Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти

Проектът е осъществен съвместно със Столична библиотека и Национален литературен музей.

Научен колектив от ИЛ: доц. д-р Пенка Ватова, доц. д-р Елка Димитрова, доц. д-р Александра Антонова, доц. д-р Миряна Янакиева, гл. ас. д-р Калина Захова, гл. ас. д-р Андрей Ташев

Екип от НЛМ и СБ: Донка Билярска, Катя Зографова, Юлия Цинзова, Велислава Маринова.

Основната цел на проекта е реконструкция, систематизация и съхранение чрез дигитализация на уникално културно наследство, което е от значение за националната и европейската хуманитарна култура и е застрашено от физически разпад. Екипът на проекта е дигитализирал архивните фондове на 13 български писатели класици – общо 214 000 копия. Те включват: 156 хиляди архивни единици; 50 хиляди дигитализирани копия от пълната колекция на българския детски периодичен печат: вестници, списания, единични листове; 6400 снимки и пощенски картички. В 3D формат са дигитализирани 300 пространствени обекта: предмети, дрехи и други артефакти, представящи живота и творчеството на българските писатели. За бърз и удобен достъп до сканирания масив от документи за всеки един от тях е създаден културноисторически профил, включващ четири типа статии, представящи творческата и житейската му биография  – „Животопис“; „За творчеството на…“; „Писателят в съвременната култура“ „Любопитно“, придружени от персонални библиографски каталози. Достъпът до публикуваните материали е свободен, което дава възможност за активното използване на дигиталния корпус за научни и културнообразователни цели.

На базата на дигиталното съдържание са подготвени два културно-образователни филма, две учебни помагала и три виртуални изложби. По изискванията на Програма БГ 08  в рамките на проекта е създаден дигитален фонд на културата на ромския етнос, съдържащ 13 420 дигитални копия на архиви, периодични издания, книги, писма, фотоси, предметни артефакти и др. В рамките на проекта за работа със специализирана сканираща техника са обучени 26 ромски младежи. Те са подготвени и за администриране на виртуалния музей на ромската култура.

Към проекта беше проявен значителен публичен интерес от национални електронни и печатни медии. Осъществени са 44 публикации, интервюта и телевизионни предавания, представящи неговата оригиналност и значимост в опазването на културноисторическото наследство.