването на Арнаудов би било заличаване на самото Възраждане, Михаил Арнаудов се мисли като Човека-Възраждане”, обобщи Неделчев и цитира ред критически оценки от цензурирани издания на Арнаудов. Той сподели от собствен опит, че знаменитата „Психология на литературното творчество” не е била препоръчвана на студентите през 60-те години и припомни думите на Арнаудов: ”Каквото съм писал, писал съм го с дълбокото убеждение в неговата правота”.
135-та годишнина от рождението на акад. Михаил Арнаудов бе отбелязана и с изложба за живота и делото му, подготвена от Научния архив на БАН.